Определение № 2094 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2094 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110145105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца, с която моли за изменение на решението в частта за присъденото му адв. възнаграждение, което да бъде завишено до поисканите от него размери.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решението по делото съдът е уважил исковете и е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адв. възнаграждение от 1200лв.

С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

1

Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните съдилища и се ползва с превес над националната съдебната практика. В случая съдът намира, че приетата от съсловна организация наредба, която определя минимални адвокатски възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда. В Решение от 28.07.2016г. по дело C57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар.

23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”

Съдът намира, че в настоящия случай, при съобразяване липсата на правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия, приключването на делото в едно открито съдебно заседание, обема на събраните доказателства, както и установената съдебна практика по идентични казуси и ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г., определеното и присъдено адв. възнаграждение от 1200лв. отговаря на изискванията за разумност, пропорционалност и справедливост, поради което не следва да бъде увеличаван неговия размер.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните в производството по чл. 248 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2