Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1588 от 19.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2410/2025
Вид
Решение № 1588
Подписан
19.12.2025
В сила
30.03.2026
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220102410 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Щ. от с. С., общ. П., срещу "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за установяване, че вземане на ответника към ищеца, придобито чрез цесия, е погасено по давност.

Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ответникът е придобил вземанията към него на вече несъществуващо дружество, назовано от него "Джет кредит"/"Джет Кеш", по договори с номера ****** и ******* и подава информация за тях в Централния кредитен регистър. От възникването на задълженията ищецът не ги е признавал, не е плащал, не е подписвал споразумения, не е получавал покани за плащане, срещу него не са водени съдебни или изпълнителни производства, няма издадени изпълнителни листове. Според него задълженията, произтичащи от такива договори, се погасяват с 3-годишна давност съобразно чл. 111, т. 2 от ЗЗД. Заявява, че правният му интерес да установи погасяването на задължението произтича от това, че продължава да подава информация към ЦКР, която го представя като длъжник, както и периодично го "притеснява" с уведомления и писма.

С допълнителна молба са поправени нередовности на исковата молба, изразяващи се в погрешно посочване на ЕИК и адреса на ответника и размера на задълженията предмет на иска.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. По съществото му сочи, че е 1 ирелевантно за прекъсването на давността или действието на цесията това, дали тя е съобщена на длъжника. Сочи като първоначален кредитор "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД (с предишно наименование "Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД) и заявява, че е образувано от него изпълнително производство пред ЧСИ Г. Т., а преди това - заповедно от 2014 г. и установителен иск от 2015 г. пред РС - Пазарджик по реда на чл. 422 от ГПК, който иск е уважен. В хода на изпълнителното производство е извършена цесията и цесионерът е встъпил като взискател в него. На ищеца са изпратени уведомления за цесията, които не са получени. По изпълнителното производство са извършвани действия, които прекъсват давността - искания за прилагане на определени изпълнителни способи (сочат се 4 дати между 2018 и 2021 г.), като няма условие те да са успешни или да са узнати от длъжника, за да прекъснат давността. Сочи се, че погасителната давност от влизането в сила на заповедта е винаги 5 години съобразно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, както и че перемпцията е без правно значение по отношение на давността - не е пречка за прекъсването и.

Във връзка с искането за присъждането на разноски по реда на чл. 38 от ЗА, ответникът е направил искане за събиране на данни за имотното състояние на ищеца.

В открито заседание страните не изпращат представители, в подробни писмени становища поддържат изразеното в исковата молба и отговора.

По делото въз основа на писмените доказателства се установяват следните факти:

Изпълнителните листове за вземанията по двата договора са издадени в полза на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД съответно на 09.01.2015 г. - за вземане, установено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена на 23.10.2014 г., и на 01.03.2018 г. за вземането по друга заповед за изпълнение, установено с решение по гражданско дело, влязло в сила на 03.02.2016 г. За разноските по заповедното и исковото производство във връзка с второто вземане е издаден отделен изпълнителен лист от 21.02.2018 г.

Това дружество е с предходно наименование „Джет Файненс интернешънъл“ АД и е действало под марката „Джет Кредит“. С него ищецът е сключил договорите си за заем.

По молба от 27.09.2016 г., подадена от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, въз основа на първия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 666/2016 г. на ЧСИ Г. Т., с рег. номер 882. На 29.12.2016 г. до длъжника – ищеца по делото, е изпратена призовка за доброволно изпълнение, с която той освен за задължението се уведомява и за запор, наложен на негов автомобил. На същата дата е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР – ПП, като запорът е отразен в системата на Пътна полиция на 04.01.2017 г. Призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че на адреса живее жена, според която С. Щ. е в затвора, и на адреса на 31.01.2017 г. е залепено уведомление.

На 08.03.2017 г. до затвора в гр. Пазарджик е изпратено запорно съобщение за трудовото възнаграждение на длъжника, ако той получава такова за работа в затвора. Получен е отговор, че такова лице в затвора няма – освободено е на 31.01.2017 г.

На 21.02.2018 г. e изпратено по пощата погрешно в затвора, а на 28.01.2028 г. - и на домашния адрес на длъжика в с. Синитево запорно съобщение за запор на негови банкови 2 сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Съобщението е върнато от домашния адрс невръчено, с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. На 26.02.2018 г. банката е изпратила отговор, че запорът е наложен.

С молба от 31.01.2019 г. цесионерът на вземането „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало да бъде конституирано на мястото на първоначалния взискател.

По искане на новия взискател на 08.02.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД и до длъжника.

С постановление от 07.03.2019 г. с постановление на съдебния изпълнител към изпълнителното дело е присъединен вторият изпълнителен лист – това е станало по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, придобило вземането чрез цесия.

С писмо от 19.03.3019 г. „Уникредит Булбанк“ АД уведомява ЧСИ, че по-рано запорираните сметки в банката са закрити.

С разпореждане от 19.03.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 10.05.2019 г. и 17.05.2019 г., в случай че на първата определена дата не се проведе. Няма данни съобщението за описа заедно с покана за доброволно изпълнение на вземанията по двата изпълнителни листа да е било успешно връчено на длъжника и опис да е бил проведен.

По искане на взискателите - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и присъединената в хода на изпълнението Национална агенция за приходите (като взискател за държавни вземания) е насрочен нов опис на 19.03.2021 г. При опит за връчване съсед на имота в с.

Синитево уведомил връчителя, че С. Щ. от години не живее там и след смъртта на дядо му къщата е необитаема.

С постановление от 11.06.2025 г. ЧСИ констатирал прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – перемпция.

С молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от същата дата било образувано ново изпълнително дело № 197/2025 г. при същия ЧСИ, по което отново са наложени запори – на 17.07.225 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Изипей“ АД и „Транскарт файненшъл сървисис“ АД – за сметки при тях, както и до ОД на МВР – за два автомобила.

Установява се, че посочените от ищеца номера ****** и ******* не отговарят на номерата на сключените договори - в единия от издадените изпълнителни листове е посочен номер на договора CASH-10265785 от 19.07.2013 г., в другия се сочи само "договор за потребителски заем" като основание на задължението. В свое изявление до длъжника обаче и ответникът не оспорва, че вземанията, предмет на изп. дело 197/2025 г. са с "идентификатори" ****** и *******, поради което следва да се счете за безспорно между страните, че задълженията по изпълнителните листове, по които е образувано изпълнителното дело, са същите задължения, които са предмет на иска.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение преди издаването на изпълнителния лист от 3

09.01.2015 г., съответно на решението от 03.02.2016 г., вземанията са съдебно потвърдени и съобразно чл. 117 от ЗЗД се погасяват занапред с 5-годишна давност, независимо от характера си.

От момента на влизането им в сила, в хода на образуваните изпълнителни производства давността е прекъсвана неколкократно – с всяко налагане на действителен запор на вземане или автомобил или опит за такова налагане, както и с всяко насрочване на опис, а именно – през 2016, 2017, 2017, 2018, 2019, 2021 и 2025 г.

Според ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. давността се прекъсва от действия като "насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, (...) извършването на опис и оценка на вещ", а "искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение". Изброените по-горе периодични действия - искания за извършване на описи, насрочвания на описи, налагане на запори на вземания и МПС - са от характер да прекъснат давността, независимо дали длъжникът е бил номерен за връчване на съобщение, дали е имал сметка при задължеото лице и дали описът е действително изъвършен. Според ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС изпращането на запорно съобщение до банка прекъсва давността дори ако се окаже, че длъжникът няма сметка там. Аналогично би следвало да е разрешението относно насрочване на опис, дори ако се окаже, че не са открити вещи на длъжника на адреса му или предварително е станало известно, че такива няма, тъй като той не живее там, както и относно връчването на запорни съобщения на трети задължени лица, дори ако по тези запори не са постъпили суми. Възражението на ищеца, че на адреса в с. Синитово няма негов имот и негови вещи, е без значение за този резултат, след като това е адресът му по адресна регистрация, на който се предполага, че той живее, и дори по делото той сочи този адрес за връчване. Без значение са и доводите, че на него не му е връчвано нищо, той не е признавал задължения и пр. Самото предприемане на действия по изпълнението прекъсва давността срещу него, дори тези действия да не са довели до събиране на суми, до действително намиране на негови движими вещи и извършване на опис или да не са му съобщени. Никъде в мотивите или диспозитива на тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС с номер 2/2013 г. от 26.06.2015 г. не е прието, че насрочването на опис без извършване не прекъсва давността, както ищецът твърди.

Не е налице следователно нито от влизането в сила на заповедта за изпълнение, съответно решението, до момента на предявяването на настоящия иск, когато давността спира отново, нито един период от пет и повече години, в който давността и да не е била прекъсвана. Това означава, че вземането не е погасено по давност, искът е неоснователен и следва да се отхвърли с присъждане на разноски за ответната страна, които са претендирани от нея с отговора.

Дружеството е поискало да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 350 лв. Съдът счита, че този размер е завишен спрямо фактическата и правна сложност на делото и като отговарящ на тази сложност и на 4 материалния интерес от общо 9063 лв. следва да се присъдят разноски за това възнаграждение в размер 200 лв.

С оглед изхода на делото таксата за изготвянето на преписи, дължима на ЧСИ, следва да се възложи на ищеца.

С оглед изложеното Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отхвърля иска, предявен от С. С. Щ., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. "**** № *, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес на управление: гр.

София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника (като цесионер по вземанията) сумата общо 4946 лв. по договор за кредит CASH-10265785/19.07.2013 г., сключен с "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД (с предишно наименование "Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД), представляваща сбор от главница от 1500 лв., лихви за забава и разноски и такси, за която е издаден изпълнителен лист от 01.03.2018 г. по ч.гр.д. 3391/2014 г. на Пазарджишкия районен съд и изп. лист от 21.02.2018 г. по гр. д. 339/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, както и сумата общо 4117 лв. по договор за кредит, сключен с "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД (с предишно наименование "Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД), представляваща сбор от главница от 1266 лв., лихви за забава и разноски и такси, за която е издаден изпълнителен лист от 09.01.2015 г. по ч.гр.д. 3179/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, по които три изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20258820400197 г. на ЧСИ Г. Т., поради погасяване по давност.