Решение № 6189 от 12.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6189 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507921 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6203 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 61282/2021 г. по описа на СРС, 51 с-в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Л. Х., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 4 009, 26 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, район Възраждане, ж.к. ******* с абонатен № *******, сумата 469, 99 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 29, 05 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 07.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 32080/2021 г. по описа на СРС, І - во, 51 - ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г. и ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.

С решението исковете са отхвърлени за разликата над размер от 4 009, 26 лв. до пълния предявен размер от 7 371, 51 лв. или за сумата от 3 362, 25 лв. - главница за доставена топлинна енергия, за разликата над уважения размер от 469, 99 лв. до пълния предявен размер от 864, 15 лв. или за сумата от 394, 16 лв. - лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, както и за сумата от 5, 25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. върху 1 главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Недоволен от решението само в частта, в която са уважени исковете, е останал ответника Д. Л. Х., който го обжалва чрез особения си представител. Поддържа, че в тези части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че по делото не са представени годни доказателства, страните да са обвързани в облигационна връзка в исковия период, тъй като представените пред СРС доказателства за собственост са оспорени. Поддържа, че не е представен нотариално заверен протокол от ОС на ЕС, нито доказателства, че ищецът или упълномощено от него лице е получило изравнителните сметки в периода. Излага множество доводи, че не се установява количеството доставена ТЕ в имота, както и метрологичната годност на уредите в АС, чрез представяне на протоколи за минаване проверка на общите водомери и топломери. Оспорва констатациите на СТЕ и ССчЕ, като се поддържа, че те се основават на доказателства, изходящи от ищеца и не установяват реалното количество топлоенергия. Излага подборни съображения срещу протоколите за отчет на уредите, в който липсва подпис, име и дата, както и за недоказано потребление в имота от страна на ищеца през исковия период. Сочи, че не се доказват предпоставките за начисляване на топлоенергия при максимален разход, тъй като не са представени протоколи за липса на уреди за дялово разпределение. Излага доводи срещу начисляването на лихви за забава, като поддържа, че не се дължат такива лихви ако падежът им не може да се определи по безспорен начин и задължението не е ликвидно и безспорно. Поддържа, че е налице неравноправна клауза по договорите, тъй като се начислява лихва върху изравнителни сметки, които не са станали окончателни. Неправилни са изводите на СРС и относно начисляването на такса сградна инсталация в периода 2019 г. – 2020 г. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмети решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло.

Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в писмен отговор, по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и съответства на събраните доказателства и материалния закон. Счита, че дружеството е доказало претенцията си пълно и не са налице основания за отмяна на решението на СРС. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието още, че при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Решението в оспорената от ответника част е валидно и допустимо постановено.

Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая при 2 постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е влязло в сила в отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

Съдът е обсъдил събраните доказателства в цялост и е изложил пълно установената от тях фактическа обстановка, към която въззивният съд препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря изцяло. СРС е направил своите правни констатации въз основа на установените факти.

По основното възражение, поддържано и във въззивната жалба, че ответникът не е потребител на ТЕ и не е доказано страните да са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за исковия период, като съобрази установеното по делото, въззивният състав намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.

154, ал. 1 от ГПК). В случая ищецът е следвало да установи, пълно и главно, че страните са обвързани от договор за доставка на ТЕ да битови нужди в периода м.

05.2-18 г. – м. 04.2020 г., стойността на реално доставената до имота ТЕ, както и на останалите си претенции за суми за дялово разпределение и лихви. Ответникът е следвало да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения срещу исковете.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

В настоящия случай, за установяване качеството на ответника на собственик на имота, а от там на потребител в периода, пред СРС е представено копие от заповед № РД-41-801 от 30.09.1986 г. на председателя на ИК на Софийски народен съвет на основание чл. 103, ал. 5, вр. чл. 95 ЗТСУ, с която е изменена Заповед № РД-401490/06.07.1982 г. по чл. 98 ЗТСУ относно размера на отстъпеното в обезщетение жилище на лицето И.Д. Х.а срещу отчужден собствен недвижим имот.

Със Заповедта на основание чл. 100 ЗТСУ е определено обезщетение на третото за процеса лице И.Д. Х.а и четиричленното й семейство - апартамент № 25, находящ се на пети етаж в блок 18-10 в ж.к. „Зона Б-18" Центъра, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, с площ от 69,08 кв. м. с 1, 213 % идеални части от общите части, с мазе № 25, който имот се дава изцяло и направо на лицето Д. Л. Х. - син на И.

Х.а съгласно нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ с peг. № 8668/14.05.1986 г.

3 на ІІ-ри нотариус при СРС.

Съгласно приетото по делото Удостоверение с изх. № КО-7000-35/17.10.2012 г., издадено от СО - район „Възраждане“, адреса в ж. к. „Зона Б-18" блок 10 е идентичен с адрес - блок 18-10.

Ответникът, чрез особения си представител, е оспорил заповедта и е поискал представяне на оригинал или официално заверено копие от нея. С писмо с изх. № СОА22-ДИ11-10957/05.12.2022 г. на СО, дирекция „Общински приходи", отдел ОП „Възраждане“ са отговорили, че не разполагат с оригинала на посочената по - горе заповед от 30.05.1986 г.

Към същото писмо е приложено извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ от 2000 г., въз основа на което е открита данъчна партида за недвижим имот с адрес: гр.

София, ж. к. „******* на името на ответника Д. Л. Х., като собственик на имота и е посочено придобивно основание - чл. 102 ЗТСУ, нотариално заверено искане № 8668, издадено от СРС, с дата на придобиване 14.05.1986 г. В писмото е посочено, че СО район Възраждане не разполагат с архив на декларациите по чл. 14 ЗМДТ.

При така представените доказателства, за разлика от СРС въззивният състав намира, че не може да се направи обоснован извод, че ищецът е доказал пълно и главно правото на собственост или вещно право на ползване на ответника върху процесния имот, за който е отреден процесния абонатен номер за процесния период м.

05.2018 г. - м. 04.2020 г. От доказване на това обстоятелство зависи установяването на качеството потребител на ответника в производството и пасивната му материално правно легитимация по исковете.

Следва да се посочи, че според чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени закона, а според чл.

18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Писмото и удостоверението от СО, Дирекция „Общински приходи“ няма удостоверителна стойност за установяване качеството на ответника на собственик, а от там на потребител на ТЕ за него, каквито са изискванията на ЗЕ. Въззивният съд намира, че данъчната декларация, още по - малко електронно извлечение от същата, не е предвиден закона способ нито за придобиване право на собственост върху недвижим имот, нито е документ за доказване на правото на собственост върху такъв имот. (така в решение № 972 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 4266/2008 г. на ВКС, II ГО).

Предназначението на данъчната декларация е свързано само с данъчно - правното отношение между собственика на имота и държавата. Тя се подава само за целите на данъчното облагане. По различни причини е възможно лице да декларира пред данъчните служби имот, на който не е собственик. Това обстоятелство не го прави собственик на имота, тъй като откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност. В практиката се приема, че от декларациите по ЗМДТ не може да се прави извод право на собственост, тъй като те се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания относно начина на подпълване на образеца за декларация. (в този смисъл 4 решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I г. о.).