Определение № 6 от 02.01.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. гр. Добрич, 02.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500856 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК,във връзка с чл.130 от ГПК въз основа на подадена от С. А. Д.,ЕГН **********,от гр.Д.,ул.“К.** ,чрез процесуалния му представител адв.А. А. частна жалба рег.№ 21564/05.12.2023 год. срещу определение № 2824 /24.11.2023 год. по гр.д№ 20233230101088 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич,с което е върната като недопустима на основание чл. 130 от ГПК подадената от него искова молба с вх. рег. №7873/03.05.2023год., уточнена с молба вх. рег. № 9238/25.05.2023 год. и е прекратено производството по гр. дело № 1088/2023 год. по описа на ДРС.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяната му,като първоинстанционния съд бъде задължен да продължи разглеждането на гр.д.№ 10088/2023 год. Посочено е ,че съдът се е запознал с всички водени между страните дела,но не е констатирал ,че по част от тях е допуснато нарушение на законоустановената процедура,като не е било съобразявано подадено от частния жалбоподател възражение.Недопустимо било съдът да основава изводите си на изпълнително дело на ЧСИ Л.Т.,каквото по делото не било приложено.Дадената от ДРС правна квалификация на претенцията му ,като такава по чл. 439 от ГПК ,респ.424 от ГПК била неправилна-предявения иск бил отрицателно установителен по чл. 124 от ГПК за недължимост на 1 погасено по давност вземане.

Ответникът по частната жалба-”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК:

103533691, със седалище и адрес на управление: гр.В.****, бул. ”В.В.***, В.Т.* счита същата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е връчено на дата 04.12.2023 год., частна жалба рег.№ 21564/05.12.2023 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Производството по делото е по заявена с искова молба с вх. № 7873/03.05.2023 год. претенция на С. А. Д. , ЕГН ********** , от гр.Д.,ул.“К.** срещу ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.В.****, бул. ”В.В.***, В.Т.* ,че не дължи на дружеството сумата от 2943.21 лева - стойност на електрическа енергия за обект на потребление с административен адрес: гр. Д., ул. "К.** ,клиентски № *** и абонатен № ***, с период на потребление 2010 год.-2013 год. и основана на твърдения, че след извършена проверка узнал ,че дължи процесната сума . Заплащал бил редовно потребената енергия, през част от периода пребивавал в чужбина и не бил потребявал ел.енергия,липсвали каквито и да е доказателства ,респ. издавани фактури за претендираното от ответното дружество вземане,което било погасено и по давност още през 2016 год. С определение № 1184/23.05.2023 год. ,съдът е указал на ищеца да изложи твърдения ,обосноваващи правния му интерес от завеждане на отрицателен установителен иск.С молба рег.№ 9238/25.05.2023 год. , ищецът е посочил ,че интереса му от завеждане на делото се заключава във факта,че не дължи процесната сума ,поради изтекъл много отдавна давностен срок.

В ГПК е възприето субстанциране на иска,което ще рече,че спорният предмет се очертава от заявените в обстоятелствената част фактически твърдения и направените с петитума искания,а задължение на съда е да извърши квалификацията на въведеното спорно материално право.

Изхождайки от основанието (факти и обстоятелства),посочени в исковата молба и от заявения петитум (съдържанието на претендираното право),въззивният съд счита ,че предявеният иск черпи правното си 2 основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК .

Претенцията е била оспорена от ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.В.****, бул.

”В.В.***, В.Т.* с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 12142/10.07.2023 год. Посочено е ,че искът е недопустим, тъй като процесното задължение е предмет на ч.гр. дело 2745/2013 год. по описа на ДРС, по което са издадени заповед за изпълнение № 820/21.06.2013 год. по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист,приведен в изпълнение по изп. дело № 2501/2013 год. по описа на ЧСИ Л.Т., поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.

От страна на ищеца са водени граждански дела със същия предмет – гр. дело № 3788/2019 год. на ДРС; гр. дело № 1058/2016 год. на ДРС и гр. дело № 1136/2017 год. на ДРС. Според ответникът ищецът системно завежда дела за процесните суми , за да може да възстанови ел . захранването си в дома си, докато делата са висящи, като наред с това трупа и нови задължения.Горните обстоятелства се установяват от приложените дела във връзка с водените между страните предходни спорове и образувано изпълнително дело.

С изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 от ГПК всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК- така решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 год. на ВКС, ГК, ІV г. о.Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок,като искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането-така чл. 424 от ГПК. Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,основаван само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.В тази хипотеза, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или 3 несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). –така решение № 257 / 30.04.2020 год. по гр. д. № 694/2019 год. на ВКС, III г. о.

Горното води до извод,че след стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, респ. отпочнало принудително изпълнение ,длъжникът може да оспорва вземането единствено по предвидените в закона изрични и специални способи за защита –чл. 424 и чл. 439 от ГПК и предявяването на иск за отричане на вземането по общия ред на чл. 124 ал.1 от ГПК е недопустимо, а образуваното в ДРС производството по предявения отрицателен установителен иск подлежи на прекратяване.

Този извод,обжалваното определение съдържа,поради което и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената частна жалба и на основание чл. 78 ал.4 и ал.8 от ГПК ,във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 а ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 50 лв. за защита от юрисконсулт.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от С. А. Д.,ЕГН **********,от гр.Д.,ул.“К.** ,чрез процесуалния му представител адв.А. А. частна жалба рег.

№ 21564/05.12.2023 год. срещу определение № 2824 /24.11.2023 год. по гр.д№ 20233230101088 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич,с което е върната като недопустима на основание чл. 130 от ГПК подадената от него искова молба с вх. рег. №7873/03.05.2023год., уточнена с молба вх. рег. № 9238/25.05.2023 год. и е прекратено производството по гр. дело № 1088/2023 4 год. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА С. А. Д.,ЕГН **********,от гр.Д.,ул.“К.** ДА ЗАПЛАТИ на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.В.****, бул. ”В.В.***, В.Т.* съдебно деловодни разноски в размер на 50 лв. за защита от юрисконсулт по в.ч.гр.д.№ 856/2023 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.4 от ГПК,във връзка с чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5