Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 21 от 30.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело от общ характер 459/2021
Вид
Присъда № 21
Подписан
30.11.2021
В сила
16.12.2021
Състав
Христо Томов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъдата под № 21 от 30.11.2021 г. постановена по НОХД № 459/2021 година, по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново.

Подсъдимият М. АХМ. ЮН. е обвинен за това, че на 01.03.2021 г., на третокласен път III - 514, при км. 18+000 на територията на община С., между с.Д и с.С., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „811D“ с peг. № РР ** ВМ, собственост на „ЕМСТРОИ“ ЕООД - гр.

Р., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като превишил разрешената скорост за движение от 80 km/h извън населено място, като се движел със скорост 95 km/h, в резултат на което автомобилът изгубил курсова устойчивост, довела до пресичане траекторията на движение на насрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 2“ с peг. № ВТ ** ВВ, вследствие на което и по непредпазливост причинил смъртта на Л.П. К. от с.С., общ. С..

Престъплението е квалифицирано като такова по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението в съдебно заседание изцяло, като счита, че то се извежда като обоснован извод от самата фактическа обстановка, установена от събраните доказателства в досъдебното производство, приобщени в хода на едно съдебно дирене протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т . 2 от НПК, при което липсва спор по фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, като те сочат и обосновават едно виновно извършено от М. АХМ. ЮН. деяние, което изпълва състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение 3 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От доказателствата по досъдебното производство е установено по несъмнен начин наличието и единството на виновно нарушаване правилата за движение от страна на подсъдимия Ю. и настъпилия съставомерен престъпен резултат, смъртта на пострадалия Л.П. К..

Особеното според обвинителя се явява това, че тук смъртта е настъпила два дни покъсно, което е видно от назначената съдебно медицинска експертиза. Налице е пряка причинно-следствена връзка между реализираното ПТП, получените травматични увреждания от пострадалия К. и настъпилата по-късно негова смърт.

От друга страна, според събраните по делото доказателства и от заключението на съдебната автотехническа експертиза /САвТЕ/ се потвърждава и пряката причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение от Ю. и настъпването на този резултат. В речта си прокурорът излага конкретни доводи по фактите, посочвайки, че именно управляваният от подсъдимия товарен автомобил се е движил със скорост от 95 км/ч., а съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, извън населено място максимално разрешената скорост за товарен автомобил на този пътен участък е 8 0 км/ч. Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза, пътният участък, по който се движил Ю., в завой, крива преди инцидента, е позволявал на подсъдимия и управлявания от него товарен автомобил да преодолее кривата при движение със скорост, именно ограничената от ЗДвП, тоест той е можел да премине през пътния участък без да загуби устойчивост на курса и без да допусне пресичане на траекториите на движещите се МПС, 1 управляваното от него такова и това на идващия срещу него в насрещната пътна лента, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 2“ с peг. № ВТ ** ВВ. Следствие на това нарушение на правилата за движение по пътищата управляваният от подсъдимия товарен автомобил загубил курсова устойчивост, навлязъл в лентата на насрещното движение, пресякъл траекторията на движещия се в този момент лек автомобил „Фолксваген“ и реализирал удар между двете моторни превозни средства. От удара водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, с peг. № ВТ ** ВВ Л.П. К., съобразно заключението на СМЕ получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, несъвместима с живота, като смъртта му е настъпила два дни след претърпения от него инцидент /ПТП-то/ и същата била неизбежна. Установените травматични увреждания по тялото на пострадалия са в резултат от удари и притискане с /или между твърди тъпи предмети с голям интензитет – сила, и са получени по начин, описан в предварителните данни в СМЕ, а именно, травми в купето на лек автомобил при реализиране на ПТП. Заключението и на двете експертизи доказва според обвинителя по несъмнен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между управлението на МПС от подсъдимия в нарушение правилата на движение и настъпването на вредоносния резултат, смъртта на К.. По този начин от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 343, ал. 1, б . „в“, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От субективна страна той е осъществил деянието при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като в случая не е предвиждал настъпването на последиците, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Прокурорът счита, че наказателната отговорност следва да бъде реализирана предвид развилата се процедура по реда на Глава ХХVІІ от НПК, този по чл. 371, т. 2 от НПК - съкратено съдебно следствие, при съобразяване разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия е необходимо да се отчете характерът на престъпната деятелност и нейната степен на обществена опасност, обстоятелствата, при които е извършено деянието и конкретната степен на вина на подсъдимия като правоспособен водач на МПС, при съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, а не на тази по чл. 55.

Законът предвижда за това наказание лишаване от свобода за срок от две до шест години. При определяне на наказанието следва да се имат предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство се предлага да се приеме чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства също се отчитат от прокурора, като това са допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и наложените наказания, общо 16, част от които са за двукратни нарушения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП извършени през 2010 г. При това положение се предлага приемането на наличен паритет на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието, което да доведе до определяне на такова наказание, което да е около средата, тоест лишаване от свобода в размер на четири години, което би изпълнило всички цели, както на индивидуалната така и на генералната превенция. Това наказание с оглед обстоятелството, че е приложена процедурата на съкратеното съдебно следствие е необходимо да се редуцира с 1 / 3 и бъде определено окончателно наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца, което е възможно да бъде отложено на основание чл. 66 и не е необходимо да се изтърпява ефективно. Също така, на основание чл. 343г се предлага на подсъдимия да се наложи и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.

7, тоест лишаване от право на управление за срок от 2 години и 8 месеца. Направените разноски по досъдебното производство в размер на 1960,30 лв. и в полза на ОД МВР, следва да се възложат на подсъдимия, а мярката му за неотклонение, да се потвърди.

2

В такъв смисъл се предлага да се постанови съдебен акт.

Повереникът адвокат СВ. Н. ИЛ., в качеството му на процесуален представител на частните обвинители поддържа обвинението на Великотърновска окръжна прокуратура срещу подсъдимия М. АХМ. ЮН., като с оглед неговото изявление и направено искане за протичане делото по реда на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т . 2 от НПК счита, че то се явява и доказано. Направените самопризнания и събраните доказателствата установят по несъмнен начин обвинението. Приема за установена и изяснена фактическата обстановка такава, каквато е била изложена от представителя на окръжна прокуратура в обвинителния акт, като същата се подкрепя изцяло от приетите доказателства по делото по един несъмнен начин. Приема и правната квалификация. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и в този смисъл, в тази рамка на изложението си декларира съгласие с казаното от страна на прокуратурата, като не приема поискания от обвинителя размер на наказанието и начина на неговото изтърпяване. Твърди , че са налице предпоставки за приложението на чл. 58а от НК, моли съда да признае подсъдимия за виновен и му определи справедливо и съобразено с постигането на целите по чл. 3 6 от НК наказание, като при това вземе предвид като отегчаващо обстоятелство предишните нарушения на ЗДвП, които се съдържат в приложената по делото справка. Подкрепя изцяло споделеното от прокурора за отговорността на подсъдимия, с изключение исканото от обвинителя наказание, което да се наложи – при паритет на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, наказание лишаване от свобода и неговото отлагане. Моли за справедливо наказание. Споделя мнението на прокурора за наказанието, свързано с отнемането на свидетелството за управление на МПС и счита, че е редно то да бъде наложено за срок съответен на този определен за лишаването от свобода. Приема, че целта на наказанието би могла да бъде изпълнена само чрез налагане на ефективна присъда. Въпреки, че в случая е налице самопризнание от подсъдимия, то е направено единствено и само с цел ползване на облекчената процедура на съкратеното съдебно следствие и редуциране на определеното наказание. Липсва у подсъдимия съжаление, липсва разкаяние. Адвокат СВ. Н. ИЛ. се позовава на липсата на какъвто и да било опит подсъдимият да се свърже с наследниците на загиналото лице за да им изкаже своите съболезнованията. Твърди, че генералната превенция ще изпълни своята роля само чрез адекватни санкции и налагане ефективна присъда в максимален размер. Предлага още на съда, на подсъдимия М. АХМ. ЮН. да му бъде отнето свидетелството за управление на МПС за същия период на лишаването от свобода, съобразено със закона - 6 години. Моли за произнасяне в този смисъл.

Частните обвинители ЦВ. ХР. К. с ЕГН **********, ПЛ. ЛЮБ. К., с ЕГН **********, Р. ЛЮБ. К. с ЕГН ********** и ЦВ. П. Л., редовно призовани, от тях се явяват ПЛ. ЛЮБ. К. и Р. ЛЮБ. К. , които вземат собствено становище по делото.

Изразяват личното си отношение към заявеното от повереника и декларират, че също искат на подсъдимия да бъде определена максимална и ефективна присъда и да му се наложи максимално отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Подсъдимият М. АХМ. ЮН. дава обяснения за това, което си спомня от случилото се. Признава вината си. Изразява искрено съжаление и изказва съболезнования на наследниците на починалия Л.П. К. от с.С., ЦВ. ХР. К. – съпруга ПЛ. ЛЮБ. К. - син, Р. ЛЮБ. К. - син и ЦВ. П. Л. - сестра, макар и лично само на неговите синове. Противно на упреците на повереника твърди, че всеки ден се е обаждал в болницата. Молил се на бога пострадалият Л.П. К. да е жив. Посочва за себе 3 си, че живее заедно със съпругата си Ф.Б.Ю., при което имат две големи деца - син и дъщеря. Дъщеря му е родена през 1988 година, а синът - през 1981 година и живеят отделно от тях. Има и три внука. В търговското дружество „ЕМСТРОЙ" ЕООД - гр. Р. , където понастоящем работи е от 2019 г., а преди него работил 18 години в „Коопстрой“ – строителна фирма, също на длъжност и като шофьор на автобус. Като водач на МПС притежава категории Д и Е от 1982 г. Има всички възможни категории и управлява различни превозни средства постоянно, ежедневно. По маршрута, където възникнало автопроизшествието, преминавал и по-рано.

В правото си на последна дума подсъдимият М. АХМ. ЮН. изразява своето становище по отговорността, като иска от съда нормално наказание. Иска лишаване от правоуправление възможно най-малък размер. Предоставя на съда вземането на решението.

Защитникът адвокат Милена Косева Пенчикова от свое име щрихира и анализира някои моменти от проведеното разследване и от събраните доказателства.Приема, че няма спор както относно авторството на деянието, така и по въпроса за правната квалификация. Прави анализ на фактите по делото от името на защитата. Изразява нежелание да се спира на фактическата обстановка, за която вече е налице признание, като споделя извода на прокурора, че фактологията се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Безспорно е установено, че на инкриминираната дата, на 01.03.2021 г., на разклона между село Д. и село С. в област В.Търново, подзащитният