Решение № 246 от 19.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. гр. Хасково, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640101546 по описа за 2025 година

Предявен е от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнес парк София” №1, сгр.15, вх.А, ет.4, представляван от управителите Р. И. М.-Т. и Т. И. В., против Т. А. Р. с ЕГН:**********, с адрес ****, и В. Д. А. с ЕГН:**********, с адрес г*****, иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Със съобщение от 07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 579/2012 г. по описа на РСХасково, получено на 12.05.2025г. чрез „Банка ДСК" ЕАД (цедент), съдът дал указания да бъде предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК относно вземането. В указания едномесечен срок се депозира настоящата искова молба с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Относно легитимацията на ищеца : Hа ****г. се сключил договор за продажба на вземания (цесия) между „ОТП Факторинг България " ЕАД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, по силата на който „ОТП Факторинг България " ЕАД /ОТП/ прехвърлило на ищцовото дружество портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия. Предмет на посочения договор за цесия били и вземанията на „ОТП Факторинг България" ЕАД към А. С.В А.

/цедирани на „ОТП Факторинг България" ЕАД с договор за цесия, сключен между „ОТП Факторинг България" ЕАД и ,,Банка ДСК" ЕАД/, предмет на настоящото производство. С оглед на настъпилото частно правоприемство на ****г., кредитор по процесното вземане се явявал „ЕОС Матрикс" ЕООД.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване 1 на правото ни на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Следователно цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на „Банка ДСК" ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, cе сочели изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.

Аргументи за обратното разрешение не могат да се черпят от т. 4 на ТР № 4/2013г., тъй като в тази част на тълкувателното решение се давал отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, т.е. касае само хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.

422 ГПК. Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство на посоченото в т. 4 от ТР № 4/2013г. ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.

Със съобщение от 07.05.2025 г. cъдът дал указания по ч. гр. д. № 579/2012 г. по описа на РС-Хасково да бъде предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК по отношение на длъжниците В. Д. А. и Т.

А. Р. като наследници на А. С. А.. Според пълномощника на ищеца, разпореждането, с което са дадени указания за предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да бъде отменено, поради липсата на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, 3аповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, се връчва от съде6ния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение при образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен титул.

Съгласно чл. 428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, чe ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител задължително прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за изпълнение. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на вземането било образувано изп. дело № 2

122/2015 г. по описа на ЧСИ К.. А., рег. № ****, преобразувано в изпълнително дело № 1118/2022 г. по описа на ЧСИ З. З., след прекратяване на правата на ЧСИ К. А.. По първоначалното дело била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по ЧГД 579/2012 на дата 26.11.2015 г. лично на длъжника А. С. А., при което заповедта влязла в законна сила, тъй като в определения срок не постъпило възражение от длъжника. С оглед на гореизложеното предявяването на установителен иск било недопустимо, предвид влизане на заповедта за изпълнение в сила към 2015 г. Във връзка с доказване на връчването на ПДИ и заповед за изпълнение по посоченото изпълнително дело, моли да се изиска копие на ИД 122/2015 г. по описа на ЧСИ К. А., което следвало да се намира при ЧСИ 3. З. под нов номер на ИД 1118/2022 г.

Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуване на вземането : На 14.11.2007 г. между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и А. С.

А. като кредитополучател се сключил договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит. Кредитът бил усвоен на дата 14.11.2007 г., като се открила сметка на длъжника с № ****. С подписване в Раздел V от искането за издаване на банкова карта за физически лица се удостоверявало получаването на издадените карти по договора. Договорът бил сключен при спазването на Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК и Условията за този вид карта, които представляват неразделна част от договора и се приемат с неговото подписване, съгласно чл. 1 от договора за кредит. Приложимата нормативна уредба към момента на подписване на договора била Закон за потребителския кредит, в сила от 2006 г. Съгласно чл. 7 ЗПК в Редакция към ДВ, 6р. 53 от 30.06.2006 г., общите условия не били включени в съдържанието на договора и не се изисквало да се подписват от страната по договора на всяка страница. Съгласно договора за кредитна карта от 14.11.2007 г., банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит по сметка в размер на 1000лв. На 12.04.2010г. кредитът станал предсрочно изискуем поради забава в плащанията на повече от 4 6р. минимални суми за револвиране, съгласно чл.

46 и чл. 47 от Общите условия. Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка, съгласно чл. 46 от Общите условия, а при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, правото на ползване на кредита се преустановява и върху цялото задължение, формирано на падежната дата, започва да се начислява санкционна лихва за забава. На дата 23.03.2011 г. до кредитополучателя е изпратено уведомление от „Банка ДСК" ЕАД, че обявява кредита за предсрочно изискуем на дата 12.04.2010 г. поради неизпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че това обстоятелство настъпило преди издаването на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се предвиждало, че предсрочната изискуемост предполага изявление от страна на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В случая, това тълкуване нямало как да се прилага към момента на обявяване на 3 предсрочната изискуемост и същата била налице без да е необходимо изрично уведомяване на длъжника. Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.

79 и 86 33Д, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай, че длъжникът не изпълни точно задълженията си. С оглед неизпълнение на задълженията от страна на длъжника по договора, Банката предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК. Впоследствие било образувано ч. гр. д. № 579/2012 г. по описа на Районен съд Хасково, по което е издадена 3аповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист към заповедта за следните суми : 1 000лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от 06.03.2012 г. до изплащане на вземането; 436,78лв. - договорна лихва за периода от 14.11.2007 г. до 06.03.2012 г.; 155,30лв.- наказателна лихва за периода от 12.04.2010 г. до 06.03.2012 г.; 131,84лв. - разноски по заповедното производство. След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист „Банка ДСК" ЕАД прехвърлила вземането на „ОТП Факторинг България" ЕАД и същото образувало изпълнително производство с № 122/2015 г. по описа на ЧСИ К. А., рег. № ****, което било преобразувано в изпълнително дело № 1118/2022 г. по описа на ЧСИ 3. 3. след прекратяване на правата на ЧСИ К. А.. По силата на Договор за продажба на вземания (цесия) сключен на 28.09.2018 г. между „ОТП Факторинг България" ЕАД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, „ОТП Факторинг България" ЕАД прехвърлило на ищцовото дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, и А. С. А., ЕГН:**********, като кредитополучател, Договор за кредитна карта от 14.11.2007 г., доказателства за което се прилагат към настоящата искова молба.

На базата на изрично пълномощно, предоставено от ОТП, „ЕОС Матрикс" ЕООД изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на Ангел Самуилов Ангелов на посочения от него в сключения договор за кредит адрес, като уведомлението било получено от длъжника на 07.11.2018 г. Предвид горното длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаменимо действие. В случай, че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, то ищецът моли да се счете, че същият е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самия договор за цесия, уведомление по чл. 99, ал. 3 от 33Д и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Съгласно съдебната практика, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със 4 същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо 33Д, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

След смъртта на длъжника А. С. А. на 20.07.2021 г. по изпълнителното дело били конституирани наследниците на длъжника, а именно Т. А. Р. и В. Д.