Решение № 268 от 29.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Дупница, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510100123 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано, след като с Решение №253/19.11.2025г., постановено по в.гр.д.№299/2025г. по описа на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно Решение с рег.№31/17.01.2025г., ведно с предхождащото го Решение с рег.№28/16.01.2025г. на РС-Дупница, постановени по гр.д.№1781/2023г. на ДРС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС-Дупница.

РС-Дупница е бил сезиран с исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.„Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, срещу Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес:

***, с която против ответницата по реда на чл.422 от ГПК са били предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на ответницата Л.

С. съществуването на задължение на същата спрямо дружеството-ищец за заплащане на суми, дължими на основание договор за потребителски паричен кредит с №3838317 от 05.09.2019г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Л. С., вземането по който е било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021г., за които в производството по ч.гр.д.№1286/2023г. по описа на ДнРС е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно: 8 609.48 лева – главница по договора и 173.60 лева – лихва за забава върху претендираната главница, начислена за периода от 21.03.2022г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Поискано е присъждането на разноски за заповедното и за исковото производство.

1

В срока за отговор ответницата Л. Д. С. е оспорила изцяло предявения иск, по съображения, че договорът кредит, на който се основава вземането, е нищожен поради неравноправност на съдържащите се в него клаузи, противоречие на императивни норми на ЗПК и ЗЗД и добрите нрави, като излага пространни правни съображения в тази насока.

Ответницата е поискала привличане на трето лице – помагач, в хипотезата на чл.219 от ГПК – Б. Л. Г., и в условията на евентуалност – в случай, че искът срещу С. бъде уважен – е предявила обратен иск срещу третото лице за осъждането му да заплати на ответницата сумата от 8 783.08 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на отговора. Обосновава правния си интерес от исканото привличане и предявяване на обратен иск срещу третото лице-помагач с вероятността последната да бъде осъдена за претендираните от ищеца суми, понеже е получила сумата по кредита.

С определение, постановено в съдебно заседание по гр.д.№1781/2023г., проведено на 09.04.2024г., ДнРС е конституирал Б. Л. Г. като трето лице – помагач. Последната не е взела становище по делото и не е изпратила отговор на предявения срещу нея обратен иск.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изложените в исковата молба обстоятелства относно това, че на 05.09.2019г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № 3838317 от 05.09.2019г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Л. Д. С. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя (ответникът в процеса) потребителски паричен кредит в размер на 10 300.00 лв., като размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора е в размер на 12%, а ГПР е в размер на 15, 21%, по който договор ответникът се е задължил да погасява отпуснатия кредит на 120 месечни вноски с последна месечна вноска на 21.08.2029г., както и сключването на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, с който задължението на Л. Д. С., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № 3838317 от 05.09.2019г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е следвало да бъде уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като на 06.12.2021 г. уведомлението за цесия е изпратено на посочения в договора адрес и се върнало отбелязване „непотърсено“ - не се оспорват от ответника и се установяват от приетите по делото писмени доказателства: Договор за потребителски паричен кредит № 3838317 от 05.09.2019 година и погасителен план към него; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.10.2021 година и Приложение № 1 към него, Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост; известие за доставяне.

Приета е декларация от Б. Л. Г. – третото лице – помагач в процеса на страната на ответника, представена от ответника към отговора на исковата молба, която декларация от 05.09.2019г. и в която се сочи, че Б. Л. Г. е получила от ответника в настоящото 2 производство сумата от 20 000.00 лева от кредит и се задължава да плаща вноски съгласно погасителните планове и която декларация не е оспорена от Б. Л. Г. – третото лице – помагач в процеса на страната на ответника.

Видно от приложеното гр. дело № 1076/2022г. по описа на РС-Дупница и постановеното по него Решение №566/08.12.2022г., влязло в сила, с него е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД, че Л.

Д. С. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 1961,06 лв., от които - главница в размер на 780,27 лв.- частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва – 1 104, 93 лв. - частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 75, 86 лв. /за претендираната главница/ за периода от 21.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по сключен договор за потребителски паричен кредит № 3838317 от 05.09.2019г. между Л. Д. С., в качеството й на кредитополучател и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на кредитор, вземането по който договор е прехвърлено на ищеца в настоящото производсвто с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2021г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 09.03.2022г. в съда до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 467/2022г. по описа на РС - Дупница.

Със същото решение е уважен обратния иск на Л. Д. С. срещу Б. Л. Г., като е осъдена ответницата да заплати на ищцата посочените суми.

Прието е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Х., неоспорено от страните, от което заключение се установява, че сумата на предоставения договор за потребителски паричен кредит №3838317 от 05.06.2019г. в размер на 10 000, 00 лв. е отпусната на 05.09.2019г., кредитът е усвоен еднократно по банков път на 05.09.2019г. по сметка BG70UNCR70001523684122 в „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с титуляр Л. Д. С., ЕГН **********.

По сметката на цедената и цесионера, от кредитополучателя по договор за потребителски паричен кредит №3838317 от 05.09.2019г. - Л. Д. С. са извършени плащания за погасяване на кредита в размер на 2 934, 50 лв., от които 15,33 лв.- лихва просрочие; 1 838,12 лв. - договорена лихва; 170,81 лв. - застрахователна такса; 910,26 лв. – главница.

Последното плащане по главнично задължение е от 21.03.2021 г., с което плащане е погасена главницата по падеж - 21.02.2021 г. След това не са установени плащания по главници. Следователно размерът на неиздължената главница към 28.07.2023г. е същия, какъвто е бил и към 21.02.2021 г. или 9 389.75 лв.

Съдебно претендираната в това производство неиздължена главница е в размер на 8 609.48 лв. За останалата неиздължена главница в размер на 780.27 лв. е предмет на ч. гр.

3 дело №467/22 г на РС – Дупница, по което е издаден Изпълнителен лист.

Законната лихва върху незаплатените главнични вноски до датата на изискуемост13.07.2023г., е в общ размер на 77.77 лв.

Към датата на изискуемост неизплатената претендирана главница в това производство е в размер на 8609.48 лв. Законната лихва върху незаплатената главница 8 609.48 лв. от датата на изискуемост -13.07.2023 г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в РС-Дупница - 28.07.2023 г. е в размер на 50.20 лв.

Лихвата за забава за неплатените главници за периода от 21.03.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в РС-Дупница - 28.07.2023 г. е в общ размер на 127.97 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД: Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация. Ответникът следва да докаже онези свои възражения правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Ответникът по първоначалните искове прави възражения за нищожността на клаузи в процесния договор за кредит с правно основание чл. чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 26 ЗЗД.

Исковете – предмет на производството са допустими – предявени са в срока по чл.

415 ГПК от активно легитимирана страна. По отношение основателността на същите:

Ответницата не оспорва възникването на облигационното отношение между нея и праводателят на ищеца, нито твърди, респ. доказва плащане на претендираната от него сума.

Възражението за недължимост и на претендираните с исковата молба суми поради това, че цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като е ненадлежно уведомен за цесията съдът намира за неоснователно. Задължението за съобщаване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице от една страна, от друга страна константната практика на ВКС сочи, че връчването на исковата молба представлява уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане. От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите на ответницата, че процесният договор не отговоря на изискванията за действителност съобразно чл. 22 ЗПК.

4

Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК.

Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора. Установено е от приетото по делото заключение на назначената съдебно– счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице, че шрифтът на процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но настоящият състав счита, че това несъответствие не би следвало да води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от законодателя санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но същата не съответства на тежестта на нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по слабата страна - кредитополучателят от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и след като вида и размера на шрифта не е пречка за това, не следва само поради формалното несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката санкция.