Решение № 2191 от 13.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. Варна, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110115846 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по предявени от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, срещу А. К. К., първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 1698,03 лева, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия до топлофицирания имот, находящ се в ******, както и такси за услуга по партида № 17357, за отчетния период 01.12.2021 г. – 30.04.2024 г.,

-29,95 лева- дължими такси за дялово разпределение за периода 01.12.2021 г. – 31.03.2024 г.,

- 0,50 лева – услуга за топлоносител за периода 01.11.2022 г. – 31.12.2023 г., за които суми са издавани фактури в периода от 31.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г. до окончателното погасяване на задължението;

- 327, 68 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху 1 сумата за топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. – 19.11.2024 г., - 5,72 лева – мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 19.11.2024 г.,

- 0,09 лева – мораторна лихва върху услугата топлоносител за периода 31.12.2022 г. – 19.11.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е наследник на К.А. К., починал на 07.09.2014 г. Между последния и ищеца била учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в ******, доколкото К. К. бил собственик на имота, който пък бил ситуиран в сграда, която била присъединена към топлопреносната мрежа в гр. Варна. Ответникът на основание наследяване придобил собствеността върху топлоснабдения имот, поради което и се претендира от същия в качеството му на потребител процесната сума. Тъй като ответникът не е изпълнил своите парични задължения да заплати стойността на предоставената до имота му топлинна енергия, то се поддържа, че последния е изпаднал в забава, считано от деня, следващ деня на падежа на издадените фактури до датата на сезиране на съда. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, а ответникът е в неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове против него. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 05.06.2025 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна е направил нарочно искане за постановяване на неприсъствено решение в депозираната от него молба от 04.06.2025 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

2

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число и от представеното удостоверение за наследници на К.А. К..

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми, съответно, че в процесния обект е консумирана топлинна енергия през заявения исков период.

По изложените съображения съдът приема, че предявения искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 925,30 лв. /държавна такса – 317,86 лв. и адвокатско възнаграждение – 607,44 лв. с ДДС/, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, ЕИК: 103195446, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Янош Хуняди“ № 5 сумите, както следва: 1698,03 л е в а /хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и три стотинки/, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия до топлофицирания имот, находящ се в ******, както и такси за услуга по партида № 17357, за отчетния период 01.12.2021 г. – 30.04.2024 г., 29,95 лева /двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, дължими такси за дялово разпределение за периода 01.12.2021 г. – 31.03.2024 г., 0,50 лева /петдесет стотинки/– услуга за топлоносител за периода 01.11.2022 г. – 31.12.2023 г., за които суми са издавани фактури в периода от 31.12.2021 г. до 30.04.2024 г., 3 ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, 327,68 лева /тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата за топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. – 19.11.2024 г., 5,72 лева /пет лева и седемдесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 19.11.2024 г., както и 0,09 лева /девет стотинки/ – мораторна лихва върху услугата топлоносител за периода 31.12.2022 г. – 19.11.2024 г., на основание чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, ЕИК: 103195446, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Янош Хуняди“ № 5, сумата 925,30 лв.

/деветстотин двадесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4