Определение № 243 от 30.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Разград, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500148 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Постъпила е частна жалба от ЕАД Е. И. чрез адвокат Е. И. пълномощник на Т. С. Г. против Определение № 248/ 10. 03. 2026 г. по гр. д. № 1771/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 77/06.02.2026 г. в частта за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователна. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като определеното от съда адвокатско възнаграждение неправилно е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, не е съобразено с практиката на ВКС, формирана след постановяване на решение по дело С-438/ 22 г. на СЕС.

Подаден е писмен отговор от „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба .

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото пред районния съд е образувано по искова молба от Т. С. Г. чрез адв. Е. И. за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4867204/02.08.2023 г. , сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и нищожността на акцесорния договор за предоставяне на гаранция/поръчителство № 4867204/02.08.2023 г., сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД с „Файненшъл България“ ЕООД. С Решение № 77/06.02.2026 г. исковете са уважени и ответниците са осъдени да заплатят на ЗАД Е. И., чрез адв. Е. И. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., сумата от 204,52 евро с равностойност 400,00 лева. С 1 обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 77/06.02.2026 г. в частта за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

При тези данни, съдът приема следното:

След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение.

Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

Като е определил възнаграждението на адвоката в посочения размер, районният съд е процедирал в съответствие със закона. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу един ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на ВКС, II т.о. При съобразяване с горната практика, настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който минималното адв.възнаграждение в случая се определя на 534, 23 лв. без ДДС.

Следователно определеното от районния съд възнаграждение за адвокат в размер 400 лв. без ДДС е под минималния размер, определен в наредбата. Определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност, защитавания материален интерес и извършената от адвоката работа по делото, съгл. изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Двата иска произтичат от един същ юридически факт. По делото е проведено едно съдебно заседание без явяване на ищеца или неговият повереник, без процесуални усложнения.

Наред с това по въпроса обуславящ основателността на главния иск е налице многобройна и последователна съдебна практика. С оглед на изложеното се налага извод, че процесният спор не се отличава с висока правна или фактическа сложност. Като се вземе предвид и ниския материален интерес, съдът приема, че обосновано е намалено адвокатското възнаграждение до размера на 204,52 евро с равностойност 400,00 лева. Районният съд е съобразил и практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-427/16. След постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22 е формираната трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима. При определяне на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна без значение е дали в случая от ответника е било направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. /Определение № 534 от 19.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 136/2025 г., II т. о., ТК, Определение № 1285 от 27.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2713/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 4 от 5.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2

3214/2025 г., IV г. о., ГК и др./ Съдът споделя разрешението по въпроса прието с решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се начисли и ДДС, но в случая частният жалбоподател не е представил доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, поради което обосновано районният съд е определил адвокатското възнаграждение без начислен ДДС.

По изложените съображения, съдът приема, че като краен резултат, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № № 248/ 10. 03. 2026 г. по гр. д. № 1771/ 2025 г. по описа на Разградския районен.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3