Определение № 531 от 07.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110117494 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Г. К. дължи на „П.И.Б.“ АД сумите, както следва: сумата от 7907.03 евро (равностойност в евро на исковата сума от 15 464.81 лева), представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит № 000LD-R047416/11.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 480.97 евро (равностойност в евро на исковата сума от 940.69 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.10.2021г. до 06.07.2022г., сумата от 46.06 евро (равностойност в евро на исковата сума от 90.09 лева), представляваща неустойка за забава за периода от 17.10.2021г. до 06.07.2022г., сумата от 46.12 евро (равностойност в евро на исковата сума от 90.21 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2022г. до 27.07.2022г., сумата от 30.68 евро (равностойност в евро на исковата сума от 60.00 лева), представляваща[1]разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията на заявителя по договора за кредит, за които парични притезания по ч. гр. дело № 40960/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, като разпореджането за незабавно изпълнение е отменено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК единствено в частта, с която такова е допуснато по отношение на присъдената със заповедта неустойка за забава в размер на 90.09 лева.

Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за банков кредит № 000LD-R047416/11.10.2018г., по силата на който предоставил на последния паричен заем в размер на 20 000.00 лева, която сума следвало да бъде върната от кредитополучателя на месечни вноски в срок до 17.09.2028г. В чл. 4 от договора страните уговорили дължимостта на възнаграждение за ползването на паричния ресурс за срока на договора, както следва: в размер на 8 % годишно- за периода от усвояването на кредита, което било осъществено на 10.01.2020г., до 17.09.2019г., а след този период- в размер на действащия към датата на начисляване на лихвата лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 7.6994 пункта. В чл. 13 от писменото съглашение страните се съгласили, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в чл. 4 от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Ищецът поддържа, че поради допуснато от кредитополучателя неизпълнение на задълженията му да заплаща уговорените погасителни вноски, считано от 17.10.2021г., и съобразно предвиденото в т. 10.1.2 „а“ във вр. с т. 10 от общите условия на „П.И.Б.“ АД за кредити на физически лица вземанията на 1 ищеца по процесния договор били обявени изцяло за предсрочно изискуеми, за което на ответника на 20.05.2022г. било връчено изрично писмено уведомление в този смисъл, с което, освен това, му бил предоставен срок за доброволно изпълнение, каквото не последвало. С оглед на това банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 07.07.2022г. При тези твърдения ищецът претендира установяване дължимостта на процесните суми, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че в нарушение на нормите на чл. 8 ЗПК не получил стандартен европейски формуляр, както и каквато и да е друга преддоговорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, като, освен това, оспорва да е получил, да се е запознал с и да е подписал общите условия към договора, както и другите документи, свързани с него. Счита, че в случая не били спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като в тази връзка поддържа, че информацията в договора, в частност в погасителния план, относно броя и размера на погасителните вноски, относно годишния лихвен процент и относно ГПР била най- обща и не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена, като, освен това, не ставало ясно какво точно се включва в месечната вноска, в договора не бил посочен лихвен процент, приложим при просрочие, както и предупреждение за последиците при допуснато такова, липсвала информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му, а правото на потребителя да се откаже от договора било предвидено едва в чл. 12 от същия. Наред с това, поддържа, че отделни клаузи в договора- съдържащите се в чл. 4, 5, 7, 8 и 9, са недействителни поради противоречието им с добрите нрави и закона и с това като неравноправни. Поддържа, че уговорената в чл. 9 от договора такса за разглеждане на искането за кредит не се дължала, тъй като била уговорена за дейност, която е присъща на банката и е част от задълженията й по договора, поради което и представлявала прикрито допълнително възнаграждение за ползването на паричния ресурс. Уговорената в чл. 4 от договора възнаградителна лихва, от своя страна, била в размер, по- висок от този на законната лихва, поради което и доколкото отделно бил уговорен и ГПР, както и други такси, се достигало до нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора, респ. до неравноправност на уговорката. Като основание за недействителност на клаузата на чл. 13 от договора, предвиждаща дължимост на неустойка за забава при допусната такава, сочи, че със същата бил уговорен анатоцизъм, а, освен това, начисляването на неустойка за забава било в противоречие с императивните норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В заключение, поддържа, че неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК относно съдържанието на писменото съглашение, както и неравноправността на посочените договорни клаузи обосновават на основание нормата на чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит в неговата цялост. Претендира разноски.

По така предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е да установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните обстоятелства с правно значение: 1/ наличие на валидно съглашение по договор за банков кредит между ищеца и соченото за кредитополучател лице, по силата на което на последното да е предоставена уговорената сума при посочените в исковата молба условия, параметри и срокове за връщане, вкл. наличието на действителни уговорки за дължимост на възнаградителна лихва и на неустойка за забава в заявените размери; 2/ настъпила изискуемост на претендираните парични притезания; 3/ допусната от задълженото по договора лице забава при изпълнение на паричните му задължения; 4/ че оспорените от ответника като неравноправни клаузи са индивидуално договорени, за което понастоящем не се сочат доказателства.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е 2 заплатил паричните си задължения изцяло и в срок, за което не сочи доказателства, но и не излага твърдения.

На страните следва да бъде указано, че в решението по съществото на правния спор съдът ще извърши преценка за действителността на процесното съглашение, на което ищецът основава претенцията си, вкл. като извърши преценка за съответствието му с изискванията на ЗПК и ЗЗП, като в тази връзка на страните следва да бъде предоставена възможност да изразят становището си по действителността на същото, респ. да посочат доказателства.

На ищеца следва да бъде указано, че в случай че заявява искане като писмени доказателства по делото да бъдат приети представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1 ГПК документи, в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва да представи същите по настоящото дело в заверени от страната копия.

Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачите в исковата молба при съобразяване на допуснатите при формулиране на същите технически грешки, касаещи коректния договор за кредит, както и кредитополучателя по него, както и по следните формулирани от съда задачи:

1/ да се установи размерът на неплатената към датата на извършване на експертното изследване възнаградителна лихва по договора за кредит, дължима за периода от 17.10.2021г. до 27.05.2022г., като се посочи и процентно годишният й размер, като същата да бъде изчислена в два варианта: съобразно приложимия съгласно договора лихвен процент за посочения период; съобразно първоначално уговорения в чл. 4, б. „а“ лихвен процент;

2/ да се установи дали годишният размер на възнаградителната лихва по договора е определян и начисляван от банката в съответствие с действащите към съответния момент уговорки между страните, като се посочи и начинът на формирането му, вкл. евентуални изменения на същия в периода на съществуване на правоотношението.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 40960/2022г. по описа на СРС, 54 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, че в случай че заявява искане като писмени доказателства по делото да бъдат приети представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение документи, в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва да представи същите по настоящото дело в заверени от страната копия.

Д О П У С К А извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачите, формулирани от ищеца в исковата молба, като УКАЗВА на вещото лице, че коректните договор за кредит и кредитополучател са, както следва: Договор за банков кредит № 000LDR-047416/11.10.2018г. и С. Г. К., както и от съда в мотивната част на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице Л.Б.Б..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на 280.00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ПРИЛАГА за послужване към делото ч. гр. дело № 40960/2022г. по описа на СРС, 54 3 състав.

УКАЗВА на страните, че в решението по съществото на правния спор съдът ще извърши преценка за действителността на процесното съглашение, на което ищецът основава претенцията си, вкл. като извърши преценка за съответствието му с изискванията на ЗПК и ЗЗП, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание могат да изразят становището си по действителността на същото, респ. да посочат доказателства за установяване на своите твърдения, възражения и доводи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2026г. от 10:20 часа, за когато страните да бъдат призовани, а вещото лице- след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4