Решение № 2470 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110203901 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8507141465/30.04.2024 г., издаден от Агенция Пътна инфраструктура към МРРБ, на ***, с ЕИК ***, на основание чл.187а ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1 278.23 евро /2 500 лв./ за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б ЗП.

Жалбоподателят-ЮЛ чрез адв. Д. АК- *** обжалва ЕФ като излага доводи за незаконосъобразност - нарушения на материалния и процесуален закон; имуществена санкция в размер е в противоречие с принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и тълкуван от Съда на Европейския съюз в Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. по преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд ***. Съгласно това решение, система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция е фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, не се допуска. В конкретния случай липсва възможност за индивидуализиране на санкцията, съобразно особеностите на нарушението, като изминато разстояние, дължима такса или други технически обстоятелства, т.е , размерът на наложената глоба е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо 1 преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на глобата за всеки конкретен случай. Заявява, че съгласно чл. 3 ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата" (в текста на чл. 106 ЗП са добавени три нови алинеи (79), в сила от 01.01.2024 г. Съгласно чл. 106 ал. 7 ЗП, в случай на частично или пълно недеклариране на тол данни, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване в срок до 14 дни от получаване на уведомление. При заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Тези норми са в сила от 01.01.2024 г. и са по-благоприятни за жалбоподателя, тъй като предоставят възможност за избягване на административнонаказателна отговорност чрез заплащане на таксата.

Предлага на съда да отмени ЕФ. Редовно призовано дружествотожалбоподател не изпраща предсавител. Представя молба, в която отново излага доводи за незаконосъобразност на ЕФ, претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ, тъй като нарушението е безспорно установено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалобподателя.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На

30.04.2024. в

11:48 часа е установено нарушение

№175FF4F321F75C03E063011F160ADBB5 със специален автомобил Ивеко 40Ц17 с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 4 200, брой оси 2 екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6 км 50+705 с посока Нарастващ километър, включа в обхвата на платената пътна мрежа.

За посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10. ал. 1. т 2 Закона за пътищата, като няма валидна маршрутна карта или валидна тоя декларация за преминаване.

Нарушението е установено с устройство №10191 представляващо 2 елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 60+/05.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Електронният фиш касае нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, като е съставен при спазване на изискванията на чл.

189ж ал. 1 ЗДвП и същият притежава всички предвидени реквизити посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство и собственика, вписан в свидетелството за регистрация на превозното средство.

Нарушението е описано, като са посочени нарушените разпоредби и възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане, поради което съдът намира, че не се констатираха процесуални нарушения при издаване на процесния ЕФ.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че жалбоподателят *** е осъществил състава на административно нарушение на разпоредбата на чл. 102 ал. 2 ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол такса дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характериситики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на 3 осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл. 10б ал. 3 ЗП, дължимата тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а ал. 7 и 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки. Разпоредбата на чл. 10б ал. 4 ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10 ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и фунциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета на основание чл. 10 ал. 7 ЗП, се определят реда и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от горепосочената наредба данните, необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция Пътна инфраструктура от ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13 ал. 1 или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.

14 ал. 1 от горната Наредба. В случаите, в които данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни.

Т.е., законодателят е предвидил алтернативни възможности за определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като 4 изцяло в дискрецията на ползвателите е да решат дали ще използват маршрутна карта или бордово устройство.

Разпоредбата на чл. 102 ал. 2 ЗДвП въвежда задължението за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за последното не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В процесния случай не е налице спор, че към момента на нарушението – 30.04.2025 г., дружеството-жалбоподател е било собстеник на процесното ППС /арг. свидетелство за регистрация част I, л.14 от делоот/, за чиято категория (обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона) и с оглед установения действителен брой оси на ППС-то и доколкото последното се е движило път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – в община Столична, за движение по път А-6 км 50+705 с посока Нарастващ километър, включа в обхвата на платената пътна мрежа.

По делото не е налице спор, че за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. Предвид изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно на чл. 102 ал. 2 ЗДвП.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи и че устройството, с което е било установено процесното нарушение – №10191, е било технически изправно и е функционирало, видно от становище на л.9 от делото.

Доколкото деянието е осъществено от ЮЛ, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Съдът обаче намира, че санкционната разпоредба на чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б ЗП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер от

2

500 лв. противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.

5

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко походящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели /в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16 , т. 68, С-537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС приема, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., т. 57 е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в абсолютен размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компесаторна такса" с фиксиран размер.