Решение № 822 от 27.11.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Благоевград, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100242 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от А.

А., изпълнителен директор, чрез процесуален представител Р. К. - юрисконсулт срещу Г. М.

А., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "Т." № , ет..

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с наследодателя на ответницата М. А. А., ЕГН **********, починал на 04.08.2018г., по силата на което е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община И., ж.к. Д., бл., вх. , ет., ап.. Заявява, че по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ М. А. А. бил клиент на топлинна енергия, тъй като същият бил собственик на процесния имот. Поддържа, че М. А. А. не бил заплатил стойността в размер на 419,72 лв. на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. за процесния топлоснабден имот. Сочи, че М. А. А. дължал заплащането и на следните суми: 87,96 лв. законна лихва за забава върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода от 30.11.2019 г. до 25.10.2022г., сума за дялово разпределение за периода м. 09.2019г. до м.

02.2021 г. в размер на 75,60 лв. и сумата от 17,67 лв. лихва върху дяловото разпределение за периода от 30.10.2019 г. до 25.10.2022г. Излага, че клиентът М. А. А. е починал на 04.08.2018г., като е оставил за свой наследник ответницата Г. М. А. (дъщеря). Смята, че в качеството й на наследник на починалия клиент ответницата дължи гореописаните суми.

С определение № 620/11.04.2023г. постановено по настоящето дело е уважено искането на ищеца за конституиране на „Техем сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, като трето лице-негов помагач в процеса.

Ответницата оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че се е била отказала от наследството на наследодателя си М. А. А..

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните осъдителни искови претенции:

1. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ вр. чл. 60, ал. 1 ЗН – за претенциите, касаещи осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, както следва: 419,72 лв. стойността на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м. 11.2019г. до м.

04.2021 г. за процесния топлоснабден имот и 75,60 лв., представляваща сума за дялово разпределение за процесния топлоснабден имот.

2 . чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - за претенциите, касаещи осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, както следва: 87,96 лв. - законна лихва за забава върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода от 30.11.2019 г. до 25.10.2022г. и 17,67 лв. - законна лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 30.10.2019 г. до 25.10.2022г.

Уважаването на исковите претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ вр. чл. 60, ал. 1 ЗН е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, между ищеца и клиента М. А. А., по силата на което е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община И., ж.к. Д., бл., вх. , ет., ап.; 2/ реалното доставяне на клиента на топлинна енергия за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. за процесния топлоснабден имот; 3/ стойността на доставената и ползваната топлинна енергия за процесния период и на сумата за дялово разпределение за периода м. 9.2019 г. до м.

02.2021 г.; 4/ ответницата има качеството на наследник на клиента, и 5/ неизпълнение на корелативното задължението на ответницата, в качеството й на наследник на клиента за заплащане стойността на доставената топлинна енергия.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ответницата М.

А. А. бил собственик на топлоснабден имот с абонатен № 98704, находящ се на адрес в гр.

С., община И., ж.к. Д., бл., вх. , ет., ап.. Ето защо, по силата на законовата норма на чл. 153 от Закона за енергетиката вр. пар. 1 т. 2а от ДР на ЗЕ наследодателят на ответницата е битов клиент на топлинна енергия.

Ищецът е доставял през процесния период топлинна енергия в жилището, притежавано от М. А. А.. Съдът счита, че този извод следва от представените по делото писмени доказателства,

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д. Д. се установява, че последното извършено плащане от титуляра на абонатен номер 98704 М. А. А. е извършено на 04.05.2018 година в размер на 158,41 лева, като това плащане не обхваща процесния период. Установява се, че по отношение на исковият период няма плащания, отразени в системата на ищеца Т. С. по процесния абонатен номер 98704.

Ответницата е представила съдебно удостоверение за това, че се е отказала от наследството на М. А. А. (баща на ответницата) и отказът й е надлежно вписан на под № 670 на 25.04.2019г. в специалната книга на Софийски районен съд.

С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /в случая няма и данни същото да е било прието преди това/ настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения.

Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от 2 наследство произвежда действие от откриване на наследството-в този смисъл разрешенията дадени с т.1 ТРОСГК на ВС на НРБ №148/1986г. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството.

Следователно, с удостоверяване на факта на отказа от наследство, не е налице надлежна страна в материалноправен смисъл, тъй като ответницата няма качеството на наследник на починалия битов клиент на топлинна енергия и неин наследодател М. А. А..

При това положение предявените искове за главници (стойността на доставена и ползвана топлинна енергия и дялово разпределение за процесния топлоснабден имот) се явяват неоснователни и недоказани на заявеното основание.

В настоящия случай не се установява наличието на главен дълг. При това положение и предявените акцесорни искове за мораторна лихва се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.

Относно разноските.

Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответницата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е именно 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и същото в размер на сумата от 400 лв. трябва да се присъди изцяло.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца „Т. София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А., изпълнителен директор против ответницата Г. М. А., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "Т." № , ет., с които се претендира ответницата да заплати на ищеца следните суми:

- 419,72 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ – стойността на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м. 11.2019г. до м.

04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община И., ж.к. Д., бл., вх. , ет., ап., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване.

- 75,60 лв. /седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ – представляваща сума за дялово разпределение за периода м. 09.2019г. до м. 02.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община И., ж.к. Д., бл., вх. , ет., ап., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване.

- 87,96 лв. /осемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ – законна лихва за забава върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода от 30.11.2019 г. до 3

25.10.2022г.

- 17,67 лв. /седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ – законна лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 30.10.2019 г. до 25.10.2022г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от А.

А., изпълнителен директор да заплати на Г. М. А., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "Т." № , ет. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по гр. д. № 242/2023г. на РС – гр. Благоевград.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г.

Павлов” № 3.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4