Решение № 2692 от 13.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9255/2023
- Вид
- Решение № 2692
- Подписан
- 13.07.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 309, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 389, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 18а, ал. 7 · Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 2692 гр. Варна, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110109255 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от Д. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Х. № * срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
П. № * иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 7220,42 лв.
(след допуснато изменение в цената на исковете), представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за настъпило на 12.05.2023 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. по имуществена застраховка „Каско”, за лек автомобил „Лада Гранта“, с ДК № *, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди чрез процесуалния си представител адв. Й. А., че ответникът е обезпечавал застрахователно покритие за собствения му лек автомобил „Лада Гранта“, с ДК № * по застрахователна полица № * г. за застраховка „Каско” с „Каско Стандарт” и срок на действие от 27.07.2022г. до 26.07.2023 г. Излага се, че страните определили застрахователна стойност на автомобила от 10500,00 лв. и премия от 492,65 лв., изцяло заплатена към момента. Поддържа, че на 12.05.2023 г., около 20:35 ч. в гр. С., управлявал лекия си автомобил, по ул. „Хр.М.“ в посока ул. „Ел. Б.“, като спрял на неурегулираното кръстовище с ул. „Бл.“ предвид предимнството на идващите от дясно МПС. По ул. Бл. имало паркирани автомобили, които ограничавали видимостта, поради което, започнал бавно да се предвижва напред и да спира, за да наблюдава за идващи отдясно автомобили. Изведнъж видял отдясно бързо движещ се автомобил и веднага спрял, но другият водач не можал да спре безопасно и блъснал автомобила на ищеца. Двамата водачи съставили Двустранен констативен протокол за ПТП. Излага, че на 15.05.2023 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис, в който като на увредени били описани следните детайли: облицовка предна броня, решетка предна броня дясна, фар десен, калник преден десен, предна решетка с хром лайсна, греда над радиатора, кора декоративна над двигател, решетка предна броня средна, фар ляв, калник преден ляв, вакум помпа регулиране на фар десен, основа преден десен калник, конзола преден десен калник, основа предна броня, рамка радиатор, рог преден десен, рог преден ляв, основа фар ляв, радиатор климатик, тръба климатична високо налягане, кутия въздушен филтър, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, преден капак, ремък алтернатор, ключалка преден капак, радиатор воден и кожух вентилатор. Застрахователят 1 изплатил на ищеца по образувната застрахователна претенция № * г. сумата от 2694,58 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 9000,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 6305,42 лв. по съдебен ред. Обосновава местната подсъдност на иска с чл. 113 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Б. В.
И. Г.“, чрез юрк. С. Г., с който искът се оспорва изцяло. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по процесната полица, но сочи, че изцяло е обезщетил вредите от настъпилото ПТП с извънсъдебното изплащане на сумата от общо 2694,58 лв.
Алтернативно се сочи, че е налице „тотална щета“, поради което застрахователното обезщетение следва да се определи като разлика между действителната стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност на запазените му части. Оспорва забавата си и искането за заплащане на законна лихва, защото не са му представени доказателства за дерегистрация на превозното средство като условие за плащане. На следващо място сочи, че Съгласно Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди”, Раздел VI „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение” т. 3 от осносимите ОУ по всяко платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на застрахователно покритие, като при изчерпването покритието за текущия период се прекратява, а съгласно т. 6 това правило не се прилага, ако застрахованият дозастрахова превозното средство, за което обстоятелство се издава добавък след заплащане на допълнително начислена премия. В тази връзка прави възражение, че след изплащането на 2428,44 лв. по процесната полица като обезщетение за ПТП от 11.03.2023 г. по № * (реф. №* г.) МПС не е дозастрахoвано, т.е. налице е случай на подзастраховане по смисъла на чл. 389, ал.2 от КЗ, при който обезщетението следва да се редуцира с коефициент, равен на съотношението между намалената с другите плащания на обезщетение и пълната застрахователна сума. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се и разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява от адв. Й. А., чрез който поддържа изразената позиция по същество. По реда на чл. 143, ал.2 от ГПК ищецът е оспорил твърденията, че по процесната полица е изплатено друго обезщетение в размер на 2428 ,.44 лв., което представлява регерсна щета. Сочи, че не е налице подзастраховане. Излага, че сумата от 2428,44 лв. е получена от ответника от застрахователя на виновния водач и застрахователната стойност на процесния автомобил не е намаляла, следователно не са налице предпоставките за дозастраховане на автомобила до първоначалната му стойност от 10500,00 лв. На слевдащо място сочи, че с подаването на заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение, фактически е покани л застрахователя да подаде и уведомление по реда на чл. 18а, ал. 7 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, но той не е сторил това и така е поставил собственика на автомобила в невъзможност да прекрати регистрацията му поради тотална щета, поради което законната лихва следва да бъде присъдена от подаване на исковата молба. Наред с това въпреки възможността за експертиза затрахователят необосновано е приел, че не е налице тотална щета в хода на рекламационното производство.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц. представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвано от съда писмено становище от юрк. С. Г.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
2
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са подписали договор за застраховка „Каско“ с клауза „Каско Стандарт” за лек автомобил „Лада Гранта“, с ДК № *, по застрахователна полица № * г., валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие 12.05.2023 г., 2) механизмът на настъпване на застрахователното събитие на 12.05.2023 г. така както е посочен в исковата молба, 3) че на 15.05.2023 г. е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета № *, по която извънсъдебно на ищеца е изплатено обезщетение от 2694,58 лв.
На следващо място възникването на процесното ПТП и механизмът на неговото настъпване се установяват от изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и от т. 1 на което съдът приема за установено, че на 12.05.2023 г., в гр. София на кръстовището на ул. „Хр.М. и ул.
„Бл.“, настъпва удар между движещия се по ул. „Хр. М.“ л.а. „Лада Гранта“, с ДК № * и движещия се по ул. „Бл.“ л.а. „Оп.И.“ с ДК № *. Заключението на не е оспорено от ответника, а същото видно от констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила съгласно описа по щета и изготвения снимков материал, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от 12.05.2023 г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № * г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата.
Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти. Подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, включително, че водачът на л.а. „Опел Инсигния“ с ДК № *е признал вината си. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС.
Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.
Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба начин и от него е настпила именно процесната вреда се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 2694,58 лв. Така с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от представения по делото протокол № * оглед по претенция № *г., в който като увредени са описани следните детайли – облицовка предна броня, решетка предна броня дясна, фар десен, калник преден десен, предна решетка с хром лайсна, греда над радиатора, кора декоративна над двигател, решетка предна броня средна, фар ляв, калник преден ляв, вакум помпа регулиране на фар десен, основа преден десен калник, конзола преден десен калник, основа предна броня, рамка радиатор, рог преден десен, рог преден ляв, основа фар ляв, радиатор климатик, тръба климатична високо налягане, кутия въздушен филтър, панта преден капак 3 лява, панта преден капак дясна, преден капак, ремък алтернатор, ключалка преден капак, радиатор воден и кожух вентилатор. Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.