Определение № 281 от 05.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Благоевград, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20261200900043 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., чрез пълномощник - адв. П. Й., с която против търговско дружество, регистрирано в РТурция - Doga Sigorta insurance A.S., №861987, Maslak, Buyukdere Sd. Spine Tower No: D.243, 34450, Sariyer/Istanbul, гр.Истанбул, Република Турция, представлявано от Н.К., е предявен осъдителен иск.

С исковата молба ищецът е направил особено искане, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото, тъй като не разполага с достатъчно средства да ги заплати.

С разпореждане № 170/18.02.2026г. съдът е указал на ищеца да представи допълнителни доказателства за установяване верността на декларираните обстоятелства по искането за освобождаване от държавна такса. Със същото разпореждане съдът служебно е изискал от различни органи и институции доказателства.

В изпълнение на разпореждането от ищеца е постъпила молба с вх.№ 3798/05.03.2026г., с която са представени допълнителни писмени доказателства, ред които и такива за получавани доходи от ищеца от фирма „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, чиито управител и едноличен собственик на капитала е именно ищецът. Въпреки този факт в молбата е изложено твърдението, че ищецът за 2026г. не е получил доход от дейността на това търговско дружество, а през 2025г. средномесечният доход от него е в размер на 555 лева.

Съдът, след като се запозна с молбата и постъпилите от ищеца писмени документи и служебно събраните такива, във връзка с искането на ищеца по реда на чл.83, ал.2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и поради това, явяваща се своеобразна гаранция 1 за реален достъп до правосъдие и е приложима само по отношение на физическите лица при наличието на визираните в т. 1 до т. 7 изисквания на чл. 83, ал. 2 ГПК. При анализ на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

В настоящия казус с исковата молба ищецът е подал декларация за материално и гражданско състояние и декларирал следните обстоятелства, че е *** Представено е още Експертно решение от 15.05.2024г., от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр.Сандански, с което на ищеца е определена ***

От допълнително представените от ищеца писмени доказателства се установява, че за 2026г. ищцата не е получавала доход /удостоверение изх.№ 20/24.02.2026г./, а според удостоверение с изх.№ 19/24.02.2026г. от фирма „Ф.“ ЕООД се установява, че брутния доход за 2025г. е в размер на 10770 лева , а нетното средномесечно възнаграждение през този период – 665,91 лева.

От извършената служебно справка от ТР се установява, че ищцата е едноличен собственик на капитала и управител на „Ф.“ ЕООД.

Декларираните от нея данни за получавани доходи от тази й дейност, в качеството й на управител и собственик на това търговско дружество се потвърждават от изисканата служебно от съда справка от ТД на НАП , офис Благоевград.

От ищцата е представено и удостоверение за доход на съпруга й, се установява, че съпругът на ищцата е получил за м.01.2026г. чисто възнаграждение в размер на 1198,06 евро, а средномесечното чисто трудово възнаграждение за 2025г. е в размер на 1891,11 лева /удостоверения № 42 и 41 от 20.02.2026г./.

Съпругът на ищцата е сключил на 26.06.2025г. с БА. ДСК АД договор за потребителски кредит в размер на 60 000 лева, при уговорено разсрочено изплащане по погасителен план с дължима месечна вноска от 651,16 лева.

От ищцата са представени 7 бр. рецепти за изписан й медикаменти, придружени с извадки от интернет на справки за цената на всеки от изписаните в рецептите лекарства.

От служебно изискана справка от Агенция по вписванията се установява, че за ищеца не са налице данни за вписвания, отбелязвания и заличавания относно придобиване или отчуждаване на недвижимо имущество на значителна стойност.

От справка от Сектор Пътна полиция Благоевград се установява, че ищецът не притежава МПС, а от справката за вписаните трудови договори – не е установен такъв запис.

При така събраните доказателства, установяващи имущественото, материално, здравословно състояние и семейно положение , преценени във връзка с искането по чл.83, ал.2 ГПК, съдът прави следните изводи:

Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване (определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 2

230/2011 г. на второ т. о., определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на трето г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г.). Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя (определение № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г. о., определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото (определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 797 от 2012 г. на ВКС).

Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно, а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.

Предявените искове са оценяеми и за тях се дължи държавна такса, определена в размер на 4 % от стойността на спорната сума, съобразно спорния интерес - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Дължимата държавна такса от ищеца по претенцията й за неуимуществени вреди и в размер на 2400 евро, а по искането за имуществени е в размер от 189,12 евро или общо дължима държавна такса по предявените искове от 2589,12 евро.

Ищецът е доказал, че получава средномесечен брутен доход като самоосигуряващо се лице в размер на средномесечно от 665,91 лева за 2025г., не притежава недвижими имоти или ППС, а за предходната година средномесечно е доказала получаването на месечно възнаграждение на съпругът й от около 1891,11 лева или общо за семейството месечния доход за 2025г. е бил в размер на 2557,02 лева или 1307,38 евро.

От друга страна линията на бедност за 2026 г. е в размер на 390,63 евро /764,00 лева/, минималната работна заплата е в размер на 620,20 евро /1213,00 лв./, съответно минималната издръжка на едно дете е в размер на 303,25 лв. (606,50 лв. за две деца).

Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно, а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.

Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса, дължима общо за двата предявени иска /за имуществени и неимуществени вреди/ - 2589,12 евро , с материалното състояние на ищеца и неговото семейство от общо месечно около 2557,02 лева или 1307,38 3 евро и при липса на данни за притежаване на друго имущество, следва да се приеме, че не е възможно ищецът да внесе държавна такса в размер на 2589,12 евро. Дължимата държавна такса се явява близо до двойният размер на общият доход на ищцата и семейството й за месец.

Поради това ищецът следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса , тъй като дължимата такава е дължима близо в двоен размер от общият месечен доход на семейството като цяло. Задължаването на страната да внесе тази сума на основание държавна такса означава лишаване на ищеца и семейството му изобщо от доходи за съществуване под дължимите минимални размери за страната. Отделно от това – се установи, че и здравословното състояние на ищеца, след инцидента е довело до получаване на решение на ТЕЛК, с което е определен намален процент трудоспособност и са представени доказателства – рецепти, с които на ищеца са изписани лекарства, за което също по принцип са необходими средства на ищеца, за да ги закупува и провежда лечение с тях. С други дума – ищецът следва да се освободи от заплащане на тази сума и на това основание, което спрямо доказаният доход и имущество и здравословно състояние е дължимо еднократно и на значителна стойност, като внасянето й, ще доведе лицето до лишаване изобщо от доходи, а в интерес на правосъдието е на страната да се осигури възможност да защити накърнените си права в резултат на сочения деликт.

В останалата част – по искането за освобождаване на ищеца от заплащане и на дължимите по производството разноски, молбата следва да се остави без разглеждане като преждевременно направено, с оглед особеностите на конкретния случай и конкретните данни за дохода, имуществото и здравословното състояние на ищеца и на членовете на неговото семейство.

Основание за освобождаване на ищеца от дължими разноски по делото са идентични с тези, относими по искането за освобождаване на държавна такса. Във всички случаи обаче, за да се преценява основателността на такова искане, съдът следва да съпостави данните за материалното и имотно положение, здравословното състояние и другите обстоятелства, сред изброените в чл.83, ал.2 ГПК с конкретен размер разноски, които се установи, че се дължат от страна на ищеца . След като към настоящия момент липсва данни за това какви конкретно по вид и размер разноски ще се следват и са дължими от ищеца като задължена страна и при данни за получаване все пак на месечен доход от ищеца и неговото семейство, макар и в минимален размер, съдът намира, че по това конкретно искане ще следва да се произнася всеки път при възникване на основание за извършване на такива разноски. Следователно, по такова искане съдът дължи произнасяне по същество, но едва след като стана известно дължими какви по вид, размер и основание конкретни разноски следва да се съберат и внесат от ищеца, за да се извърши преценка дали тази сума е посилна от тази страна да я внесе. При необходимост от внасяне на разноски за определено процесуално действие за страната е налице интерес да прави самостоятелно и отделно искане по реда на чл.83, ал.2 ГПК след яснота за основанието и размера и при преценка от съда наличието на актуалните обстоятелства, относими по съществото на искането - а именно доходи, имущество, 4 здравословно състояние и др. към релевантния момент - направата на искането. Ето защо искането за освобождаване от разноски по делото с оглед на конкретните данни за получавания доход от ищеца и липсата на яснота за конкретен размер дължими разноски, настоящият съдебен състав намира за преждевременно направено, поради което молбата в тази част следва да се остави без разглеждане, като лишена от предмет към настоящия момент.

Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца А. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., чрез пълномощник - адв. П. Й., от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове в общ размер от 2589,12 евро.