Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4937 от 23.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9399/2023
Вид
Решение № 4937
Подписан
23.08.2024
В сила
23.08.2024
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Цветина Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4937 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100509399 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5256/04.04.2023 г. постановено по гр.д. № 47 077/2022 г. на СРС, ГО, 167 състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът С. П. С. дължи на ищеца „Софийска вода” АД на основание чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 268,28 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 01.03.2019 г. – 02.01.2022 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Обеля-2“, бл. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 74,14 лв. – лихва за забава за периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21 454/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

С решението е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер от 1 268,28 лв. до пълния предявен размер от 1 734,14 лв. и за периода 03.11.2016 г. – 28.02.2019 г., както и иска за лихва за забава върху главницата за разликата над уважената част от 74,14 лв. до пълния претендиран размер от 120,83 лв.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 136928/16.05.2023 г., дата пощ. кл. 1505.2023 г., на С. П. С. срещу решението в частта, с която исковете срещу нея са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на 1 друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Сочи, че неправилно в обжалваното решение е формиран извод за дължимост на сумите въз основа на сметки, издадени от ищеца без да са обявени на ответника; оспорва количествата доставени В и К услуги до имота в исковия период. Въззиваемият „Софийска вода“ АД не подава отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Също такарешението е правилно и следва да бъде потвърдено.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Не е било спорно, отделено е като безспорно с приетия без възражения доклад по делото, а и се установява от писмените доказателства, че в исковия период ответницата е собственик на процесния водоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.

„Обеля-2“, бл. ****. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

По този начин е установено, а и не се съдържат оспорвания в тази връзка във въззивната жалба, че ответникът като собственик е бил страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяните до имота услуги за процесния период.

Спорът по делото е съсредоточен около това дали в исковия период ищецът е доставил В и К услуги до имота в твърдяното количество и на твърдяната цена.

Установява се от доказателствата по делото, че процесният имот е водоснадбен в него се предоставят В и К услуги за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води и за пречистване на отпадъчни води в твърдяното от ищеца количество. Видно от неоспорените отчети и неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза в имота са монтирани два водомера за студена вода и два за топла вода с метрологична годност през исковия период, показанията на които са редовно отчитани. В исковия период 03.11.2016 г. - 02.01.2022 г. до имота са доставени 656,895 куб.м. вода на стойност от 1728,86 лв., определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Според заключението на неоспорената съдебно счетоводна експертиза задълженията не са заплатени.

За исковия период 03.11.2016 г. - 02.01.2022 г. е установена като дължима и незаплатена цена на доставените В и К услуги от 1 728,86 лв. Поради основателност на стореното в срок възражение за давност с решението е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 1268,28 лв., представляваща цена на услуги за периода 01.03.2019 г. – 02.01.2022 г. В жалбата не се съдържат доводи относно неправилно определяне по период и размер на непогасените по давност вземания, а и същите са залегнали в неоспорените експертизи.

Правилно и обосновано в решението е прието, че за периода 01.03.2019 г. – 02.01.2022 г. е дължима непогасена по давност главница за доставени до имота В и К услуги в размер от 1 268,28 лв., както и сумата от 74,14 лв. – лихва за забава за периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022 г. Решението следва да бъде потвърдено в тези части като правилно.

2

За въззивното производство на въззиваемия се дължат 100 лв юрк възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5256/04.04.2023 г. постановено по гр.д. № 47 077/2022 г. на СРС, ГО, 167 състав в ЧАСТТА, с която е признато за установено по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, че ответникът С. П. С. дължи на ищеца „Софийска вода” АД на основание чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1 268,28 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 01.03.2019 г. – 02.01.2022 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Обеля-2“, бл. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 74,14 лв. – лихва за забава за периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21 454/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. П. С. ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Обеля-2“, бл. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Софийска вода” АД ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк София №1, сграда 2а, сумата от 100 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3