Определение № 1149 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Варна, 27.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20233110112776 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 97745/03.12.2024 г. от ищцата Р. Д.

Д. с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 4185 от 21.11.2024 г. в частта за разноските.

Депозиран е отговор на молбата в срок от ответника Етажна собственост с административен адрес: общ. Варна, к. к. „Св.СВ.К.Е.“, м-ст „Абатко“, ул. *** № 15, к-с „Ф а“, представлявана от С. С., чрез адв. И. В., в който се поддържат доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.

Съдът, като разгледа подадената молба и обективираното в същата искане, намира следното:

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможността в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Първата хипотеза на посочената норма обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.

Втората хипотеза обхваща случаите, в които страната настоява произнасянето на съда бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването на разноските, при вече обективирано произнасяне на съда относно разпределението на разходите по делото, в който случай искането на страната не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото с крайния акт. По реда на изменението съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това /в този смисъл Определение № 234/14.09.2016 г. на по ч.гр.д. № 2904/2016 г. на ВКС, I ГО/.

Съдът намира, че в случая е налице именно втората хипотеза – в постановеното по делото решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по въпроса за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата е присъдил такива от 80 лв., представляваща заплатена държавна такса, а с молбата си страната е отправила искане за допълнителното присъждане на суми за адвокатско възнаграждение. Искането на страната съдът намира, че представлява именно такова за изменение на съдебния акт в 1 частта за разноските, а не за неговото допълване.

Предвид това и при съобразяване със задължителните постановки на т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, съдът намира, че предпоставка за надлежното упражняване от страната на правото й по чл. 248 ГПК за изменение на съдебен акт в частта за разноските се явява наличието на списък по чл. 80 ГПК, като неговата липса води до извод за недопустимост на искането.

В случая, доколкото по делото от ищцата не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, съдът намира така депозираната от нея молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските за недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 97745/03.12.2024 г. от ищцата Р. Д. Д. с искане за изменение на Решение № 4185 от 21.11.2024 г., постановено по гр.д. № 12776/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, IX състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2