Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 23.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 235/2020
Вид
Решение № 38
Подписан
23.03.2021
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 ал. 2 изр. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 57 ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 201 · Наказателен кодекс
  • чл. 286 · Наказателен кодекс
  • чл. 286 ал. 1 пр. 1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 286 ал. 1 пр. 1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 145 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20204000500235 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 178/13.07.2020 год. на Ловешки окръжен съд, постановено по гр. д. № 216/2019 год., е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Б. Т. Б. от гр. София против Т. П. Е. от гр. Троян иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на посочени в сигнал вх. № 359000-6947/19.07.2017 год. до РУ на МВР – гр. Троян твърдения, а именно: че го е заплашвал; че го принуждавал да изготвя неистински договори, да подписва договори с невярно съдържание, да не осчетоводява тези и други договори, както и че твърдял пред него, че иска да прави дъмпинг на фирма „Елматех“ – гр. Троян, да съсипе „Елматех“ и да заличи машиностроенето в гр. Троян; че подадената от Б.Б. искова молба по чл. 145 от ЗЗД съдържа факти и обстоятелства, които не почиват на действителната обстановка; че ищецът „наливал милиони“ в негови фирми, като изказва предположения, базиращи се и на публикация във в-к „Труд от 27.06.2017 год., че извършвал „далавери“ и „пране на пари“; че Б. имал „криминално мислене“ и „съсипал много човешки съдби и се гордее с това, по който сигнал е заведена преписка с рег № 764/2017 год. по описа на РП – Троян.

Осъдил Б. Т. Б. да заплати на Т. П. Е. разноски по делото в размер на 1 527.50 лв.

1

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца Б. Т. Б. чрез адв. М. И..

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Назначил на ответника особен представител, който депозирал отговор на исковата молба, а в съдебно заседание на 26.11.2019 год. докладвал анонимни имейли, изпратени от ответника, „случайно“ разбрал за делото. Съдът заличил особения представител и дал на ответника нов срок за подаване на отговор, с който ответникът навел нови факти и доказателства, които са допуснати от съда и в последствие са мотивирали съдебния акт. Това е процесуално нарушение, което е довело да нарушаване правата на ищеца и е основание за отмяна на обжалваното решение. На практика съдът е възстановил и продължил един законно установен срок, без да има право за това. Съдът не е обсъдил всички доводи на ищеца и приложените доказателства. Когато на жалбоподателя му е известно, че твърди неверни обстоятелства, но подава жалба, за да навреди на друго лице или да накърни друг обществени интерес, е налице злоупотреба с право на жалба. Недобросъвестното упражняване на правото на жалба е противоправно поведение – деликт, тъй като се извършва единствено с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица или да се накърни друг обществен интерес по арг. от чл. 57 ал. 2 от Конституцията и в противоречие с интересите на обществото – чл. 8 ал. 2 изр. второ от ЗЗД. Основното, което следва да се цени от съда, е дали ответникът е действал добросъвестно или не.

Това се установява от поведението на лицето и от съдържанието на неговите твърдения. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявения иск, като присъди и направените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени и в писмена защита.

В отговора на въззивната жалба ответникът Т. П. Е. чрез пълномощника адв. В.

Кривошиева заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В предявената пред Ловешки окръжен съд искова молба и в уточняващата молба от 26.11.2019 год. ищецът Б. Т. Б. твърди, че е управител на „Балканска звезда“ ЕООД – гр. Троян. Ответникът Т. П. Е. е бивш управител на дружеството, освободен на 27.10.2016 год. След извършена финансова ревизия и проверка срещу Е. е образувано гр. д. № 639/2017 год. по описа на РС – Троян, по което, с влязло в сила съдебно решение, той е осъден на осн. чл. 145 от ТЗ да заплати на дружеството сумата 2

11 400 лв., както и ДП № 281/2017 год. по описа на РУ на МВР – Троян за престъпление по чл. 201 от НК, което не е приключило. В жалба вх. № 3590006947/19.07.2017 год. до РУ на МВР – Троян е посочил, че се чувства застрашен от Б. и е изложил неверни факти и твърдения, които накърняват честта и достойнството му.

Ищецът се явил в полицията в гр. Троян и му бил съставен протокол за предупреждение да не се саморазправя с Е., без да бъде проверена достоверността и истинността на изложените в сигнала факти и обстоятелства. След освобождаването на ответника като управител Б. не е осъществявал контакт с него. Заради изложените в сигнала твърдения подал жалба против Е. за набедяване, която била присъединена към преписка №764/2017 год. И по двете жалби Прокуратурата отказала да образува наказателно производство. Счита изложените в сигнала на Е. твърдения за позорни, неистински и неверни, приписващи му престъпления и нарушения, които той не е извършил. Тези твърдения са станали известни на широк кръг от служебни лица – служители на МВР, на РП – Троян, ОП – Ловеч, ВКП и АП – В. Търново и повод да бъде викан многократно в полицията, да пише писма, жалби и сигнали до различни институции, да го предупреждават за неща, които не е извършвал. Всичко това довело до неблагоприятни за него изживявания, унижения – особено при предупреждението за саморазправа с ответника. Ищецът е уважаван бизнесмен, с дългогодишен опит в икономическата сфера, член на УС на ТПП– Хасково, участник в национални и международни форуми. Завършил образованието си с отличен успех. Женен е, баща на две деца, завършили в елитни учебни заведения в чужбина. В резултат на действията на Е. изживял и продължава да изживява интензивни и продължителни отрицателни емоции – стрес, тревога, обида, смут, възмущение и гняв, които влияят и на физическото му здраве, затрудняват пълноценното изпълнение на задълженията му в служебен и личен план. Използваните в сигнала изрази представляват негативна оценка за него, накърняват честта и достойнството му, тъй като съдържат позорни твърдения с негативно, обидно и клеветническо съдържание. Фактите в сигнала са изложени от ответника съзнателно, заради факта, че е бил уволнен и че срещу него са заведени дела. Ответникът не е действал добросъвестно, тъй като посочените в сигнала действия от страна на ищеца никога не са били извършвани. Освен това, ответникът е депозирал в РС – Троян заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед от 04.01.2016 год., издадена от дружеството, представлявано от Е. като управител за плащане на сумата 22 000 лв. лично на него (ч. гр. д. № 161/2019 год.). Такава запис на заповед не е издавана от дружеството. Недобросъвестното поведение на ответника противоречи и на принципите, защитавани от ЕСПЧ. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 25 100 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на изнесените в сигнала по преписка № 764/2017 год. по описа на РП – Троян твърдения, че го е заплашвал, че го е принуждавал да подписва договори с 3 невярно съдържание, да не осчетоводява тези неистински договори и договори с невярно съдържание, да не осчетоводява и други неистински договори, че ищецът е твърдял пред него, че е искал да прави дъмпинг на фирма „Елматех“ – гр. Троян, да съсипе „Елматех“ и да заличи машиностроенето в гр. Троян; че подадената от Б.Б. искова молба по чл. 145 от ТЗ съдържа факти и обстоятелства, които не почиват на действителната обстановка; че ищецът „наливал милиони“ в негови фирми, като изказва предположения, базиращи се и на публикация във в-к „Труд от 27.06.2017 год., че извършвал „далавери“ и „пране на пари“; че Б. имал „криминално мислене“ и „съсипал много човешки съдби и се гордее с това“.

В отговора на исковата молба ответникът Т. П. Е. чрез пълномощника си адв. В.

Кривошиева е оспорил иска. Подал сигнала, но той има характер на жалба с искане за защита от органите на МВР, предвид състоянието му на страх и притесненост за него и за семейството му от демонстрираните от ищеца връзки и възможности, които е възприел като заплаха. Правото на жалба е конституционно право и е упражнено добросъвестно. Твърдения в жалба пред компетентните органи не представляват разгласяване на клеветнически твърдения, защото техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си на жалба, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите.

Оспорил твърденията, че е изложил клеветнически твърдения и обидни изрази. В сигнала лисват твърдения, че ищецът го е заплашвал и принуждавал да изготвя и подписва неистински договори. Твърдението в сигнала е, че е заплашван и принуждаван да подписва декларации за поверителност. Статията във в-к „Труд“ и предхождащите изказвания на Б. са предизвикали страх у Е. и са го мотивирали да потърси закрила. Не е уличил ищеца в извършване на престъпления, а е изразил съмнения, че може да бъде обект на противоправни действия, почиващи на дългогодишното им познанство. Изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, съответно – без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат. Оспорил твърдението, че ищецът е бил викан многократно в полицията. Допълнителните обяснения и жалби на Б. са по негова инициатива. Протоколът за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР не съставлява доказателство, че описаното в него деяние е било извършено от предупреденото лице. Твърденията в сигнала не са станали достояние на широк кръг от лица. Оспорил и твърдението за претърпени от ищеца вреди.

Имуществените отношения между ищеца и ответника са неотносими. Твърди, че ищецът е участвал в образувани търговски и граждански дела, подавал е жалби, които са нарушавали неговата работоспособност.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „Балканска звезда“ 4

ЕООД – гр. Троян, ответникът Т. П. Е. е бил негов управител в периода 23.06.2014 год.

- 03.11.2016 год. Въз основа на решение на едноличния собственик на капитала по протокол от 27.10.2016 год. е бил освободен като управител, а за такъв е бил избран ищецът Б. Т. Б.. Назначена е била вътрешна финансова ревизия (Заповед № 11 А/07.11.2016 год.) и съобразно резултатите от нея, „Балканска звезда“ ЕООД е предявило против Т. П. Е. иск по чл. 145 от ТЗ за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на дружеството в размер на 15 102.09 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 26/29.01.2019 год. на ЛОС по в. гр. д. № 486/2018 год. искът бил е уважен за сумата 11 415.86 лв., ведно със съответната законна лихва.

На 19.07.2017 год. ответникът Т. П. Е. подал в РУ на МВР– гр. Троян сигнал вх.

№ 359000-6947/19.07.2017 год., в който заявява, че на 18.07.2017 год. е получил препис от исковата молба на „Балканска звезда“ ЕООД. Твърди, че в нея са изложени обстоятелства и факти, непочиващи на действителността. Посочва, че през 2003 год.

Б.Б. закупил дружеството „на безценица“, по „съмнителен“ за Е. начин. Е. започнал работа в дружеството през 2011/2012 год. със свой екип и започнали да произвеждат електромоторите на „Елма“ и „Елматех“. Б. започнал да влага много пари и да прави дъмпинг на „Елматех“, за да „съсипе“ машиностроенето в Троян и да остане само това в Троян. Тези обстоятелства разбрал през 2016 год. и напуснал „Балканска звезда“ ЕООД. Тогава Б. му казал, че ще го „съсипе“, ако проговори, накарал го да подпише куп документи за конфиденциалност и че няма да коментира. Заявява, че се страхува; че Б. е съсипал много хора; че „все пак Б. е приятел с Банев, поне до 2011/2012 год.“.