Решение № 260191 от 28.10.2021, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е

Ш Е Н

И E гр.Б.Слатина, 28.10.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 12 октомври, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 305/2021 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила искова молба от Б. „П.П.Ф. С.А., Париж“ рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф.

С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, за сумата от 197,79 лв. главница,дължима по договор за отпускане на потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г. възнаградителна лихва в размер на 0,00 лв. от 20.08.2016г., мораторна лихва в размер на 79,38 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли положителният установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Н.И.Б., да заплати горепосочените суми.

ИСКОВЕ

С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Н.И.Б. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ № 41, ет.4, ап.13.

С определение постановено в з.з. на 09.07.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.М.

Ц.К. от ВрАК за особен представител на ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 305/2021г. по описа на РС-Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.

В срока по чл.131 от ГПК адв.М. Ц.К. от ВрАК депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че ответника не дължи процесната искова сума, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Моли да се отхвърли така предявеният иск на ищцовото дружество против ответника, като неоснователен и недоказан по изложените в писменият отговор съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1241/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№

1241/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Н.И.Б., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. в полза на кредитора Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег.№

*********, клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Х.С., за сумата от 197,79 лв. главница дължима по договор за револвиращ потребителски кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г., възнаградителна лихва в размер на 0,00 лв. от

20.08.2016г., мораторна лихва в размер на 79,38 лв. за периода от

20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Заповедта на длъжника Н.И.Б. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 305/2021г. по описа на БСлРС.

С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г., Б.П.П.Ф.“ ЕАД *** е предоставило на ответника Н.И.Б. потребителски кредит в размер на 699,00 лева за закупуването на стока на изплащане. Сумата, предмет на горепосочения договор е била преведена от кредитора по сметка на упълномощеният търговски партньор по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „Б.П.П.Ф.” ЕАД е изпълнил задължението си по него. Превеждането на посочената сума ищеца удостоверил с представяне на заверен препис от превод към търговският партньор на банката „Техномаркет България“ ЕАД(л.74 от делото). Въз основа на чл. 1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски-всяка от които в размер на 71,97 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния процент на разходите – 29,00 % и годишния лихвен процент – 0,00%, посочени в параметрите по договора.

От приетите по делото доказателства, включително приложения по делото погасителен план, се установява, че Н.И.Б. е преустановил плащането на вноските по кредит номер CRЕХ-11658694/21.10.2015г. на 20.08.2016, като към тази дата са били заплатени 9/девет/ бр. месечни вноски.

На основание чл.3 от договора вземането на кредитодателя станало изискуемо в пълен размер, тъй като било уговорено, че ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, вземането става предсрочно изискуемо за целия размер. По този начин ответника останал задължен за остатъка по заема в размер на 197,79 лева, представляващ оставащите погасителни вноски към 20.10.2016 г./падежа на последната вноска/, към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер.

По делото е представена от ищеца и приложена Покана от 17.10.2017г. до ответника Б., с която последният бил приканен да погаси задълженията си към ищцовото дружество в срок от 7 дни, считано от получаване на поканата, но по делото не са били ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответникът Б. е получил лично изпратената до него покана.

Назначеният особен представител на ответника с писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер, като счита, че ответника не дължи процесната искова сума, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на предявеният иск:

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5 от