Решение № 200 от 05.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ **0 гр. гр.Н., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № **222150100150 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от „П.Д.” ЕООД, ЕИК *****, гр. Н., ул. „И.В.” № * срещу Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и С.А.М., БУЛСТАТ: ***** – двете с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап.

**.

В исковата молба се сочи, че на 25.02.2008г. между страните е бил сключен Договор за поддръжка и управление на Е.к.E.R.R. № ММС – S- PD/ 124-02.08/ 25.02.2008г. Договорът бил сключен от ответниците като собственици на имот – апартамент № *****, ет. *, в сграда „Е.” , крило „С.”, находяща се в с. Р., с площ 46.92кв.м. Имотът се намирал в УПИ 467, 468 и 480 , в кв. 22 по плана на с. Р.. По силата на договора Серова и Манзуркина, в качеството им на собственици и възложители, се задължили по т. I, 2, 3 и 4 да заплащат месечна такса в размер на 1евро без ДДС, за което ищецът следвало да извършва дейност по техническа поддръжка, организационно и административно управление на посочения комплекс.Дейностите били извършвани чрез „Е. Х.“ ООД, гр. С.. Заплащането на таксата следвало да става до 15 февруари на текущата година. Въпреки, че дружеството регулярно и в цялост изпълнявало задълженията си по договора, от ответната страна не били правени дължимите плащания на услугите за 2019г., 2020г. и 2021г..

Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата в размер на 5236.25лева, представляваща сбор от : неплатена такса за поддръжка в размер на 1453.60лева за 2019г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2019г. до 10.02.2022г. в размер на 439.35лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 1453.60лева за 2020г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2020г. до 10.02.2022г. в размер на 291.95лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 1453.60лева за 2021г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2021г. до 10.02.2022г. в размер на 144.16лева, дължими съгласно Договор за поддръжка и управление на Е.к.E.R.R. № ММС – S- PD/ 124-02.08/ 25.02.2008г. Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на 1 разноски.

Ответниците Т.Ю.С. и С.А.М. чрез адв. Т. Пеева, АК гр. Бургас – особен представител, депозират писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна и недоказана. Ответната страна заявява, че не са представени доказателства, че ответниците са собственици на посочения имот. Ищецът твърдял, че дейностите по управление и поддръжка били извършвани чрез друго дружество, но не били посочени доказателства за сключени договор, споразумение или др. между търговците. Не се сочели и доказателства, че ответниците са запознато с горното, съгласни са с това и приемат изпълнението на „Е. Х.“ ООД. На трето място се сочи, че договорът е бил сключен за срок от пет години, който бил изтекъл през ****г.

Клаузата за продължаване срока на договора се оспорва като нищожна, поради нейната неравноправност. Изложени са съображение по ЗЗП и конкретно за противоречие с чл.

143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. В конкретния случай прекратяването на договора било поставено в зависимост от волята на лице, които не са страни по договора / решение на собствениците , притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса/. На последно място се изтъква, че между ИМ и сумата посочена като дължима на един кв.м. имало разлика – 1.00евро без ДДС в исковата молба и 1.10евро без ДДС в договора, а наред с това не бил представен и целия договор. Претендира се за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявения иск. Представя писмени доказателства. Ангажира гласни доказателствени средства, чрез допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, както и изготвяне на съдебно-икономическа експертиза. Изразява становище по съществото на спора. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответниците в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и представеното в съдебното заседание становище. Изразява становище по същество. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустимаподадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При главната претенция доказателствената тежест е върху ищеца, който следва да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответниците по сочения Договор за поддръжка и управление на К.К. E . R . R . № MMС-S-PD/12402.08/25.02.2008г., по който ищецът е престирал, а ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на уговорената такса, размера на претендираните суми, начина на формиране на задължението, неизпълнението на задължението от страна на ответниците и настъпването на изискуемостта, вкл. и относно мораторната лихва. В негова тежест е да докаже, при направено възражение за наличието на неравноправна клауза, че оспорените части на договора са индивидуално уговорени с ответниците. В тежест на ответника е да докаже, че е налице твърдяната нищожност на Договор за поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-PD/124-02.08./25.02.2008г., както и това, че ответниците имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП.

Съобразно горното по делото е представен нотариален акт № 21, том VI, рег. № *002, дело № 986 от 2008г. на нотариус М. Б., вписана под № *** на НК, с район на 2 действие Районен съд – Н., видно от който ответниците Т.Ю.С. и С.А.М. са придобили собствеността върху апартамент тип студио № *****, с площ от 46.92 кв.м. при равни квоти.

Установява се, че на 25.02.2008г. между ответниците Т.Ю.С. и С.А.М., в качеството си на Възложители и ищеца „П.Д.“ ЕООД, в качеството им на Мениджър, е сключен Договор за поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-PD/12402.08. С договора ответниците, като собственици на самостоятелен обект, представляващ Апартамент тип Студио № *****, находящ се на втори етаж в сграда „Е.“, крило „С.“, УПИ - 467, 468, 480, кв. 22 по плана на с. Р., възложили на ищцовото дружество срещу възнаграждение да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на „К.а.к. E.R.R.”, находящ се в кв. 22 по плана на с. Р., общ. Н., обл. Бургас, включващо следните дейности: техническо поддържане на общите части на сградата, включващо поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации, басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в комплекса, доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове, поддържане на асансьорите и намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения, детска площадка, зелените площи в комплекса. С Договора, Мениджъра се е задължил да извършва и организационно управление, свързано с режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-хигиенните услуги, занимания за деца, единна рецепция - за предоставяне на необходимата информация на Възложителя и за оказване на всякакъв вид помощ на Възложителя с цел безпрепятствено упражняване правото им на собственост и спокойното им пребиваване в комплекса, както и да организира достъпа до спортните съоръжения /раздел I, 2, 3 и 4/. От своя страна ответните страни Серова и Манзуркина са се задължили да заплащат на ищеца възнаграждение в размер на 1.10 евро без ДДС за квадратен метър площ от собствения им недвижим имот, платимо авансово за текущата година в срок до 15.02. на текущата година /раздел II, т. 1 и т. 2, б. b./. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане на Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в процесния комплекс /раздел V, т. 2/ и автоматично се подновявал на всеки пет години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от ¾ от застроената площ на комплекса за неподновяването му /раздел IV, т. 9/. Съгласно раздел VII, т. 1 и т. 2 при разпореждане с правото на собственост, Възложителят се освобождава от задълженията си по договора само, ако е осигурил подписването на такъв договор между новия собственик и Мениджъра. В раздел I I I , т. 18 е предвидено, че Възложителят упълномощава Мениджъра да прехвърли правата по този договор на трето лице, което е съответствие с предвиденото в него ще изпълнява задачите във връзка с поддръжката на комплекса.

С оглед гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответниците, че липсват доказателства, че ответните страни са собственици на самостоятелния обект.

По делото е представено Тристранно споразумение от 18.12.2012г. към Договор за възлагане на поддръжка и управление на „К.а.к.

E.R.R.” № MMC-PDEH/22.06.2007г., сключено между „П.Д.“ ЕООД, „Е. Х.“ ООД и „Е. Х. ****“ ЕООД.

Видно от т. Б от споразумението ищцовото дружество „П.Д.“ ЕООД, като страна по договори за поддръжка и управление на „К.а.к. E.R.R.” с отделни собственици на апартаменти в комплекса, в качеството им на възложители, е прехвърлило всички свои права и задължения по договорите на „Е. Х.“ ООД с цитирания Договор за възлагане на поддръжка и управление на „К.а.к. E.R.R.” № MMC-PD-EH/22.06.2007г., по силата 3 на който „Е. Х.“ ООД е встъпило в правата и задълженията на „П.Д.“ ЕООД по договорите за поддръжка и управление, сключени с отделните собственици и е приело да ги упражнява и изпълнява като извършва поддръжката и управлението на комплекса. От т. В от тристранното споразумение се установява, че на общи събрания на собствениците в комплекса, проведени на 18.06.2012г., 19.06.2012г. и 20.06.2012г. е взето решение да бъдат отделени от стопанската дейност на „Е. Х.“ ООД управлението и поддръжката на комплекса, които да се прехвърлят и възложат на дъщерно на „Е. Х.“ ООД дружество. Така дружествата са се споразумели „Е. Х. ****“ ЕООД да замести „Е. Х.“ ООД като Мениджър по Договор за възлагане на поддръжка и управление на „К.а.к. E.R.R.” № MMC-PD-EH/22.06.2007г. и да встъпи в правата и задълженията на ищеца „П.Д.“ ЕООД по всички договори за управление и поддръжка на „К.а.к. E.R.R.” с отделните собственици. Във връзка с осъществен апорт в „Е. Х.“ ООД на всички собствени на „П.Д.“ ЕООД недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и управление на собствеността в комплекса, „П.Д.“ ЕООД потвърждава съгласието си „Е. Х.“ ООД, вече в качеството си на инвеститор по смисъла на ЗУЕС, да преподпише или анексира съществуващите договори за поддръжка и управление, сключени между ищцовото дружество и отделните собственици и да подписва такива с нови собственици. Дружествата са постигнали споразумение „Е. Х.“ ООД да сключи отделен договор с „Е. Х. ****“ ЕООД, по силата на който да възложи на дружеството поддръжката и управлението на комплекса /чл. 1, 2 и 3 от цитираното споразумение/.

Налага се извод, че с Договор за поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-PD/124-02.08./25.02.2008г. между страните са валидно възникнали облигационни отношения.

При извършена служебна проверка съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК се констатира, че в определени клаузи от договора е налична неравноправност. Процесният договор има комплексен характер и в него са включени елементи на договор за поръчка и на договор за изработка. Безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, поради което клаузите подлежат на проверка по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи, с оглед предвиденото в чл.