Решение № 4119 от 21.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7017/2023
- Вид
- Решение № 4119
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 21.07.2023
- Състав
- Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4119 гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20231100507017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, образувано по жалба на Х.
И. Т. срещу разпореждане от 17.05.2023г. по изп.д. №20168510404591 на ЧСИ с рег. №851, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, образувано срещу жалбоподателя за принудително изпълнение на в. на „К.“ ООД с частен прапоприемник „А. за с. на в.“ ЕАД.
Възраженията в жалбата са, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановен в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са мотивирани с твърдения, че в периода между 08.11.2016г. и 12.12.2018г., продължил повече от две години, взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело.
Тези твърдения са опровергани от документите по изпратеното по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК изпълнително дело, от които се установява, че с молба с вх. №24828 от 10.04.2017г. взискателят „К.“ ООД е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като от документите по изпълнителното дело се установява, че и след посочената дата от името на взискателите са заявявани искания за извършване на изпълнителни действия в периоди по-кратки от две години.
Единственото изключение е периодът от датата 18.06.2019г. (когато е подадена молба от взискателя „А. за с. на в.“ ЕАД за извършване на описи и налагане на запори) до 29.06.2021г.
(когато е подадена следваща молба от същия взискател за налагане на запори), който е продължил повече от две години, но в част от посочения период (а именно от датата 13.03.2020г. до датата 21.05.2020г.) срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е спрял да тече съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИП и §13 ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.), респективно не е бил изтекъл към датата на молбата на взискателя от 29.06.2021г.
По изложените съображения основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, 1 ал. 1, т. 8 ГПК не е налице, а жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. И. Т. срещу разпореждане от 17.05.2023г. по изп.д. №20168510404591 на ЧСИ с рег. №851.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2