Разпореждане № 7135 от 24.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7135 гр. София, 24.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г. Б. Ц. като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер № 20211110212619 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В Софийски районен съд е постъпила частна тъжба от ПЛ. Б. Л., ЕГН **********, срещу К. Б. Л., ЕГН ********** и АНН. СТ. Л., ЕГН**********, с твърдение за извършени престъпления от частен характер по чл.130, ал.1 от НК и закана по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

Частният тъжител излага твърдение, че двамата подсъдими, в съучастие помежду си, са отправили към него закани посредством фразите: „ще те размажа, ще ви изселя от дома ви, ще ви пречукам, ще ви очистя всичките и няма да ви оставя живи“, с което са предизвикали основателен страх у него от осъществяване на заканването. Повдигнал е и обвинение за извършено от Л. и Л. в съучастие помежду им, като извършители, престъпление срещу здравето му – причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

След запознаване със съдържанието на иницииращия настоящото производство документ, съдия – докладчикът намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл.24, ал.4, т.2 от НПК предпоставки за частично прекратяване на наказателното производство, доколкото фактическите твърдения в депозираната тъжба за реализирана закана сочат недвусмислено признаци на осъществен състав на престъпление от общ характер. Положителен е изводът за редовност на тъжбата единствено за 1 повдигнатото по частен ред обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Трайна и последователна е практика на върховната съдебна инстанция, че съдът не е обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация, а е длъжен, изхождайки от детерминираното в обстоятелствената част на тъжбата обвинение, самостоятелно да определи приложимата разпоредба от материалния наказателен закон /в този смисъл р. 472-2001-II н.о. на ВКС/.

В настоящия случай, видно от инкриминирано от П.Л. деяние, изразяващо се в отправяне на заплахи от двамата подсъдими към личността му, конкретно цитирани като словоформи, от обективирането на които у него е възникнало чувство на основателен страх, безспорно се касае за твърдение за реализирана закана с убийство по смисъла на чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

Впрочем в тази насока е и опасението, изложено от самия частен тъжител.

Престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е такова от общ характер, поради което е процесуално недопустимо наказателното преследване за него да се възбужда по тъжба на пострадалия. Касае се за различен процесуален ред за ангажиране и реализиране на наказателната отговорност на дееца, а това обстоятелство се явява своеобразна отрицателна предпоставка за валидното сезиране на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република България, повдигането на обвинение за извършено престъпление от общ характер е изключително правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол, тъй като единствено прокуратурата разполага със суверенна преценка дали в конкретния случай е извършено престъпление от наказателноотговорен субект. Процесуалният закон не допуска образуване на наказателно производство от съда за престъпление от общ характер по инициатива на пострадалия и въз основа на частна тъжба. Единственият годен процесуален документ за това е посоченият в чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – обвинителният акт, изготвен от прокурора. Тук следва да се сподели разбирането на този съд, че в случая прокурор от СРП е отказал да образува производство само за извършено престъпление от общ характер срещу здравето, но в постановлението си не е коментирал въобще наличието или липсата на реализирано престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК- „закана с убийство”. Същевременно, дори хипотетично подобно произнасяне да присъства в прокурорския акт, то не е 2 обвързващо за преценката на съда, нито би променило семантичното послание на цитираните в тъжбата изразни средства, придавайки им различна насоченост от тази, която те пряко и обективно носят.

По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че в тази му част съдебното производство следва да бъде прекратено. Тук следва да се има предвид, че районният съд не разполага с възможност да процедира съгласно нормата на чл. 287, ал. 7 НПК, като служебно инициира изпращане делото на прокурора, тъй като това му правомощие би могло да се реализира единствено в хода на съдебното следствие, а в случая ход на делото не е даден. Това следва и от разбирането, че в противен случай би се стигнало до груба намеса от страна на правораздавателния орган при формиране на вътрешното убеждение на представителите на държавното обвинение и до нарушаване на разпоредбите на НПК (чл. 14, ал.1) и Конституцията на Република България (чл. 117, ал. 2). На частния тъжител обаче следва да се укаже, че пред него не съществуват пречки да подаде съобщение по чл. 208, т.

1 НПК до Прокуратурата за извършено престъпление от общ характер по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, към което да бъде приложен и препис от разпореждането на СРС.

По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че настоящото наказателно производство следва да бъде частично прекратено досежно изложените в тъжбата твърдения за извършено престъпление „закана“.

Делото следва да бъде насрочено в открито заседание единствено по отношение на деянието, описано като престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК (причиняване на лека телесна повреда), предявено на двамата подсъдими Л. и Л., след влизане в сила на настоящето разпореждане, съответно след евентуалното му преминаване през инстанционен контрол.

Така мотивиран и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 12619/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав в ЧАСТТА относно деянието, описано като престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

3

УКАЗВА на тъжителя ПЛ. Б. Л., че разполага с правна възможност да сезира Софийска районна прокуратура, която да прецени налице ли е осъществен състав на престъпление от общ характер по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

ОТЛАГА произнасянето по насрочване на делото за престъплението по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК в открито съдебно заседание до момента на влизане в сила на настоящото разпореждане (респективно отмяната му от въззивния съд).

Преписи от разпореждането да се изпратят на ПЛ. Б. Л. (на адреса на неговия повереник – адв. А.), на К. Б. Л. и на АНН. СТ. Л. чрез органите на ОД „Охрана”.

Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчването му пред СГС по реда на Глава XXI от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4