Определение № 67 от 13.04.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 12.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Гергана Ж. Кондова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600068 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Началника на Затвора гр.Бургас против Определение № 269/16.03.2023 г., постановено по ЧНД № 219/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е уважена молбата на лишения от свобода Н. В. Д. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от шест години и четири месеца, наложено му по НОХД № 1140/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас. С определението е установен условен изпитателен срок от една година и седем месеца и на Д. е наложена пробационна мярка: Задължителна регистрация по настоящ адрес - с.З.м., община Омуртаг, област Търговище, ул.“П. - два пъти седмично.

В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя не са налице предпоставките по чл.70 от НК за условното предсрочно освобождаване на Д. от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, предвид резултатите на осъдения от приложения спрямо него по време на изтърпяване на наказанието корекционно-възпитателен процес и показателите на същия в зоните „риск от рецидив“ и „риск от вреди за обществото“. Счита, че направените от първия съд фактически и правни изводи не съответстват и не се обосновават от събрания по делото доказателствен материал, от който е видно, че последно наложеното на осъдения дисциплинарно наказание е наложено само няколко дни преди подаване на молбата по чл.70 от НК. Намира, че при анализа на доказателствата съдът е обхванал обстоятелствата, които са относими и свързани с фактическото изтърпяване на наложеното наказание, трудовата активност на молителя, корекционно-възпитателния процес, „риск от рецидив“ и „риск от вреди за обществото“, наградите и наложените дисциплинарни наказания, но счита, че същите са възприети и коментирани едностранчиво с надценяване на обстоятелствата в подкрепа на молбата и неглижиране на тези в противна посока. Конкретно сочи, че анализът на показателя „риск от рецидив“ е коментиран единствено и само относно оценъчното му измерение, но без да се цени по-същественото обстоятелство – наличието на актуална зона със завишени стойности, а именно – „Умение за мислене“ и на две зони с гранични стойности – „Отношение към правонарушението“ и „Злоупотреба с наркотици“. Счита, че тези отворени зони с дефицити обективно свидетелстват за нефинализиран и недотам резултатен корекционно-възпитателен процес. Претендира отмяна на оспореното определение и постановяване на ново 1 такова, с което молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода, да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас частната жалба е оценена като неоснователна. Предлага се същата да не бъде уважена. Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че доказателствата по делото сочат на настъпили трайни съзнателни положителни промени в поведението на осъденото лице, от които може да се направи извод за постигнато поправяне на последното. В подкрепа на този извод прокурорът е изложил подробни аргументи.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се прецени за основателна.

Установените по делото факти не са предмет на спор между страните. Оспорва се правната им оценка от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за необоснована на доказателствата, несъобразена с материалния наказателен закон и като такава - за неправилна.

По делото се установява, че осъденият Н. Д. е на ..., български гражданин, със средно образование, неженен, с постоянен адрес: с.З.м., общ.Омуртаг, обл.Търговище, ул.“П..

По категоричен начин е установено по делото, че Н. Д. изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода за първи път. Д. е осъждан с влязла в сила на 30.11.2002 г. присъда по НОХД № 159/2001 г. на РС Омуртаг /т.е. е осъждан преди процесните престъпления/ за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като е реабилитиран по право. Към момента търпи ефективно наказание лишаване от свобода за срок от шест години и четири месеца, наложено му с Определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 1140/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 17.12.2019 г. С посоченото споразумение Н. Д. е осъден за извършени на 30.06.2019 г. престъпления по чл.354а, ал.2 от НК - за това, че е държал общо близо 55 кг. хероин с цел разпространение, както и по чл.343б, ал.3 от НК - за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - метамфетамин. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Установено е също, че началото на изтърпяване на наказанието е 30.06.2019 г., като със заповед № БС 78/ 27.04.2021 г. на Началника на Затвора, режимът на изтърпяване на наказанието е променен от „строг“ в „общ“ в затворническо общежитие от открит тип. Към момента на провеждане на съдебното заседание пред окръжния съд - 16.03.2023 г. - осъденият е изтърпял четири години и десет месеца от наложеното му наказание лишаване от свобода и му остава да търпи още една година и седем месеца лишаване от свобода. Установено е и, че за периода от 30.06.2019 г. до 23.12.2019 г. осъденият е бил задържан по НОХД № 1140/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като този период на задържане е приспаднат от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

В условията на затвора Д. полага трудова дейност. След постъпването му в Затвора Бургас на 01.11.2019 г., лишеният от свобода е бил настанен в Приемно отделение и в групата за обвиняеми и подсъдими. От 24.04.2020 г. бил разпределен в 30 „Дебелт“. От 16.06.2022 г. е преразпределен в ЗООТ „Строител“. В ЗО „Дебелт“ е полагал доброволен труд като „градинар“, както и по ДЩ на длъжност „отговорник на група“. В ЗООТ „Строител“ Д. е работил на ВРО - „Девин Гала Дистрибюшън“ гр.Бургас. След това, е бил трудово ангажиран на ВРО „Съдебна палата“ - гр.Бургас.

Към настоящия момент е спрян от работа, поради допуснато дисциплинарно нарушение /при завръщане от работен обект „Съдебна палата“, лишеният от свобода 2

Н. Д. е направил опит да внесе на територията на ЗО „Строител“ 5 /пет/ броя банкноти с номинал от по 100 /сто/ евро, за което му е наложено и дисциплинарно наказание.

При първоначалната оценка, рискът от рецидив е определен в средни граници от 47 точки. Завишени били стойностите на зоните, свързани с отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. При втората изготвена оценка на риска от рецидив било отчетено понижаване на стойностите от 47 на 41 точки, като зоните, при които се наблюдава промяна са отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Стойностите на следващите оценки на риска от рецидив, са както следва: 41 точки; 39 точки; 34 точки.

При последната оценка, изготвена във връзка с подадената молба по чл.70 от НК, стойностите на риска от рецидив са завишени спрямо предходната /с резултат от 34 точки/ на оценка - 42 точки, като рискът си остава среден. Завишението е свързано с дисциплинарното нарушение, допуснато през месец декември 2022 г. от осъдения Д. и касае зоната умение за мислене, като в гранични стойности са отразени зоните отношение към правонарушението и злоупотреба с наркотици. Рискът от вреди за обществото е определен като среден.

Установено е също, че се включвал в общопенитенциарни мероприятия състезателни игри, викторини. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“ Д. не е включен, поради остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, който към момента на изготвяне на доклада за пробационен надзор е бил 1 г. и 8 м. По повод молбата му за условно предсрочно освобождаване, с него е проведено интервю, по време на което са обсъдени основните въпроси от програмата, а именно: отношението му към извършеното престъпление; взаимоотношенията с близките; възможностите за трудова реализация в условията на живот на свобода. По време на изтърпяване на присъдата, осъденият Н. Д. е наказван. Последното дисциплинарно наказание „поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“ било наложено съгласно Заповед № 2/10.01.2023 г. за това, че Н. Д. при завръщане от работен обект „Съдебна палата“, е направил опит да внесе на територията на 30 „Строител“ 5 /пет/ броя банкноти с номинал по 100 /сто/ евро. Награждаван е неколкократно, вкл. и с награда „домашен отпуск“.

Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод за това, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Н. Д. по смисъла на чл.70 от НК, тъй като е изтърпяно фактически повече от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Неправилно обаче първият съд е приел за налична и втората предпоставка за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода. За да бъде уважено искането за предсрочно освобождаване, Н. Д. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема предпоставка мотивира апелативния съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Решаващият съд е изследвал поправителната възпитателна програма на осъдения и необосновано е констатирал наличие на положителни резултати от корекционно-възпитателния процес, проведен спрямо лишения от свобода. В действителност, данните по делото установяват, че първоначално идентифицираната стойност на риск от рецидив е занижен от 47 точки на съответно 41 точки, 39 точки и 34 точки. Последната оценка, обаче, изготвена във връзка с подадената от осъдения молба по чл.70 от НК, отчита завишение на стойностите на риска от рецидив спрямо предходната /с резултат от 34 точки/ на оценка - 42 точки, като рискът си остава среден. Завишението е свързано с дисциплинарното нарушение, допуснато през месец декември 2022 г. от осъдения Д. и касае зоната „Умение за мислене“, като в гранични стойности са отразени зоните „Отношение към правонарушението“ и „Злоупотреба с наркотици“. Рискът от вреди за 3 обществото е определен като среден. Според апелативния съд, допуснатото от Д. дисциплинарно нарушение е извън категорията на „грубите“ такива, но е достатъчно показателно за негативното субективно отношение на осъдения към прилагания спрямо него корекционно-възпитателен процес и отрицателната му психологическа настройка към необходимостта от спазване на правилата и нормите за социално взаимодействие в обществото. Показва също така, че резултатите „риск от рецидив“ следва да се отчитат не само в тяхното цифрово-оценъчно отношение, доколкото по-важното и съществено обстоятелство е отражението им в засегната зона със завишени стойности, а именно „Умение за мислене“, както и отражението му в двете зони с гранични стойности „Отношение към правонарушението“ и „Злоупотреба с наркотици“. При формиране на горния извод съдът взе предвид и посоченото в психологическото заключение, че повишението в стойността се дължи на неумение осъденият да разпознава проблемите в контролирана среда, т.к. предприемайки риска да внесе банкнотите в ЗО “Строител“ се е опитал да постигне епизодична крайна цел, без да предвижда последиците и степента на риск, отнесени към по-дългосрочни перспективи. Посочено е също, че осъденият реализира ситуативно и необмислено поведение при решаване на подобни ситуации, демонстрира неспособност да анализира в дълбочина поведението си, омаловажава ситуациите, които го поставят в риск от извършване на престъпление, възприема социално-желателни позиции, които не кореспондират с поведението и действията му и категорично отказва да възприеме вижданията на другите и действа самонадеяно. Съдът взе предвид и установеното, че Д. не се придържа към ограниченията и предприема безразсъдно рисково поведение при изпълнение на трудовите си задължения. Мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот при осъдения е формално заявена, като у него е наличен проблем с уменията за разрешаване на проблемите и самоконтрола при налична склонност при определени външни обстоятелства да проявява рисково поведение. Като доказателство за това следва да се отчете извършеното от Д. дисциплинарно нарушение по време на изтърпяване на процесното наказание и само няколко дни преди да депозира молбата си за УПО. Към момента не е самокритичен, не приема необходимите ограничения върху личната свобода и не са постигнати планираните цели и задачи по първоначалния план на присъдата.