Решение № 260030 от 14.01.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260030/14.1.2022г. гр.Варна 14.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов при секретаря Анелия

Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1102/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „А.К.“ сочи, че предявява иск за програсяване нищожността на решение №5793/14.12.2013г. по гр.д.№15420/2011г. на ХVІІІ състав на ВРС в частта му, с която преписката е върната на административния орган за процедиране съобразно изложените в решението мотиви, като сочи, че решението в атакуваната си част е постановено при липса на правораздавателна власт на съда.

Първоначално ищецът е подал молба пред Адм.съд Варна, в която е посочил, че горното решение в атакуваната си част е станало основание за постановяване на Заповед №РД-14-10-206/26.06.2014г. на настоящия ответник с която е определено разпределяне на масивите за ползване и която след обжалване по съдебен ред е била оставена в сила от съда в рамките на гр.д.№5843/2019г. на ВРС. Сочи се, че посочената заповед на ответника е основана на мотивите на атакуваното решение, като те нямат задължителна сила за адм. орган тъй като не са част от диспозитива на съдебния акт. Освен това се твърди, че при издаване на заповеди от типа на оспорената адм.орган действа при условията на оперативна самостоятелност и не може да получава указания от съда, а освен това с атакуваното решение е вазложено на адм.орган да извърши нещо което е следвало да се извърши назад във времето през земеделската 2011/2012г.

Ответното търговско дружество „А.г.“ЕООД въпреки редовното си уведомяване по реда на чл.131 от ГПК не е депозирало отговор.

Другият ответник Областна дирекция „Земеделие“-Варна е подал отговор в срока по чл.131 от ГП, като е посочил, че счита иска за недопустим, като неподсъден на Варненски районен съд, поради което моли да се прекрати производството по делото и делото да се изпратите Административен съд-Варна. Като сочи взаймно изключващи се твърдения, че пред Адм.съд Варан е на лице производство за нищожност на решението което обаче е недопустимо поради подсъдността му на РС Варна.

Освен това счита, че при постановяване на атакуваното решение на ВРС не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл.209, ал.1, т.1 и 3 от АПК, както сочи жалбоподателят.

Правилно и обосновано съдът е приел, че оспорената заповед с правно основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, макар немотивирана, е издадена от оправомощен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, в писмена форма, при наличие на волеизявление на автора й и на материалноправна норма.

Зачел е обстоятелството, че при липса на мотиви е допустимо препращане към мотиви изложени в друг документ, в настоящия случай към Доклада на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, като се е позовал на TP №16/1975г. на ОСГК на ВС.

Относно обаче състава на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, решаващият делото съдебен състав е установил, че е налице нарушение на админстративно-процесуалните правила, изразяващо се в неучастие на кмета на населеното място в състава й, порок който не може да бъде саниран.

С оглед на горното, съдът е достигнал до правилния извод, че мотивите в доклада на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, заседавала в незаконен състав, могат да бъдат приравнени на липса на мотиви изобщо, респективно заповед №РД-17-46/31.08.2011г. на Директора на ОД „Земеделие" - Варна, е издадена в нарушение на законовото изискване, за форма.

Установеното несъответствие между регламентираните със закон административно-процесуални правила за формиране на състав на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и констатираните от съда нарушения в състава на комисията, изготвил доклада до Директора на ОД „Земеделие" - Варна, е порок, който следва да бъде отстранен от административния орган, за да е налице един законосъобразен административен акт.

Счита, че при тази фактическа обстановка съдът е длъжен да върне административната преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебния акт, т.е. за формиране на законен състав на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, а не за преразглеждане на въпроса за разпределението на масивите за ползване за стопанската 2011/2012г.

Или казано с други думи при постановяване на новата заповед, административния орган се съобразява с указанията на съда, само в частта и само по отношение на отстраняване на допуснатите пропуски в формиране на състава на комисията, а не по съществото на извършената комасация на землището на с.Константиново. В този смисъл основната теза в жалбата, че с решението се разпорежда на административния орган, да се произнесе по разпределение на масивите за ползване за отминал период или както се казва в жалбата „връща времето назад" е невярна и неправилна.

Сочи, че несъстоятелно в „исковата молба" се поддържа, че съдебния състав не разполага с правораздавателна власт, което прави решението, в атакуваната част нищожно.

Напротив: по силата на чл.173, ал.2 от АПК Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Неоснователно ищеца /жалбоподателя/ сочи нищожност на съдебния акт, в процесната част, понеже заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ следвало да се издаде до 1 октомври на съответната стопанска година. Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика по прилагането й, посочения срок за издаването на заповед е инструктивен, а не преклузивен.

След влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска, Директорът на ОД „Земеделие" - Варна е развил отново процедурата по формиране на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. Новият законосъобразен състав на комисията е заседавал и е издал нова Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областни дирекция „Земеделие" Варна, която в частта за разпределението на масивите за ползване не преурежда отношения между ползвателите за стопанската 2011/2012г., а ги преповтаря от Заповед №РД-17-46/31.08.2011г. на Директора на ОД „Земеделие" - Варна. Не е вярно и не може да се каже, че за стопанската 2011/2012г., е издадена заповед през 2014г.

Решението на ВРС, за което се иска да бъде прогласено за нищожно, в атакуваната част е постановено през 2013г. Същото не е обжалвано в законоустановеният

14-дневен срок по реда на инстанционния контрол и е влязло в законна сила.

Не е обжалвана и издадената въз основа на него заповед по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Очевидно е, че тъй като ищецът-жалбоподател е пропуснал да стори това в законоустановения срок, чрез настоящият процес, се домогва да докаже, че същата няма сила за него.

Оспорва наведеното твърдение в исковата молба, че с новоиздадената Заповед №РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" Варна, същият е отново е преразпределил масивите за ползване за стопанската 2011/2012г., за землището на с.Константиново, обл.

Варна.

Счита, че същото е сторено още с първоначалната заповед - Заповед №РД-17-46/31.08.2011г., макар и тя да е отменена с атакуваното решение на ВРС, с издадената в последствие Заповед №РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" Варна, ново сформираната комисия не се е произнасяла по разпределението на масивите за ползване.

Преписката е върната на административния орган, да проведе отново административно - процесуалната процедура по назначаване на легитимен състав на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, а не да преразпределя землището с обратна сила.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът изобщо не се е произнесъл по законосъобразността на разпределянето на масивите за ползване. Напротив, заключил е, че с оглед на установената нищожност на ИАА не следва да се обсъжда доколко при постановяването му са спазени останалите изисквания за неговата законосъобразност.

В този смисъл твърдението на жалбоподателя е невярно и не отговаря на фактическата обстановка по спора.

Не спори, че мотивите на съдебния акт не се ползват с изпълнителна сила. Оспорва обаче, че същите не са задължителни за административния орган.

По силата на чл.173, ал.2 от АПК Извън случаите по ал.1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Тези указания са дадени в мотивите на Решение по гр.д.№15420/2011г. по описа на ВРС и към тях има изрична препратка в диспозитива му.

Сочи, че като е издал Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областни дирекция „Земеделие"-Варна, съобразно влязлото в сила съдебно решение, директора на ОД „Земеделие" - Варна е действал законосъобразно.

За разлика от жалбоподателя, счита, че към 14.12.2013г. - датата на постановяване на Решение по гр.д.№15420/2011г. по описа на ВРС, е било напълно възможно и изпълнимо, след провеждане на процедура по включване в състава на комисията на кмета на населеното място, новосформираната комисия да заседава, като използва регистри, картен материал и всички относими документи, налични в общинската служба по земеделие за стопанската 2011/2012г.

Сочи, че със

Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областни дирекция „Земеделие"- Варна, не се преразпределят отново масиви за отминала стопанска година, не се пререшават въпроси относно правата на ползвателите за участие в споразумението, единствено и само се изправя административната процедура по формиране на законосъобразен състав на комисията.

В тази връзка следва да се отбележи, че по силата на чл.37в, ал.6 от ЗСПЗЗ обжалването не спира изпълнението на заповедта. В този смисъл Заповед №РД-17-46/31.08.2011г. на Директора на ОД „Земеделие" - Варна е породила правни последици.

През 2019г. година ищецът е атакувал и Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г., издадена от директора като нищожна, като е образувано гр.д.№5843/2019г. по описа на ВРС, 8 с-в.

С влязло в сила решение №2899/27.06.2019г., постановено по гр.д. №5843/2019г. по описа на ВРС, 8 с-в, жалбата е отхвърлена.

По време на атакуването на втората заповед вече са били навеждани идентични доводи за нищожност на тази заповед, поради липса на компетентност на съда да я върне на органа.

Ето защо, неоснователно същите сега по поддържат и под формата на самостоятелен иск.

Счита, че ищеца няма правен интерес от атакуване на решението в процесната част, като дори при прогласяване на същото за нищожно, това няма да доведе до пряка е непосредствена промяна в правната му сфера. Включително и за търсене на репарация по реда на ЗОДОВ, доколкото такъв вече е реализиран от ищеца чрез предявен от него иск по чл.45 от ЗЗД, по който е образувано гр.д.№16381/2016г. по описа на ВРС, 14 състав, изпратено по подсъдност на Административен съд-Варна, където е образувано адм.д. №1765/2017г., по описа на 11 състав.

По същото е постановено Решение №1766/26.11.2020г., с което искът е отхвърлен изцяло. Това решение също е било обжалвано и с Решение №7791/29.06.2021г. постановено по адм.дело №3583/2021г. по описа на Върховен административен съд, III отд., решението на АС-Варна е оставено в сила.

Намира за несъстоятелни и релевираните от жалбоподателя доводи, а именно: „Че съдът давайки указания на административния орган как точно да упражнява правомощията си, представлява намеса на съдебната власт при упражняване на правомощията на административната, в противоречие с прогласеният в КРБ принцип за „разделение на властите."

Сочи, че съдът постановява решението си и оттук насетне за административния орган възниква задължението да изпълни съдебното решение, съобразявайки се с мотивите му.

Оспорва изложената теза, че Решение по гр.д. № 15420/2011г. ВРС в своята втора точка Е НИЩОЖНО и като такова то не поражда задължения.