Определение № 504 от 31.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Благоевград, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20251200900242 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 16176/24.10.2025г., подадена от Е. А. Т., ЕГН **********, А. М. Т., ЕГН ********** и А. М.

Т., ЕГН **********, тримата с адрес с. А.0, чрез адв. Я. С., със кантора „С.“, срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. и В.В.И..

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. и В.В.И., да заплати сумите, както следва: на Е. А. Т., ЕГН **********, роден брат на починалата С. А.а Т., сумата в размер на 70 000 лв., на А. М. Т., ЕГН **********, баба по бащина линия на починалата С. А.а Т., сумата в размер на 70 000 лв. и на А. М. Т., ЕГН **********, дядо по бащина линия на починалата С. А.а Т., сумата в размер на 70 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди– болки и страдания на всеки един от тях от настъпило на 03.11.2020г. застрахователно събитие– ПТП с причинена смърт на С. А.а Т., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпило събитие със застрахователна претенция по реда на чл. 429 ал. 3 от КЗ – 04.03.2021г., до окончателното им изплащане.

След като е приел исковата молба за редовна и че е налице изначална допустимост на предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото.

Съдът е приел също, че възникналото между страните по настоящото дело правоотношение, следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от 1

ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, чрез юрк. З. Т..

С писмения отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове, както по основание, така и по размер.

Правя се възражение за изтекла погасителна давност. Минали са повече от 5 години от дата на настъпване на застрахователно събитие от дата 03.11.2020г. до дата 01.12.2025г., поради което настоящите искове не полежат на принудително събиране и правото на иск е погасено по давност. Съгласно чл. 378, ал. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/ давността е изтекла.

Оспорва се пасивната материалноправна отговорност на ЗК ЛЕВ ИНС АД. Към дата на настъпване на събитие 03.11.2020г. не е платена премия по полица. Видно от представената полица BG/22/120001172553/01.05.2020г. полицата е сключена на разсрочено плащане, застрахованата е пропуснала да плати трета и четвърта вноски, събитието е настъпило в срока на действие на трета вноска.

Застрахователят не е получил доброволна претенция от ищеца Е. А. Т., с ЕГН **********, съгласно изискванията на чл. 106 от КЗ. Към настоящия момент същият дори и да предяви доброволна претенция, тя няма да бъде уважена, защото е просрочена по давност, съгласно чл. 378, ал. 2 от КЗ.

Оспорва се с писмения отговор на ИМ- активната материално- правна легитимация на тримата ищци Е. А. Т., с ЕГН **********, брат; А. М. Т., ЕГН **********, баба и А. М. Т., ЕГН **********, дядо, да предявят искова претенция за неимуществени вреди във връзка с настъпил летален изход за С. А.а Т., ЕГН **********. Оспорва се твърдението, наведено с исковата молба, че ищците са сред кръга от правоимащите лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение за смъртта на С. А.а Т., починала от ПТП на дата 03.11.2020г.

Навеждат се доводи, че ответникът вече е изплатил задължението си към най-близките роднини от първа степен на загиналата. Родителите А. А. Т., ЕГН **********, баща и В.Б.

Т., ЕГН 80004150195, майка на С. А.а Т. са получили обезщетение. Ищците не може да се позовават на заместваща роля от родител, тъй като и двамата родители на загиналата вече са получили обезщетение в общ размер от 260 000лв. Видно от представените с ИМ документи, двамата родители са били частни обвинители в наказателното дело, представлявани от адв. Я. С..

Връзката между прародители и брат на починалата не е по права линия от първа степен, обезщетение при такава връзка, се дължи само при особени случай, когато има заместваща функция на родител, който не се е грижил на детето си, нито лично, нито чрез издръжка и който не претендира обезщетение лично. Материално легитимни да получат обезщетение за неимществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в 2

Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, които са низходящи, възходящи от първа степен и съпрузи.

Оспорва се с отговора на ИМ по реда на чл. 372 от ГПК- твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищците и починалата извън обичайните, характерни за такива между най-близки членове от семейството, баба, дядо, внуче, брат и сестра. Оспорват се всички наведени твърдения с исковата молба за болки и страдания във връзка със смъртта на С. А.а Т., извън обичайните, които всяка баба, дядо и брат изпитва в подобен случай.

Оспорват се всички направени твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди.

Оспорва се причинно-следствената връзка между претендираните вреди и леталния изход на С. А.а Т., починала от ПТП на 16 години, тъй като е пътувала на задна седалка в л.а.

„Ф.Ф.”, с Рег. № *, без да изпълни задължението си да постави обезопасителен предпазен колан.

Развити са съображения с писмения отговор на ИМ, че ищците не попадат в разширения кръг лица по ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК ВКС, постановено на 21.06.2018г., легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. В задължителния за правосъдните органи тълкователен акт е прието, че правоимащите следва да са част от най-близкия родствен кръг на починалият, поради което връзката по между им да се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За баба, дядо или брат се поражда правото да получи обезщетение само по изключение, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на внучката или сестрата да е причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, характерни за брат и сестра на сходна възраст и прародители. Относно твърдението, че бащата А. Т. е работил в друго населено място, не означава, че не се е грижел за семейството си. В ИМ се твърди, че се е прибирал в къщи за по няколко дена на няколко седмици, което не е прекъсната връзката баща-дъщеря или син-баща и живеене в едно домакинство. Бащата обикновено се грижи за издръжката на семейството, което А. Т. е изпълнявал и продължава да се грижи за сина си.

Не се очаква бащата на момиче на 16 години и на момче на 11 години да се грижи постоянно за дъщеря си/сина си, очаква се да се грижи за семейството си и да е заинтересован от децата си и от техните потребности, а не да е постоянно с нея. Споделянето на една обща детска стая често е неудобство, а не привилегия. С. е била с приятелки към момента на събитие, а не с някой от ищците. Бабата и дядото не са научили внучката си да се обезопасява, когато пътува в автомобил.

Възпитанието е част от грижите за потомството. Живеенето в една сграда не означава, че двете семейства са споделяли едно домакинство. Споделянето на една къща е обичайно за българския бит и има предимство, че членовете на семейството имат възможност да си помагат взаимно, което е обичайно.

Във връзка с оспорване наличието на причинно-следствена връзка между претендираноното обезщетение и смъртта на С. А.а Т., поддържа се с писмения отговор че Е. Т. в следствие на 3 инцидента е останал сам, затворил се в себе си, повече от година не искал да вижда никого и това да е свързано със загубата на сестра му, с която има разлика в годините 4 години и са с различни предпочитания, защото са разнополови. Оспорвам твърдението С. да се е грижила като майка за Е., който е живеел с майка си, баба си и дядо си. Оспорвам твърдението бабата и дядото да са се грижи като родители за С.. Обичайно е в българския бит грижите за потомството да се споделят.

Оспорва се причинно-следствена връзка между твърденията наведени в исковата молба, че страдания на ищците са в следствие на описаното събитие. Оспорва се че дядото е влязъл в болница, заради загубата на внучка, защото се влошил след ампутация на крак през 2014г. и заради тежък психически упадък и настъпило тежко депресивно състояние.

С отговора на ИМ, направено е възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Навеждат се доводи за съпричиняване на неблагоприятните последици от пътничката на задна седалка, поради непоставяне на предпазен колан. Очевидно С. А.а Т. не е била с поставен предпазен колан към момента на събитието, в качеството й на пътник в МПС, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП. Поради което е получила описаната черепно-мозъчна травма и гръдна травма. При правилно поставен предпазен колан и отклонение на няколко сантиметра от седалката и връщане назад, С. нямало да загине. Няма данни на коя точно позиция на задна седалка се е возила, в купето на автомобила, но очевидно е нямало да получи описаните наранявания, в случай че е изпълнила задължението си да постави предпазен колан. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде намалено.

Развити са съображения с писмения отговор на ИМ, че при определяне размера на неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на претърпените от ищците неимуществени вреди, застъпва се становище че предявената претенция за обезщетение е в завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претендира се обезщетение в един висок размер, който не кореспондира на трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за аналогични случаи. Критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава. Практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, относима и към разглежданата хипотеза, поради обусловеността на отговорността на застрахователя от деликтната отговорност на виновния причинител на щетата- страна по сключения договор за застраховка „гражданска отговорност", е последователна.

Справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, 4 физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице именно в следствие на настъпилото събитие, а не от общи заболявания и настъпили трудности в живота. Оспорват се претендираните размери и като прекомерни и недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот на ищците. Не се твърди настъпване на друго особено житейско обстоятелство по причина на което ищците и С. А.а Т. да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между малолетни сестри и внучка с прародител. Не са налице и конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че смъртта на момичето да е довела у ищците до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка и характерните за съдържанието й отношения.