Определение № 23890 от 26.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23890 гр. София, 26.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100512547 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по възражение на „Колос – 33“ ЕООД срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10748/10.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17087/2025 г. по описа на СРС.

Молителят твърди, че на 26.08.2025 г. е получил съобщение, от което е разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20258380405078 по описа на ЧСИ М.Б., въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 17087/2025 г. по описа на СРС, след влязла в сила заповед за изпълнение по същото дело. Поддържа, че посочената заповед никога не му е била връчвана, а разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК била незаконосъобразно приложена. В тази връзка посочва, че разписката за връчване на заповедта била нечетлива, като не ставало ясно дори кога точно е посещаван адресът му на управление. Освен това било посочено, че е залепено уведомление на № 65, макар адресът на управление на молителя да не бил там, а да се намирал пред блок 65, както е отразено и в Търговския регистър. Посочва още, че никога не е напускал адреса си на управление. Иска възражението му да бъде прието и да се спре изпълнението на заповедта за изпълнение. Претендират се разноски.

Ответникът по възражението Адвокатско дружество „В.И Б.“ е депозирал становище, с което оспорва същото. Поддържа, че връчването чрез залепване на уведомление можело да се приложи по отношение на юридически лица, при спазване на специалните предпоставки на чл. 50, ал. 4 ГПК, а не на тези по чл. 47, ал. 1 ГПК, както твърди молителят. В случая заповедта била надлежно връчена, тъй като от отбелязванията в съобщението ставало ясно, че връчителят не е намерил достъп до канцеларията на дружеството или лице, което е съгласно да получи съдебните книжа.

Ето защо, иска възражението да бъде отхвърлено.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч. гр. д. № 17087/2025 г. по описа на СРС е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на Адвокатско дружество „В.И Б.“ срещу „Колос – 33“ ЕООД за сумата от 15049,38 лв., представляваща възнаграждение и разноски по 1 договор за абонаментно правно обслужване от 10.08.2023 г.

На 10.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тази сума, както и за сторените от заявителя разноски в заповедното производство.

Съобщение с копие от заповедта за изпълнение е изпратено на длъжника на адреса по заявлението, който е и регистрираният в Търговския регистър адрес на управление - гр. София, р-н „Красна поляна“, бул. „********, пред блок 65.

Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен на 22.04.2025 г., 27.04.2025 г. и 20.05.2025 г. в различно часово време, като не е открито лице, което е съгласно да получи съобщението. На адреса няма домофони, звънци, пощенска кутия, табели и обозначения. По сведение на служители от заведение за бързо хранене на № 67, които не желаят да си кажат имената, сградата е необитаема и фирмата е непозната. Залепено е уведомление по чл. 47 ГПК на № 65.

На 17.07.2025 г. СРС е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл.

410 ГПК, след като е приел, че същата е влязла в сила.

На 26.08.2025 г. молителят е получил съобщение, за образувано изпълнително дело № 20258380405078 по описа на ЧСИ М.Б..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът, на когото заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, може да подаде възражение до въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок от узнаването на заповедта.

В случая от доказателствата по делото може да се направи извод, че молителят е узнал за заповедта на 26.08.2025 г., когато е получил съобщението за образуване на изпълнителното дело. Възражението е подадено на 25.09.2025 г., поради което е спазен срокът по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът приема, че от представената разписка не може да се установи, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника. Според чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Съгласно ал. 2, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. В ал. 4 е предвидено, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и второ уведомление не се залепва. В случая не може да се приеме за установено, че длъжникът „Колос – 33“ ЕООД е търсен на регистрирания му в Търговския регистър адрес на управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, бул. „********, пред блок 65. В разписката е отразено, че е посетен адрес с № 65 и на вратата на същия е залепено уведомление. Същевременно е събрана информация за длъжника от служители на заведение за бързо хранене на адрес с № 67. От така отразеното в разписката не може да се установи, че връчителят е правил опит да намери длъжника в обект, находящ се пред блок 65 и че на такъв обект е залепил уведомлението. Ето защо, възражението е основателно и следва да бъде прието.

На основание чл. 423, ал. 3 ГПК съдът следва служебно да спре изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по заповедта по чл. 410 ГПК изпълнителен лист.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно чл. 415, ал. 1 ГПК.

По отношение на искането на длъжника за разноски, съдът не дължи 2 произнасяне по него, доколкото производството няма самостоятелен характер, респ. отговорността за разноските следва да се разпредели от заповедния/исковия съд, съобразно последващото развитие на заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, възражение на „Колос – 33“ ЕООД срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10748/10.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17087/2025 г. по описа на СРС.

СПИРА, на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10748/10.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17087/2025 г. по описа на СРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20258380405078 по описа на ЧСИ М.Б..

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20258380405078.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3