Решение № 356 от 10.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Русе, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200661 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Т. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Р усе, у******, против Наказателно постановление № 000575 /09.12.2025 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал.

3 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, защото не е извършил посоченото административно нарушение. Твърди, че в деня на извършеното нарушение е заплатил дължимата пътна такса. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват от юрк. З. С., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира 1 подробно писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.04.2026 г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 25.03.2026 г. по пощата, поради което се явява процес уално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 000575/09.12.2025 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено против И. Т. К. за това, че на 27.05.2025 г., в 10,08 ч., по път II-21, при км 6+959, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *****, с обща технически допустима максимална маса 1 779 кг, за което превозно средство е дължима, но не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, и това съставлява нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 06.07.2025 г., в 17,20 ч., на път II-21 при км 1 служителят на НТУ в Агенция „Пътна инфраструктура“ св. И. А. М. спрял за проверка лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *****, собственост на С. Г. К.а. Към момента на проверката св. М. установил, че автомобилът се управлява от жалб. И. Т.

К.. Причината да бъде спрян този автомобил била, че на 27.05.2025 г. в 10,08 ч. било установено нарушение, изразяващо се в незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за движение по републиканската пътна мрежа.

Жалб. К. заявил, че на датата на нарушението е управлявал този автомобил, при което му бил съставен АУАН № 000575/27.05.2025 г., въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се явява еднопосочно установена, като липсва противоречие в доказателствените източници, което да налага излагане на подробни мотиви по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 2

ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал.

3 ЗДвП, водач следва да управлява ППС от категорията М1, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, която не е заплатена. Установява се от показанията на св. М., че към 27.05.2025 г. в 10,08 ч. жалб. Т. е имал качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, тъй като е управлявал МПС - лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *****, собственост на С. Г. К.а по време на извършване на нарушението. Установява се от доказателствата по делото, че лекият автомобил е с технически допустима максимална маса 1 779 кг, което го определя като ППС до 3,5 т по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗП. От доказателствата по делото е видно, че последната валидна електронна винетка от категорията на годишните такива за процесния автомобил е била валидна до 0,00 ч. на 25.05.2025 г. и същата е била изтекла два дни преди датата на нарушението. Установява се, че 5 часа след установяване на нарушението за този автомобил е била закупена нова годишна винетка с валидност до 0,00 ч. на 27.05.2026 г. Снимковият материал, приложен към доказателствата и направен от СКТ 30181, намираща се на път II-21 при км 6+959, потвърждава, че този лек автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движил по път, част от републиканската пътна мрежа, за който е съществувало задължение движението по него да се осъществява от ППС, за които е заплатена съответната пътна такса, в настоящия случай – винетна такава по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. При това положение съдът намира, че деянието е доказано от обективна страна, тъй като са налице всички нейни елементи от състава на нарушението. По отношение субективната страна, водачът К. е имал задължение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП като водач на ППС, предприемащ движение по платената пътна мрежа, да заплати съответната винетна такса, 3 като е бил и длъжен да се убеди дали същата е била заплатена и е могъл да стори това, защото проверката за това дали за дадено превозно средство има заплатена пътна такса може да се направи чрез интернет. Въпреки това той не е изпълнил тези свои задължения, въпреки че е могъл и е бил длъжен да стори това, макар и да не е целял да приведе в движение управлявания от него лек автомобил по републиканската пътна мрежа в нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, поради което съдът счита, че деянието е извършено при небрежност като форма на вина. По аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН административнонаказателната отговорност на дееца се ангажира и при непредпазливи деяния, освен когато в изчерпателно определените от закон случаи конкретното непредпазливо извършено нарушение не е наказуемо.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалб. К. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.

По отношение наказанието нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в абсолютен размер от 300 лв., който не може да бъде изменян, като такова е и наказанието, наложено на жалб. К. в настоящия случай. Съдът не счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението е формално и не разкрива белези на такова с по-ниска степен на обществена опасност. Фактът, че за управляваното от жалб. К. МПС е била заплатена впоследствие винетна такса 5 часа по-късно от момента на извършване на нарушението, макар и да съставлява смекчаващо обстоятелство, същото не е от такъв характер, за да редуцира обществената опасност на деянието като минимална такава, с оглед третирането на случая като „маловажен“ по смисъла на § 1, т. 4 ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а същото е било отстранено 5 часа по-късно – достатъчен период от време, през който този автомобил може да е изминал едно значително разстояние по републиканската пътна мрежа. Съдът не счита, че т ук следва да намери приложение практиката на СЕС в лицето на Решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C 61/23, доколкото така определеното наказание не се явява несъразмерно, доколкото размерът на предвиденото наказание надвишава само три пъти заплатената винетна такса, която е 97 лв. Макар и жалбоподателят да е заявил в жалбата си, че не е извършил визираното нарушение, то той признава, че за управлявания от него към момента на извършване на нарушението лек автомобил не е била заплатена дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, следователно е могъл да се освободи от 4 административнонаказателна отговорност като заплати компенсаторна такса от 70 лв. по чл. 10, ал. 2 ЗП. Предвиденото наказание „глоба“ в размер на 300 лв. не се явява прекомерно, защото е обичайно една санкция да е по-висока като стойност от стойността на задължението, което нарушителят е бил длъжен да извърши, а в настоящия случай тя надвишава цената на определения размер годишна винетка само с около три пъти.

Предвид тези обстоятелства обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.

С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право на разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание процесуалният му представител е направил искането за присъждане на такова.

След като е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то съдът следва да ги определи съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В настоящия случай при определянето на юрисконсултското възнаграждение следва да се вземе предвид, че процесуалният представител на административнонаказващият орган е взел участие в единственото съдебно заседание, в което е бил разпитан един свидетел, като е представил и писмени бележки по същество. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в какъвто смисъл изявление е направил в писмените си бележки и процесуалният представител на наказващия орган, поради което съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в чл. 27е, изр. 2 от НЗПП размер от 130 лв. (66,47 евро).

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000575/09.12.2025 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И. Т. К., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, у******, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.

5

6 ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, у******, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр. София, пл. „Македония“ № 3 сумата от 66,47 евро – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Р усе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6