Решение № 232 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. П., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330200289 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0329000915/28.11.2024г., издадено от ******** РУ в ОД на МВР П., РУ Р., с което на Д. Р. Т., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага аргументи за неправилно и незаконосъобразно издадено наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В депозирана молба-становище оспорва подадената жалба и пледира за потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При уловията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С издаденото НП жалбоподателят Д. Т. е санкциониран при следната описана фактическа обстановка: За това, че на 06.11.2024г. в 15:27 часа в с.Б. на ул.“******“ като водач на лек автомобил, България при обстоятелства: На 28.07.2024г. около 02:00 часа на ул.“******“ до номер 35 в с.Б. управлява ППС – велосипед, като допуска следното нарушение 1. Като участник в ПТП не остана на място до идването на органите на МВР за изясняване на случая, с което виновно е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП.

Постановлението е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3222612/06.11.2024г., в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от приложените по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил санкциониран по ЗДвП.

От представеното копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. се установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган да съставят актове за установяване на административни нарушения, респективно да издават наказателни постановления.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

В разглеждания казус е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Т. за неизпълнение на предвиденото в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП задължение на водача на ППС, който като участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Съответно по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, 2 товарни или ездитни животни или стада по пътищата, като в §6, т.10. е посочено, че "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съпоставяйки описаната в акта и НП фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал, както и нарушените разпоредби, съдът намира от правна страна, че са налице основания за отпадане на административно-наказателната отговорност на санкционираното лице и отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

На първо място такова отменително основание е несъобразяване на съставителите на АУАН и НП с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно императивно изискуемите реквизити, които следва да съдържат двата акта на администрацията. Такъв реквизит съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. В разглеждания казус, за да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за неизпълнение на изискването на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата при пострадало от ПТП лице, следва да е установено пострадало лице и това обстоятелство изрично да е отразено в тестовата част на акта и оспореното НП, което в случая не е сторено. Това е довело до липса на ясно, конкретно и изчерпателно описание на деянието и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От своя страна в така даденото фактическо описание на нарушение липсва описан съставомерен елемент от твърдяното за извършено деяние, което води до несъответствие между приетите за установени от контролния и наказващия органи фактически обстоятелства и съдържащото се в приетата за нарушена разпоредба от ЗДвП и разколебава обвинителната теза доколко жалбоподателят се явява адресат на на вмененото от законодателя задължение на водач на ППС, който е участник в ПТП с пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Несъответствието между описанието в обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно основание отмяната на обжалвания акт.

3

На следващо място, така даденото описание на твърдяното нарушение е противоречиво и не дава възможност на санкционираното лице и на настоящия съдебен състав, като контролен орган, да разберат какво ППС е прието, че е управлявал жалбоподателя, доколкото първоначално е посочено, че същият е водач на лек автомобил, а впоследствие е отбелязано, че управлява ППС – велосипед. Допуснатата неяснота във фактическата обстановка също представлява неизпълнение на законовите норми, уреждащи задължителното и необходимо съдържание на акта и постановлението и нарушава правото на защита на санкционираното лице, в чието съдържание се включва и правото му да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил и в какво качество, за да организира защитата си своевременно и в пълен обем.

Не на последно място следва да се посочи, че в АУАН и НП са посочени две различни дати и часове на извършване на нарушението – 06.11.2024г. в 15:27 часа и 28.07.2024г. около 0:20 часа. Доколкото датата на извършване на нарушение е съществена характеристика на същото, относима пряко към правото на санкционираното лице на защита, неправилното, или невярното й отразяване е всякога съществено нарушение на процесуалните правила и влече незаконосъобразност на оспорвания административнонаказателен акт.

От една страна отбелязване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, с оглед преценката дали са спазени преклузивните срокове, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за реализиране на административно наказателната отговорност. От друга страна, допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, като се указват две различни дати на извършване на деянието.

В случая коректната дата на нарушението не може да бъде изведена от приложените по делото писмени доказателства, като следва да се отчете, че този порок не може да бъде саниран едва в съдебна фаза. Без да е изяснен въпросът кога е извършено нарушението, не е възможно да се прецени дали е изтекла предвидената в закона давност, а от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП, както беше посочено по-горе в решението. Даже и да се приеме, че обвинителната теза касае датата 28.07.2024г., доколкото 06.11.2024г. е датата на съставяне на АУАН, то в случая е налице и още едно 4 отменително основание, при което НП се явява незаконосъобразно издадено, а именно неспазване на законоустановения срок за съставяне на АУАН, предвиден в чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата сочи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. При приета за дата на нарушението датата 28.07.2024г. тримесечният срок е изтекъл на 28.10.2024г., т.е. издадения на 06.11.2024г. е съставен след изтичане на тримесечния срок, предвиден в горецитираната разпоредба от ЗАНН.

В случая АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не притежават необходимото съдържание относно установеното деяние като конкретно поведение на извършителя, индивидуализирано в изпълнителната си форма и с конкретните си съставомерни елементи, съответстващи на фактическия състав на приложената норма. Липсата на неясна фактическа обстановка, при която се твъди да е извършено административното нарушение и липсата на отразени релевантни към предмета на делото обстоятелства, водят до липсата на яснота и пълнота в описанието на извършеното деяние, което безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на жалбоподателя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административнонаказателна отговорност. Това от своя страна препятства и възможността на съда да упражни своите контролни правомощия и заедно с неспазения срок по чл.34 от ЗАНН, категорично води до отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 1500 лева, което е било изплатено изцяло и в брой.

Предвид направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на разноските и като съобрази действителната фактическа и 5 правна сложност на делото, вида и размера на наложените наказания /глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец/, както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че заплатеното възнаграждение е прекомерно, поради което направеното в тази връзка възражение е основателно. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който е съобразен с правилата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0329-000915/28.11.2024г., издадено от ******** РУ в ОД на МВР П., РУ Р., с което на Д. Р. Т., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП.