Определение № 2297 от 24.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2297 гр. София, 24.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гълъбина Генчева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20228002104818 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. В. К. и С. В. Б. срещу решение № 266299 от 29.10.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 9140/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 75383 от 23.04.2020г., постановено по гр.д.№ 47685/2017 г. по описа на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от „Борей“ ООД и от „Ниборо“ ЕООД против П. Н. Ц. /починала след постановяване на въззивното решение и заместена в процеса от наследниците си по закон В. В. К. и С. В. Б./ искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици при квоти 1/5 ид.част за „Борей“ ООД и 4/5 ид. части за „Ниборо“ ЕООД на реална част, попадаща в съсобствения на ищците имот с идентификатор № ......, представляващ поземлен имот 1851, включен в УПИ I – Коларовски РНС-чистота от кв. ...., местност НПЗ Хаджи Димитър – Малашевци и ОСЗ Сгуроотвала, с административен адрес: гр. София, ул. „Ж. Д.“, целият с площ от 10 770 кв.м., която реална част е с площ от 433. 87 кв.м. и отбелязана с букви А, Б, В и Г, съгласно изготвената скица, неразделна част от решението, като ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху описаната по-горе реална част.

1

Касаторът В. В. К. поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, а по същество е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и е необосновано.

Касаторът С. В. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и е необосновано.

Касаторите сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали напълно идентични въпроси, както следва:

1. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди в съвкупност всички относими към спора доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК? Твърди се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК; ППВС № 1/1953 г.; решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.

№ 78/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. дело № 533/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 114 от 15.05.2010 г. по гр. дело № 4232/2008 г. на ІV г.о.; решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. дело № 746/2010 г. на І г.о.; решение № 147 от 11.01.2013 г. по т.д. № 46/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 221 от 18.01.2013 г. по т.д. № 1270/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. дело № 1413/2009 г. на ІV г.о.; решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV г.о.; решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ІV г.о.; решение № 91 от 05.11.2020 г. по т.д. № 1040/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 217 от 09.06.2010 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ІV г.о.

2. Представлява ли пречка за възстановяване по ЗСПЗЗ съществуваща в имота сграда, построена преди 1950 г. при прилагане на презумпцията за законност, въведена с § 289, ал. 2 ЗПИНМ в редакцията му от в. „Известия“, бр. 76 от 1960 г.?

Ответниците по касация „Борей“ ООД и „Ниборо“ ЕООД, чрез адв. С. А., с подадените отговори на касационните жалби, изразяват становище за неоснователност, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до 2 касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на касационните жалби и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Настоящият състав намира, че касационните жалби са допустими.

Същите са подадени от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Предмет на предявения иск по чл. 108 от ЗС е реална част от 433. 87 кв.м. от имот с идентификатор № ***, представляващ поземлен имот № ....., включен в УПИ I – Коларовски РНС-чистота от кв.3, местност НПЗ Хаджи Димитър – Малашевци и ОСЗ Сгуроотвала, целият с площ от 10 770 кв.м.

Въз основа на приложените преписки на ПК „Връбница“ въззивният съд е приел за установено, че на наследниците на Тодорин Величков Стоилов, Величко Стоилов Гьорев, Рангел и Стоян Стоилови е възстановена собствеността върху ниви в регулационните граници на НПЗ „Хаджи Димитър– Малашевци“, м. „До село“, бивши части от имот пл. № ...., съответно № 1616, с обща площ от 16. 590 дка. Към приложената преписка вх. № 217/16.12.1991 г. е издадено удостоверение № АС-94-Ц-29/20.01.1997 г. по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗ за имот пл. № ...., като в т. 3 от същото, в частта за наличие на разрешения за временно строителство по чл. 120 ППЗТСУ /отм./, е отбелязано, че няма данни за издавани строителни разрешения, но в северния край на имота има жилищна сграда с ограден двор, където живеят две семейства, без документи за собственост.

Съдът е приел, че от нотариален акт № 52, дело № 628/2008г. се установява, че лицата, на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ са продали на „Битова електроника“ АД и на „Борей“ ООД при квоти 4/5 ид. ч. за първия от тях и 1/5 ид. ч. за втория поземлен имот с пл. № 1851, с площ от 10 770 кв.м., кв. 3, м. НПЗ „Хаджи Димитър – Малашевци“ и ОСЗ „Сгуроотвала“, образуван от разделянето на поземлен имот с пл. № ....

3 съгласно договор за доброволна делба от 24.04.2008г. и скица-проект за изменение на кадастрален план за нанасяне на новообразувани поземлени имоти с проектни пл. № ...... и .... . С нотариален акт № ...., дело № 359/2017г.

„Битова електроника“ АД е продало на „Ниборо“ ЕООД собствените си 4/5 ид. части от поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в гр. София, целият от 10 770 кв.м.

С нотариален акт № ....., дело № 78/2016г. ответницата П. Ц. е призната за собственик на основание давностно владение на дворно място от 1 000 кв.м., съставляващо реална част от ПИ ...... и ПИ ....., включени в УПИ I– Коларовски РНС-чистота, кв. 3, заедно с построената сграда със застроена площ от 80 кв.м.

Съдът е приел, че от удостоверение № 94-Ц-31/05.05.2005г. на Столична община, се установява, че в архива на район „Подуяне“ няма данни за одобрявани строителни книжа и издавани разрешения за строеж на сгради, попадащи в граници на ПИ ...., кв.3, НПЗ „Хаджи Димитър – Малашевци“. От уведомление вх. № 5145686/09.09.2019г., подадено от Столична община, се установява, че за сграда с идентификатор № ......, изградена в имот с идентификатор ...... в архива не се съхраняват одобрени строителни книжа.

Същата информация е посочена и в уведомление вх.№ 5177801/29.10.2019г., подадено от Столична община, район „Подуяне“, в което е посочено, че района няма издавани разрешения за строеж и/или заповеди за премахване на сгради в поземлени имоти ..... и ..... и конкретно касаещи сграда с идентификатор № ..... . В декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.№ 14099/05.03.1998г. С. К. С. е описал като притежаван от него имот от 1 дка с къща 25 кв.м., построена през 1960г., с адрес ***, посочвайки, че не е единствен собственик, както и че е без документ за собственост.

Съдът е приел също, че ответницата е поискала нанасяне на промени в кадастралната карта за имоти с идентификатори № ........ и № ......., като се нанесе имот с проектен идентификатор № ......, идентичен с имота, описан в констативен нотариален акт № ..... от 2016г.

Въз основа заключението на съдебно-техническа експертиза /основно и допълнително/, съдът е приел за установено, че имотите с пл. № ...... и с пл. № ..... са били отразени по кадастралния план отпреди 1956г. като един общ имот с пл. № ....., като в северната част на имота са нанесени три сгради със 4 сигнатура „МЖ“. В разписната книга към плана от 1956г. няма данни за собствениците. В кадастралния план от 1971г. имоти пл. № ..... и пл. № ..... са отразени като един общ с пл. № ....., който е идентичен с имот пл. № .... от КП от 1956г., с изключение на имот пл. № ....., намиращ се в северната част на имот пл. № .... . Разделянето на имот пл. № ..... е извършено през 2008г. на основание договор за доброволна делба /НА № 52/24.04.2008г./. По регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-232/04.07.1990г. процесните имоти пл. № .... и №.... попадат частично в УПИ I – за Коларовски РНС-Чистота, УПИ IV-за РНС-РОСП-Б. и РБ ВиК и УПИ IV-за озеленяване и комуникация, кв. .... , както и върху трасето на нереализиран проектен път. По регулационния план, одобрен с Решение №120 от протокол на СОС №24/30.03.2001г., частично процесният имот попада върху трасето на нереализирания проектен път и върху УПИ I – за Коларовски РНС-Чистота.

Съдът е посочил, че кадастралната карта на район Подуяне е одобрена със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на ИД на АГКК, като вещото лице е уточнило координатите на частта от проектния имот с идентификатор № ......, попадаща върху имот с идентификатор № ...... и площта на тази част от имота е 433.87 кв.м. Според вещото лице имот с проектен идентификатор № ....... попада почти изцяло в трасето на нереализирана транспортна артерия. Според експерта новообразуваният имот с проектен идентификатор № ....... отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, тъй като е с лице от 29,01 км. м., а лицето на частта от имота, попадаща върху имот с идентификатор ...... е 10,88 м. При отделянето на новообразувания имот обаче лицето на ПИ № ...... остава 7,94 м., което е по-малко от минималната стойност от 12.20 м.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е изложил мотиви, че въз основа на представените нотариални актове ищците се легитимират като собственици на спорния имот. Праводателите им са лица, в чиято полза са постановени решения за възстановяване собствеността на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел за допустимо възражението на ответницата за материална незаконосъобразност на решенията за възстановяване правото на собственост, основани на твърдения, че е имало пречка за реституция по чл.

10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. По същество това възражение е счетено за неоснователно, тъй като от доказателствата по делото несъмнен извод за законността на 5 сградата, описана в констативния нотариален акт за собственост на ответницата, не може да се обоснове, а според чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на собствеността е наличието на сграда в имота, построена при спазване на нормативните изисквания или започнал законен строеж преди 01.03.1991г. Съдът е изложил мотиви,че по отношение на процесната сграда /която понастоящем се намира в имот с идент. ......./ не са издавани строителни книжа за разрешаване и започване на строеж, изискуеми се на основание чл. 217 и чл. 218 ППИНМ и чл. 187 и чл. 190 от ППЗПИНМ, които разпореди са действали през 1960г., когато е извършен строежът. Съдът е направил извод за годината на извършване на строителството въз основа на данните, посочени в декларацията по чл. 14 ЗМДТ от Спас Спасов.

За неоснователни са счетени и доводите на ответницата относно законния статут на сградата, основание на твърдения, че е била нанесена във всички одобрени кадастрални планове - от 1949г. и до настоящия момент.

Съдът е приел, че сградата е построена около 1960г., като не се установяват останалите предпоставки, за да се приеме, че е търпим строеж по смисъла на чл. 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Ответницата не се е легитимирала формално като собственик на поземления имот към момента на построяването на сградата, нито е представено удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи. Нанасянето на сградата в кадастралната карта не обосновава извод за законност на строителството или че строежът е търпим.