Решение № 260347 от 26.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 26.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание на десети декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 3864 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 71844 от 13.04.2020 г. по гр.д.№

13887/2019 г. на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 39 състав, е отхвърлен предявеният от С.И.В. срещу „Т.Ю.“ АД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ АД/, иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че С.И.В. не дължи на „Т.Ю.“ АД сумата от 2407,89 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 99,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 5.07.2009 г. до 25.01.2010 г., за сумата в размер на 50,14 лв., представляваща държавна такса, както и за сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1454/2010 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца С.И.В., чрез процесуалния му представител адв.

Ч.Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Твърди се, че решаващите изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на иска са били, че ответникът не е надлежно материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като вземането било прехвърлено с договор за цесия. В тази връзка сочи, че в качеството си на длъжник той не е надлежно уведомен за цесията, съгласно чл.

99, ал. 4, във вр. с ал.3 ЗЗД. Сочи, че в съобщението от 28.01.2019 г. по изп.дело № 20117020400139 ЧСИ Г.Ц.е съобщил на ищеца, че налага запор по сметките му и като взискател е посочил „Т.Ю.“ АД. Ответникът по делото не бил подал писмен отговор и не бил възразил срещу конституирането му по делото.

Позовава се на чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК. При тези съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Т.Ю.“ АД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ АД/ не е подаден.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

По делото се установява следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че в рамките на производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1454 по описа на Районен съд – Благоевград за 2010 г. ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу него за процесните вземания. Същите произтичали от договор за целево финансиране № ********** от 6.12.2008 г. Ищецът не бил уведомяван за образуваното ч.гр.д.№ 1454/2010 г. Според удостоверението от РС – Благоевград заповедта за изпълнение била влязла в сила на 30.10.2010 г. и на тази дата бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 20117020400139 на ЧСИ Г.Ц.с район на действие Окръжен съд – Благоевград. На 28.01.2019 г. ищецът бил уведомен със запорно съобщение, че върху негови банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и „О.Б.Б.“ АД са наложени запори по изп.д.№ 20117020400139 на ЧСИ Г.Ц.. Ищецът получил достъп до изпълнителното дело и подал молба за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, с оглед на което иска да се установи тяхната недължимост.

В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил от ответника.

С определение, постановено на основание чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е изготвил проект на доклад по делото, като по искане на ищеца е изискал заверен препис от изп.д. 20117020400139 по описа на ЧСИ Г.Ц., приет по делото с определение на съда в откритото съдебно заседание, проведено на 9.03.2020 г.

От изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на ответника „Т.Б.А.К.“ ЕАД /ново наименование „Т.Ю.“ АД/. С молба от 26.06.2015 г. „АПС Б.Б.“ ЕООД е уведомило ЧСИ Г.Ц., че на 23.02.2015 г. е бил сключен договор за цесия между „Т.Ю.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД/ в качеството му на цедент и „АПС Б.Б.“ ЕООД в качеството му на цесионер. С молбата се твърди, че съгласно сключеното съглашение „АПС Б.Б.“ ЕООД е придобило вземанията по изп.д. № 139/1.02.2011 г. с длъжник С.И.В..

Прехвърлителното действие било настъпило на 25.03.2015 г., видно от уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изпратено до длъжника. Направено е искане за конституиране на „АПС Б.Б.“ ЕООД като взискател по делото. Към молбата е приложена стр. 1 и 8 от договора за цесия, от който се установява, че предмет на договора са вземания, проитичащи от необслужваните договори за потребителски кредити, посочени в приложение № 1 от споразумението /договора за цесия/; приложено е пълномощно, съгласно което „Т.Ю.“ ЕАД упълномощава „АПС Б.Б.“ ЕООД да представлява дружеството и да уведомява от името на дружеството по предвидения в закона ред (включително по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД) всички длъжници на дружеството и всички трети лица за сключения договор за цесия. Приложено е и известие за доставка с подател „АПС Б.Б.“ ЕООД и получател С.И.В., в което е посочено, че съдържа уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземания, съгласно споразумение от 23.02.2015 г. между „Т.Б.А.К.“ ЕАД и „АПС Б.Б.“ ЕООД. Уведомлението е получено от С.В. на 24.04.2015 г. С протокол от 26.06.2015 г. по изп.д.№ 20117020400139 ЧСИ Г.Ц.е конституирал като взискател по изп.д. 20117020400139 „АПС Б.Б.“ ЕООД, който замества като взискател по делото „Т.Ю.“ ЕАД и встъпва във всички негови права. Впоследствие с молба от 20.10.2015 г. до ЧСИ Г.Ц.на първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД е направено искане по изп.д. № 20117020400139 да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със запорно съобщение от 21.10.2015 г. до А.Т.Б.по изп.д. № 20117020400139 ЧСИ Г.Ц.е наложил запор на трудовото възнаграждение на С.И.В. по искане на първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД. Съобщението не е било връчено, защото никой не е бил намерен на адреса. По молба от 17.11.2016 г. на новоконституирания взискател „АПС Б.Б.“ ЕООД до ЧСИ Г.Ц.е направено искане да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изп.д. № 20117020400139. Със запорно съобщение от 21.12.2016 г. до „А.Т.“ ЕООД като трето задължено лице, на което е отбелязано, че по молба на взискателите „Т.Ю.“ ЕАД, е наложен запор на трудовото възнаграждение на С.И.В..

Съобщението не е било връчено, тъй като представител на фирмата не бил открит на адреса. Впоследствие със запорно съобщение от 28.01.2019 г. до „О.Б.Б.“ АД по молба от 9.01.2019 г. на първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД е наложен запор на всички вземания на длъжника по изпълнителното производство С.И.В. до размера на дълга му по изп.дело № 20117020400139 по описа на ЧСИ Г.Ц.. Със запорно съобщение от 28.01.2019 г. до „Уникредит Булбанк“ АД по молба от 9.01.2019 г. на първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД е наложен запор на всички вземания на длъжника по изпълнителното производство С.И.В. до размера на дълга му по изп.дело № 20117020400139 по описа на ЧСИ Г.Ц.. Със съобщение от 11.02.2019 г. до ЧСИ Г.Ц.„Уникредит Булбанк“ АД е посочило, че признават вземането, за което се налага запор за основателно, поради което сметкита на длъжника С.В. са блокирани. „О.Б.Б.“ АД е изпратило съобщение от 13.02.2019 г., съгласно което С.В. не е клиент на банката. С молба от 12.02.2019 г. С.В. е поискал да бъде предоставен достъп до изпълнителното дело на упълномощения от него адвокат. С молба от 22.02.2019 г. длъжникът С.В. е направил искане изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Исковата молба по настоящето дело е подадена в Софийски районен съд на 8.03.2019 г. На 9.04.2019 г. с протокол, съставен от С.С.– помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Г.Ц.е прекратено изп.д.№ 20117020400139 по описа на ЧСИ Г.Ц.на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело повече от две години. Със съобщение, получено на 22.04.2019 г., адресирано до „Уникредит Булбанк“ АД, на последния е съобщено, че е вдигнат запора, наложен на С.И.В. по изп.д.№ 20117020400139. С молба от 10.04.2019 г. от първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД е поискано насрочване на опис на движимото имущество на длъжника С.В. по изп.д. № 20117020400139 по описа на ЧСИ Г.Ц..

Молбата е оставена без уважение, тъй като делото е прекратено. С молба от 23.05.2019 г. от първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД е направено искане да бъде предаден изпълнителния лист, приложен по изп.д. № 20117020400139 по описа на ЧСИ Г.Ц., срещу С.И.В., ведно с отбелязване на действията по хода на производството. С приемо-предавателен протокол от 23.05.2019 г. между ЧСИ Г.Ц.и „Т.Ю.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД/, представлявано от адв. Д.Г., в качеството му на взискател по изп.д.№ 20117020400139, е предаден от ЧСИ Г.Ц.на адв. Д.Г. оригинал на изпълнителен лист, издаден на 30.06.2010 г. от Районен съд – Благоевград по ч.гр.д.№ 1454/2010 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 20117020400139 срещу длъжника С.И.В..

При така приетата фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 439 ГПК, поради липса на материална легитимация на ответника като носител на спорното право, предвид извършената цесия, доказателства за която са представени по изпълнителното производство, по което конституиран като взискател е бил първоначалният кредитор, а впоследствие същият е бил заменен като взискател от цесионера.

В случая на първо място следва да се прецени наличието на надлежна процесуална легитимация на страните, което е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба /определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375 / 2020 г. на ВКС, III г.о./ В случая предвид наведените в исковата молба твърдения, както и предвид доводите във въззивната жалба, следва да се приеме, че ответникът – първоначален взискател по изпълнителното дело – е надлежно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, въпреки че обичайно надлежен ответник по иск по чл. 439 ГПК при извършена цесия с предмет вземането, подлежащо на принудително изпълнение, е цесионерът в качеството му на частен правоприемник на взискателя и носител на материалното право. Същевременно правният интерес на ищеца по иска с правна квалификация чл. 439 ГПК следва да се преценява с оглед твърденията му в исковата молба /в този смисъл отново определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375 / 2020 г. на ВКС, III г.о./ В случаите, когато отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е предявен срещу лице, по отношение на което ищецът няма правен интерес от предявяването му, респективно което не е надлежно процесуално легитимирано, производството по делото е недопустимо, поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.

На първо място следва да се отбележи, че от представените по делото доказателства не може да се направи катогеричен и несъмнен извод, че процесното вземане, по отношение на което се отрича правото на принудително удовлетворение, е включено в предмета на договора за цесия от 23.02.2015 г. По изпълнителното дело е представено извлечение от въпросния рамков договор /стр. 1 и 8/, от което е видно, че между първоначалния взискател и цесионера е налице договорно правоотношение по повод прехвърляне на вземания, произтичащи от необслужваните договори за потребителски кредити, посочени в приложение № 1 към рамковия договор. Въпросното приложение № 1 не е представено като доказателство по настоящето производство, нито има данни да е било представено по изпълнителното дело, препис от което е приложен като доказателство по първоинстанционното производство. Представено е пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията на длъжника, както и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изпратено до последния, но при липса на доказателства кои именно вземания са прехвърлени, не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че предмет на договора за цесия е именно процесното вземане.