Протокол № 341 от 22.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 341 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000316 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. П. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.

От пълномощника му адв. П. К. е подадена писмена молба, в която заявява, че ако не успее да се яви в съдебно заседание, поради служебна ангажираност по друго дело, не възразява и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие.

За ответника З., редовно призован, не се явява представител.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

Образувано по въззивна жалба на Д. П. Д., подадена чрез пълномощника му адв. К., против частта на решение № 6/12.01.2020 г., постановено по т.д. № 123/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с която са отхвърлени частично претенциите на жалбоподателя за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, както следва: в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдените 8 000 лв. до 1 претендираните 17 948.80 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за предстояща лицево-челюстна операция, ведно със ЗЛ до окончателното плащане; в частта, с която е отхвърлена и претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти, които са предписани да се приемат постоянно, рехабилитационни и възстановителни процедури и терапия при психолог, за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 130 490.80 лв.

Поддържа се, че в обжалваната част решението е неправилно и макар съдът с основание да е приел, че са налице условията на чл. 226 КЗ /отм./, то, въпреки това, присъдените суми за предстоящи оперативни интервенции и разходи са занижени, като неправилно съдът е приел, че следва да се присъдят суми за заплащане на бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти, рехабилитационни и възстановителни процедури, терапия при психолог и пр. за период от пет години, като с оглед диспозитивното начало периодът на претендираното обезщетение е десет години. Поддържа се още, че размерите на присъдените обезщетения не съответстват на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не могат да репарират в пълен обем претърпените вреди от финансово естество, с оглед трайно увреденото здравословно състояние на пострадалия. Изложени са конкретни аргументи в тази насока във въззивната жалба. В същата се съдържат и твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

В обобщение, въз основа на поддържаните в жалбата аргументи, е поискано да се отмени частично постановеното първоинстанционно решение и да се постанови друго такова, с което да се уважат изцяло претенциите на ищеца за сумите, които са посочени в диспозитива на въззивната жалба.

Поискано е и да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал.

1 т. 2 ЗА.

В законния срок е подаден писмен отговор от ответника по същата З., в който е изразено становище за неоснователност на същата жалба по съображения, изложени в отговора. Поискано е да се потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и 2 обосновано, и да се присъди в полза на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предмет на разглеждане по настоящото дело е и подадена частна жалба от Д. Д., чрез адв. К., срещу определение № 100/14.03.2023 г., постановено по т.д. № 123/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл. 248 ГПК за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение. Според частния жалбоподател определението е неправилно, защото определянето на адвокатското възнаграждение е съобразно предходната редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно последното изменение на същата наредба, което, според частния жалбоподател, е следвало да бъде взето предвид в конкретния случай. Въз основа на доводите, изложени в частната жалба, е поискано да се отмени обжалваното определение и да се присъди на процесуалния представител на ищеца още сумата от 5 143.25 лв. адвокатско възнаграждение, включващо и начислен ДДС.

От З. е подаден писмен отговор и на докладваната частна жалба, в който е взето становище за неоснователност на същата, и с оглед на това е поискано частната жалба да се остави без уважение. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на застрахователното дружество.

Доказателствени искания не са заявени от страните.

В писмената молба, подадена от адв. К., като процесуален представител на жалбоподателя Д. Д., постъпила в съда на 20.06.2023 г., е заявено, че не се правят доказателствени искания и са изложени съображения по съществото на спора, в случай че бъде даден ход на делото по същество по същество.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото докладваната по-горе молба, подадена от адв. К..

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

3

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в с.з.

З аседание се закри в 10.28 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4