Решение № 154 от 29.10.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Кърджали, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1947-000275 от 27.06.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на И.

Х. Х. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Жалбоподателят И. Х. Х. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че притежавал валидно Свидетелство за управление на МПС № ****, издадено от властите в Нидерландия. Въпреки това на процесната дата му бил съставен АУАН, а свидетелството му било иззето. Неправилно му било наложено максималното наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Моли атакуваното постановление да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената глоба до законовия минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че действително по Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 16.05.2012 г. жалбоподателят загубил правата си на правоспособен водач на МПС в България. Междувременно обаче той заминал за Нидерландия, където изкарал шофьорски курсове и получил редовен документ за управление на МПС, който не е представил на контролните органи, но те сами го намерили и иззели. Това било видно от приложеното по делото копие на свидетелство за управление.

И. Х. притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено в Нидерландия по регламентния законов начин на съответната държава, което свидетелство имало валидност и за България. Затова наказващият орган не следвало да издава атакуваното постановление. На 1 следващо място, допуснато било и съществено нарушение на материалния закон. В обстоятелствената част на наказателното постановление било вписано, че И. Х. управлява МПС без да притежава свидетелство за управление. В диспозитивната част се сочело, че управлява пътно превозно средство без да е правоспособен водач. Приложеният текст на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП имал няколко алтернативи, като първата алтернатива се отнасяла за водач, който управлява МПС без да е правоспособен водач, а втората - без да притежава свидетелство за управление. Наказващият орган допуснал недопустимо смесване между двете законови основания, тъй като непритежаване на свидетелство за управление на МПС и липсата на правоспособност били две различни неща. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2025 г. свидетелите И. К. и И. Х. - полицейски служители в РУ-Кърджали, били на работа съгласно утвърден график. Около 13.30 часа на същата дата те се движели с патрулния автомобил в централната част на гр.Кърджали, при което на ул.„Стадионска“ спрели със светлинен и звуков сигнал лек автомобил „****“ с рег.№ ****, с цел рутинна проверка. Полицейските служители установили самоличността на водача, а именно жалбоподателят И. Х. Х.. В хода на проверката те поискали от водача свидетелство за управление на МПС, но той не представил такъв документ. При направена служебна справка чрез РСОД, свидетелите К. и Х. установили, че свидетелството за управление на жалбоподателя е било отнето на основание ЗППАМ № **** По този повод на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП срещу И. Х., който той подписал без възражение. След това свидетелите К. и Х. преценили, че следва да се извърши и обиск на автомобила на жалбоподателя, като такъв бил извършен от служители на „Криминална полиция“, които също пристигнали на място. При извършената проверка в управлявания от жалбоподателя автомобил, те установили свидетелство за управление на МПС на името на И. Х. Х., издадено в Нидерландия, което обаче той не представил по-рано. За съдействие били извикани и служители на сектор ППКърджали, които искали да тестват водача Х. за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Той отказал да му бъде извършена такава проверка и затова му бил съставен и акт за установяване на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С оглед установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, със Заповед за прилагане на принудителна 2 административна мярка от 04.06.2025 г., притежаваното от жалбоподателя Свидетелство за управление на МПС № ****, издадено в Нидерландия, било временно отнето на основание чл.171, т.1 б.„б“ от ЗДвП. На 27.06.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И. К. и И. Х., както и приетите по делото писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение от 04.06.2025 г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП; Докладна записка от 04.06.2025 г.; Обяснение от 04.06.2025 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 04.06.2025 г. – 2 бр.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил „****“ с рег.№ ****; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на директор на ОД МВР-Кърджали; Акт за установяване на административно нарушение от 04.06.2025 г. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП; копие на Свидетелство за управление на МПС № ****, валидно до 14.05.2035 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, предвиждащ, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Съгласно приложената с наказателното постановление санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят към 04.06.2025 г. да е бил неправоспособен водач, тъй като той е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в друга държава член на ЕС. Действително издаденото в Р.България свидетелство за управление на Х. е било отнето през 2012 г., както свидетелят К. първоначално е установил при направената служебна справка в базата данни на МВР. Впоследствие обаче, още на 3 мястото на нарушението е установено, че водачът разполага и със Свидетелство за управление на МПС № ****, издадено в Нидерландия, което по неизвестни причини не е представил на проверяващите служители. Същото свидетелство било отнето със ЗППАМ, поради констатирано и друго нарушение на 04.06.2025 г., а именно отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което му бил съставен АУАН по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Затова изводът в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, че жалбоподателят управлява пътно превозно средство без да е правоспособен водач не отговаря на действителната фактическа обстановка. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци на нарушението, а това в случая не бе сторено. С оглед изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 400 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразно с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1947-000275 от 27.06.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на И.

4

Х. Х. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на И. Х. Х. от ****, общ.Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.