Определение № 248 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. София, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, във вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП срещу определение от 22.01.2025 г. на СГС, НО, 16-ти състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 195/2025 г., с което на основание чл. 248, ал.1, т.6 от НПК е била изменена взетата спрямо подсъдимия Г. И. Ч. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“.

В протеста се твърди, че определението е неправилно. Поддържа се становище, че не са налице предпоставките за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, като се сочи, че настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок на предходно осъждане- с присъда, влязла в сила на 15.06.21г. на СРС, 94-и състав, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, изпълнението на което е отложено за срок от четири години. В тази връзка, представителят на държавното обвинение набляга на факта, че освен наказанието по настоящото дело, подсъдимият Ч. ще следва да изтърпи и посоченото наказание от 2 години, с оглед което определянето на по-лека мярка за неотклонение създава предпоставки за укриване на подсъдимия и избягване на наказанието „лишаване от свобода“, а също така и реална опасност от извършване на друго престъпление.

Отделно от горното, прокурора счита, че наказателното производство не 1 следва да бъде спирано, доколкото отправянето на преюдициално запитване по делото не попада в изключителните случаи на чл.251, ал.1, вр. чл. 25, ал.1, т.1-3 и чл. 26 от НПК. Предвид горното е заявено искане за отмяна на протестираното определение в частта относно изменението на мярката за неотклонение, както и в частта, с която наказателното производство е спряно.

Софийски апелативен съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложените в частния протест съображения и постановеното определение, намери за установено следното:

Съдебното производство е било образувано по реда на чл.247, ал.1, т.1 от НПК по внесен обвинителен акт от СГП, с който е повдигнато обвинение срещу Г. И. Ч. за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, изр.1, пр.1 от НК. При решаване на въпросите по чл.248 от НПК и след като е отчел становищата на страните и по-конкретно заявеното от тях желание за приключване на делото със сключване на споразумение, съдът е възприел, че липсва реално изразено съгласие относно всички елементи от фактическия състав на твърдяното деяние, по-конкретно относно квалифициращото обстоятелство „големи размери“, доколкото защитата на подсъдимия е направила възражения дали действително следва да бъде носена наказателна отговорност за държане на наркотици в „големи размери“, след като теглото на наркотичното вещество е по-малко от 1,6 грама. Предвид горното и съотнасяйки го с приетите промени в Постановление №23/29.01.98г. на Министерски съвет за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, съдът е счел, че следва да сезира Конституционния съд и Съда на ЕС с преюдициално запитване дали националната правна уредба – чл. 26а от ЗКНВП и Постановление 23/98 на Министерския съвет отговаря на принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието.

В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил необходимостта делото да бъде спряно за неопределен период от време до произнасянето по отправеното запитване, след което служебно се е занимал и с въпроса по чл.

248, ал.1, т.6 от НПК, касаещ актуалната мярка за неотклонение на подс. Ч..

Първият съд като изменил мярката от „задържане под стража“ в „подписка“, като е акцентирал основно на факта, че делото следва да бъде спряно за един продължителен период от време, като мярката „задържане под стража“ ще се 2 прилага неопределено и прекомерно дълго време - докато бъде получен отговор по запитванията - като това задържане би могло да се окаже по-дълго от наказанието, което подсъдимият би могъл да получи, ако бъде признат за виновен, включително и евентуално след сключване на споразумение. При обсъждането на въпроса каква да бъде подходящата и законосъобразна МНО, съдът е взел предвид липсата на трудови доходи на подсъдимия, които не биха му позволили да заплати гаранция, с оглед което е определил като подходяща и съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал.3 от НПК мярка за неотклонение „подписка“.

Настоящият състав на апелативния съд се съгласява с тези доводи на първостепенния съд относно необходимостта от промяна на търпяната към момента мярка за процесуална принуда.

Отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС предпоставя висящност на наказателното производство за продължителен период от времето, респективно предопределя подсъдимият да търпи ограниченията на най-тежката мярка за процесуална принуда неоправдано дълго, налагайки ненужна процесуална репресия.

Предвид заявеното от страна на подсъдимия желание делото да приключи със споразумение в по-кратки срокове може да бъде направен извод за липсата на опасност подсъдимият да се укрие. В тази насока са установени обстоятелствата, че подсъдимият има известен постоянен адрес, респективно трайна уседналост на територията на страната. Относно наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление, въззивният състав намира тази опасност за намаляла по интензитет към настоящия момент, предвид обстоятелството, че същият търпи рестрикциите на задържането вече пет месеца, което правилно е отбелязано и от първостепенния съд, поради което следва да се приеме че това обстоятелство е оказало нужното влияние и стимул за подсъдимия да се въздържа от деяния, свързани с държане или разпространение на наркотични вещества. Следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“ по своя интензитет на процесуална репресия се приравнява на „задържане под стража“, поради което в настоящия случай се явява неподходяща, а финансовото положение на подсъдимия и липсата на трудови доходи не позволява налагането на „парична гаранция“, поради което законосъобразно съставът на СГС е определил мярка за неотклонение „подписка“. По изложените причини, протеста в частта, касаеща частта от определението, с което е изменена мярката за неотклонение на подс. Ч. от 3

„задържане под стража“ в „подписка“ следва да бъде оставен без уважение.

Относно направеното в протеста искане за отмяна на определението, с което наказателното производство е било спряно, същото следва да бъде оставено без разглеждане, по следните съображения:

Основанията за спиране на наказателното производство в разпоредително заседание са изчерпателно посочени в чл. 251, ал.1 от НПК.

При спиране на наказателното производство въз основа на едно от тези основания е предведено определението на съда постановил го да бъде атакувано по реда на инстанционният контрол пред по-горна инстанция.

В настоящия случай е налице изключение от общото правило, доколкото спирането на наказателното производство е н а основание – отправено преюдициално запитване от българския съд до Съда на ЕС за тълкуване на норми на ЕС, което е специфично основание и в случаят е относима разпоредбата на чл. 488, ал. 1 от НПК, в която е посочено , че определението не подлежи на обжалване и протестиране.

В тази връзка, са неотносими доводите, застъпени в протеста на прокурора, относно основанието на което в постановеното на 22.01.2025г. определение съдът е изменил мярката за неотклонение, доколкото в хода на разпоредителното заседание, съдът е служебно е задължен /съгласно чл. 248, ал.1, т.6 от НПК/ да се произнесе и по въпроса за актуалната мярка за неотклонение, респективно налице ли са основания за нейното изменение.

Друг е въпроса, че в диспозитива на постановеното по реда на чл.485 и сл. от НПК определение от 29.01.2025г. липсва изрично произнасяне на съда, че спира производството по делото, но този пропуск няма как да бъде саниран от настоящата инстанция.

Предвид изложеното, настоящият състав на САС намира, че подадения протест в частта относно искането за отмяна на първоинстанционното определение, с което е изменена мярката за неотклонение спрямо подс. Ч. от „задържане под стража“ в „подписка“ следва да бъде оставен без уважение, а в останалата част -без разглеждане, доколкото не е налице предвидена в процесуалния закон възможност за обжалване пред въззивния съд на постановеното по реда на чл. 485 и сл. от НПК определение.

Водим от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал.2 НПК, Апелативен съд- София

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 16-и състав, постановено в разпоредително заседание, проведено на 22.01.2025г. по НОХД № 195/2025 г., с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Г. И. Ч. от „задържане под стража“ в „подписка“, като ОСТАВЯ без разглеждане протеста на прокурора в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5