Определение № 1437 от 14.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1437 гр. Плевен, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500733 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООДгр.С., подадена чрез пълномощникът адв.Х. М. от САК, против определение № 3673/05.09.2024г. по гр.д. № 445/2024г. на Плевенски РС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 1049/26.07.2024г. в частта му за разноските, като неоснователно.

В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на ПРС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че районният съд не е следвало да присъди разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, тъй като не са били налице предпоставки за оказване на безплатна правна помощ и че се касае за злоупотреба с права от страна на ищеца, който води множество еднотипни дела.Моли да бъде приет за незаконосъобразен извода на съда, че следва да се присъди сумата 720лв. за адвокатско възнаграждение на адв. Д. М., а също и в условията на евентуалност да не се присъжда ДТ и разноски за повече от едно производство поради злоупотребата с права. Доводите са изложени подробно в частната жалба.

Ответникът по частната жалба М. Г. М., чрез пълномощникът и адв.Д. В. М. от АК-Пловдив, е взел становище, че частната жалба е неоснователна. Счита че определението на Плевенски РС е законосъобразно, като се позовава на съдебна практика.Моли да бъде отхвърлена частната жалба по съображенията изложени подробно в отговора.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид доводите на ответника по частната жалба, съобрази изискванията на закона, намира за 1 установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.

Плевенски районен съд е постановил решение № 1049/26.07.2024г., с което е прогласил за нищожна клаузата на чл. 6.5 за дължима неустойка, поради непредоставено обезпечение, уговорена в договор за паричен заем Кредирект № 618314/10.01.2022 г., сключен между М. Г. М., като потребител и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 21 от ЗПК, поради заобикаляне на закона.

Осъдил е "Сити Кеш“ ООД да заплати на М. Г. М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1396,10 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на депозираме на ИМ-26.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е "Сити Кеш“ ООД да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 361,68 лв. по сметката на РС Плевен за ДТ и за възнаграждение за вещо лице.

С същото решение е осъдил ответника "Сити Кеш“ ООД, да заплати на адв. Д.

М. от Пловдивска АК, сумата от 720,00 лв., с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Приел е, че ответникът следва да заплати, на основание чл. 78, ал.

7 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца разноски за едно адвокатско възнаграждение, тъй като от представените документи се установява, че пълномощникът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Изложено е виждането/подкрепено и със съд.практика/, че е достатъчно да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

Приел е също така, че не следва да с е прилага НМРАВ при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като минималният размер определен по наредбата не би съответствал на предоставената правна услуга и на правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка е взето предвид, че производството по делото е приключило при две открити съдебни заседание, както и че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Отчетено е и това, че ищецът и пълномощникът му не са се явили в открито заседание, а също и че са събрани незначителни по обем писмени доказателства. Преценено е, че пр.представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил е писмени документи, и е подал еднотипно становище за двете заседание, както и че общият материален интерес по двата иска е 2792,20 лв., като фактите от които произтичат претендираните права на ищеца са едни и същи, като на тях се основават двете различни искания на ищеца. Като е посочил, че няма допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство и съобразно материалния интерес по 2 делото, констатираната фактическата и правна сложност, и вида и обема на предоставената правна услуга, съдът е определил за дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 720лв.

С обжалваното определение № 3673 от 05.09.2024г. Плевенски РС е приел, че молбата за изменение на решение № 1049 от 26.07.2024г., в частта му за разноските е неоснователна, като е преповторил доводите си за определяне на размера на възнаграждението, изложени в решението. В мотивите на определението е изтъкнато, че тъй като молителят изрично възразява срещу наличието на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата, съдът следва да извърши преценка за материалната затрудненост на ищеца съобразно предоставените по делото доказателства. Преценявайки изложените от молителя доводи за липса на материални затруднения на ищцата към момента на декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК от 19.01.2024г., съдът е изложил следните мотиви:

„Предмет на Решение № 1049/26.07.2024 г. по гр. д. № 445/2024 г. по описа на РС Плевен, са два кумулативно обективно съединени иска, на обща стойност от 2792,20 лв., между които е налице връзка на обусловеност, тъй като се основават на едни и същи факти. Именно поради това съдът е определил възнаграждение за предоставената безплатна правна услуга въз основа на този общ критерии – цялостен материален интерес и предприети действия по установяване на твърдения за факти, на които се основават и двата иска. Съдът не е разгледал исковете по отделно и не е определил възнаграждение за всеки отделен иск. На съда е служебно известно колко са предявените от ищеца искове и образувани въз основа на тях искови производства срещу същия ответник. Съдът не споделя разбирането, застъпено в практиката по реда на чл. 248 от ВКС, че при наличие на оспорване следва да се разгледа дали е налице посоченото в договора за правна помощ основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Сключването на договор предполага наличието на две насрещни волеизявления, които се покриват по съдържание и последици. Да се приеме обратното би означавало да се изследва дали страна по договора е преценила вярно платежоспособността на насрещната по договора страна, което е от значение за сключвания на договора за правна помощ, респ. дали е действала недобросъвестно при договарянето. Погледнато през това разбиране дори в настоящия случай, не може да се заключи, че ищецът е разполагал със средства да заплати адвокатско възнаграждение. Макар да е декларирал разполагаем доход на 30.12.2023 г. пред кредитора в размер на 2180 лв., т.е. девет дни преди сключване на договора за правна помощ и съдействие, отново не може да бъде заключено, че тя разполага с достатъчно средства. Това е така, защото от събраните от съда служебно доказателства е видно, че лицето има три деца, за които следва да се грижи, а това предполага разходването и на парични средства. Доводът, че ищецът злоупотребя с правото на иск съгласно чл. 3 от ГПК, е неоснователен. Практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори, за недействителност на договори за паричен заем, следва от това, че самите кредитори сключват договори за заем, в който са уредени еднотипни клаузи за неустойки, допълнителни възнаграждения, такси и т.н.“

Въззивният съд намира, че районният съд правилно е приел в мотивите на 3 решението, и възпроизвел в обжалваното определение, че разноските за адвокатско възнаграждение, следва да са за един иск, тъй като за защитата на ищцата по двата иск, всеки с цена 1396.10лв., се изискват едни и същи процесуални усилия. Впрочем, такова е и становището на частния жалбоподател. Неправилно, обаче, и в противоречие със списъка с разноските по чл.80, прил. на л.69 от делото, съдът е определил, че възнаграждението за адвокатска защита по един иск е в размер на 720лв., с ДДС вместо посоченото такова от ищеца в размер на 480лв., с ДДС. Именно тази сума е следвало да бъде присъдена като логическо продължение на правилните изводи относно идентичната защитата по двата иска, фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на свършената работа по договора за оказване на безплатна правна помощ на ищцата.Вторият иск за връщане на даденото без основание се явява съвсем естествено следствие от уважаването на първия иск и в т.см. по него не са наложителни никакви по-специални процесуални усилия-различни от положените за защита по първия иск и в т.см. материалния интерес на втория иск обединява в себе си всъщност целият материален интерес по делото, като включва и този от първия от двата обективно съединени иска,тъй като в крайна сметка се касае за една и съща сума,която ще бъде върната в патримониума на ищеца – сумата 1396.10лв

По отношение на другите обсъдени доводи, Плевенски окръжен съд изцяло споделя изложените от Плевенски РС мотиви, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,в който да е изрично посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като такъв договор в случая безспорно е налице, или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг начин /напр.устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по делото. Настоящият състав счита, че не е необходимо страната да установява пред съда съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.Преценката за това дали страната по делото има право да и бъде оказана безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат, който поема този ангажимент и влиза в договорни отношения с клиента си, а не от съда, който не е страна в тези отношения. Поради това и правомощията на съда при предоставена безплатна правна помощ се ограничават с това съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение и да го присъди в полза на адвоката, който е оказал безплатната правна помощ, като при това може да определи и адвокатско възнаграждение в редуциран размер спрямо минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. и по последният въпрос не е налице спор между страните. Друго би било, ако се прави възражение, че договорът за оказване на безплатна правна помощ е недействителен поради напр. заплащане на възнаграждение/възмезност/ или на друго правно основание, когато следва да се установи дали възражението е основателно.

Извън изложеното по-горе, в конкретният случай, изводът на процесуалния представител на ищеца съвпада с този на районният съд, който е приел, че ищецът е с 4 материални затруднения, които не му позволяват да заплати такси и разноски за производството и го е освободил, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, от заплащане на такива, с определение № 963/11.03.2024г., а те са в по-малък размер от адвокатското възнаграждение. Съдът изцяло споделя изводите на РС за липса на злоупотреба от страна на ищеца с процесуални права по чл.3 от ГПК и препраща към мотивите на РС, без да ги преповтаря.