Решение № 75 от 28.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501256 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №718/19.02.2024г. по гр.д.№18991/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХХIII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „Юробанк България“ АД,като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,в частта,с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за установяване на вземанията по договор за кредит от 20.02.2018г. в размер на разликата над 1497,20лв. до пълния предявен размер от 2875,48лв.,представляваща неплатена главница по договора за кредит,сумата 252,28лв.,представляваща възнаградителна лихва за периода 20.04.2020г.-20.03.2022г.,сумата 314,36лв.,представляваща мораторна лихва за периода 20.05.2020г.-16.06.2021г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 20.02.2018г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 5000лв. на кредитоискателя 1 за срок от 48 месеца при погасяване на равни вноски от по 143,32лв., годишен лихвен процент 35% и ГПР в размер на 44,90%Към договора е представен и погасителен план,а в договора е предвидена застраховка в размер на 746,40лв.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 6879,36лв.,която е формирана от получения кредит,както и договорна лихва в размер на 1132,96лв. и застраховка в размер на 653,10лв. или общата сума за връщане е посочена като 6879,36лв.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.При това положение се установява,че след като не са посочени всички разходи по кредита в договора,същия се явява недействителен,поради нарушаване на императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.10.Длъжникът не е уведомен за точния размер на сумата,която следва да върне при погасяването на кредита.Това води до реализиране на печалба от страна на финансово по-силната страна спрямо финансово послабата страна и е налице нарушаване на добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

От назначената в първоинстанционното производство ССчЕ става ясно,че ответникът е погасил по кредита сумата от 3502,80лв. и остатъкът по същия е 1497,20лв.,колкото е признато за установено,че се дължи от него,като това е само чистата сума за връщане,а не и сумите,предвидени по договора като договорна лихва и застраховка,поради което само до този размер исковата претенция се явява основателна и 2 правилно е уважена от първоинстнанционния съд.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,но с оглед изхода на спора настоящата инстанция намира,че не следва да бъдат присъждани.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №718/19.02.2024г. по гр.д.№18991/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХХIII гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3