Решение № 138 от 13.07.2020, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 13.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Б.а

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 106 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Б.М.А. ***, депозирана чрез адвокат Б. Б. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 123/26.02.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1760/2019г. по описа на съда в частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-0869-001964/23.08.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП

Шумен, в частта му, с която на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б.М.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Б.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че е налице неяснота относно датата, на която се твърди, че водачът е извършил вменените му простъпки. Това опущение бива възприето като достатъчно основание за отмяна на наложените наказания на касатора. Поддържа се и становището за незаконосъобразност на правораздавателния акт в частта му по пункт втори с аргументи за липса на осъществена противоправна деятелност. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение в частта му, с която са потвърдени пункт първи и втори от НП, съответно същите да бъдат отменени. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адвокат Б..

Ответната страна, ОД на

МВР – Шумен, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С НП

№17-0869-001964/23.08.2017г. на началник група към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ - Шумен на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за това, че на 19.07.2017г., около 01.55 часа, в гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“, на паркинга на МБАЛ – Шумен, пред ЦСМП, при извършване на маневра на заден ход със собствения си автомобил „Ауди Ку7“ рег. № *******, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркирания л.а. „Пежо 206“ с рег. № *******, с което става причина за ПТП. С пункт втори от постановлението на Б.А. са наложени административния наказания „глоба“ в размер на /100/ сто лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

С същото НП е ангажирана отговорността на А. за това, че като участник в ПТП не дава данни за самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и не уведомява собствениците на имуществото, което е повредил.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1964/19.07.2017г., в който деянието са описани по идентичен начин, като за дата на извършване на нарушението е посочена отново 19.07.2017г. АУАН бил съставен на 19.07.2017г., в присъствието на жалбоподателя, като същият не отразил каквито и да било възражения, като такива не били депозирани и в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка, съдът посочил, че датата на извършване на деянията е установена по непротиворечив начин и този атрибут е надлежно отразен в изготвения акт и в издаденото НП. Предходната инстанция извела и решаващия си правен извод за законосъобразност на правораздавателния акт в неговите пункт първи и втори, сочейки, че вменените на касатора простъпки са правилно квалифицирани и същите са били осъществени от него от обективна и субективна страна. Поради това въззивният съд потвърдил постановлението в тази му част.

Настоящата касационна инстанция приема, че решението на районния съд в оспорената му част е правилно и законосъобразно, и е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Това е така, доколкото от задълбочения прочит на приобщените доказателства се налага извод за липса на допуснати съществени процесуални опущения. Актът и НП са изготвени от оправомощени лица и съдържат изискуемите законови реквизити. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че актосъставителят, а впоследствие и АНО правилно са определили датата на осъществяване на деянията, приписани на касатора. Безспорно, в случая е налице допуснат пропуск от страна на полицейския служител, съставил протокола за ПТП и изготвил докладната записка, свеждащ се до неправилно индивидуализиране на месеца на осъществяване на простъпките, който не е се отразил на законосъобразността на последващо изготвените АУАН и НП. В протокола и в записката за дата на извършване на нарушенията е посочена 19.06.2017г., но задълбоченият прочит на писмените доказателства, сред които са и разпечатка от АИС „Пътна полиция“ и разпечатка на ежедневна форма на отчет, попълнена от лицето, изготвило и протокола за ПТП, налага извод, че действителният момент на извършване на нарушенията е този, индивидуализиран от актосъставителя и наказващия орган, а именно 19.07.2017г. Следва да се отбележи, че касационният състав напълно се солидаризира с мотивите на районния съд относно естеството на допуснатата неточност и нейното несъществено значение за изхода на спора. Видно от съдържанието на докладната записка, в същата за дата на извършване на нарушението е посочен 19.06.2017г. Това е и датата, на която полицейският служител е посочил, че я е изготвил, описвайки фактически констатации, възпроизведени впоследствие в акта и в НП. От друга страна, протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР след извършване на проверката, носи дата на съставяне 19.07.2017г., независимо, че за дата на настъпването на инцидента е вписана 16.06.2017г. При това положение се установява, че е допусната непрецизност при конкретизиране на месеца на простъпките, за което свидетелстват и показанията на полицейския служител И.К.. Изводите на съда за есестеството ѝ биха били непрецизни, ако тези документи се обсъждат изолирано, без да се вземат предвид цитираната по-горе разпечатка от АИС „Пътна полиция“ и разпечатка на ежедневна форма на отчет, АУАН и представената от Б.А. молба. Прочитът на съставения АУАН предопределя извод, че същият е изготвен на 19.07.2017г. и съдържа констатации за реализирани нарушения в ранните часове на 19.07.2017г. Изготвянето му е протекло в присъствието на соченото за нарушител лице, като същото е запознато със съдържанието му и не е възразило срещу него, включително и по отношение на датата на нарушенията. От друга, на 31.07.2017г. Б.А. е депозирал молба до началника на сектор „Пътна полиция“, с която признава, че през месец юли /посочената от него дата е 16.07.2017г./ при даване на заден ход на паркинга на хирургическия блок е ударил лек автомобил. Това му признание кореспондира с обсъдените вече писмени и гласни доказателства, и следва да бъде ценено, тъй като потвърждава констатацията на актосъставителя и на санкциониращия орган. При това положение и с оглед соченото от свидетеля И.К., а именно, че на 19.07.2017г. е оказал съдействие по повод настъпило ПТП пред ЦСМП в Шумен, причинено от Б.А., касационният съдебен състав приема, че закономерно районният съд е счел за безспорно установена датата на извършване на нарушенията, без да а е налице соченото от касатора отменително основание.

Не следва да се кредитира и становището на инициатора на настоящото производство за недоказаност на приписаното му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Визираната разпоредба вменява задължение за водач на ПТП, който е участник в инцидент да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съвкупният анализ на събраните доказателства установя, че А. не изпълнил това свое задължение, за което свидетелстват приобщените писмени и гласни доказателства.

Индиция в подкрепа на становището, че А. е напуснал местопроизшествието, без да съблюдава изискванията на чл. 123 от ЗДвП е и обстоятелството, че на място контролните органи са установили единствено собственика на другото превозно средство, пострадало при инцидента, при което свидетелката М. заявява с категоричност, че комуникацията между нея и касатора не е касаела щетите от произшествието и тяхното установяване, и санкционираното лице е напуснал паркинга пред ЦСМП след като е ударил нейния автомобил. Въпросът дали А. е поискал средство за запалване на цигарата си или не, не е относим към предмета на спора и не се възприема за поведение, удовлетворяващо задължението, произтичащо от чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, каквато теза поддържа жалбоподателят.

Законовият текст е пределно ясен и конкретно регламентира дължимото поведение от страна на водача, което следва да бъде насочено към установяване на последиците от произшествието, а такова самият касатор не твърди да е предприел.

При това положение и предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че районният съд не е допуснал сочените от касатора отменителни основания при постановяване на своя акт, събирайки и анализирайки необходимия доказателствен материал и отчитайки относимата правна уредба. Процесното решение в оспорената му част е аргументирано и обосновано, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

В останалата му част съдебният акт е не е бил оспорен и е влязъл в законна сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 123/26.02.2020г. на

Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1760/2019г. по описа на съда в частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-0869-001964/23.08.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, в частта му, с която на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б.М.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Б.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................

ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2020