Решение № 1775 от 16.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1775 гр. Варна , 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501735 по описа за 2020 година

Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Варна, предявена от юрисконсулт Б. Й., против решение №1824/ 03.04.2020г. по гр.д. № на 16809/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е осъдена да заплати на М. Г. К. сумата 1690.35лв. – дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 16.10.2019г., на основание чл. 140,ал.1 вр. чл.143,ал.1,вр.чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Излага правни аргументи за неоснователност на иска, предвид обвързаността на страните по делото със служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото приложение. Поддържа становището, че нормите на КТ, Наредба за структурата и организацията на работното време, и на ЗДС, не следва да се прилагат субсидиарно, защото ЗМВР е специален и урежда изчерпателно статута на държавните служители, различен от статута на лицата, работещи по трудово правоотношение при условията на Кодекса на труда. Искането по същество е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. В 1 условията на евентуалност – да бъдат отхвърлени частично за периода 01.01.2018г.16.07.2019г., предвид отсъствието на действаща нормативна уредба относно преизчисляването на нощен към дневен труд, за първо и второ тримесечие на 2018г.,съгласно заключението на СТЕ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.23, т.1 от Наредба за правната помощ.

Въззиваемата страна- М. Г. К., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу решението. В съдебно заседание поддържа искането за потвърждаване на оспорения съдебен акт и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

В предмета на разглеждане са предявените кумулативно съединени искове от М. Г. К.

- главен иск за сумата 1965.44 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 16.10.2019г..

Ищецът твърди и от представената кадрова справка се установява, че през исковия период е полагал труд на длъжността „старши полицай“ / ВПА/ в Участък Владиславово към Трето РУ – Варна, при ОД на МВР –Варна, регламентиран от нормите на ЗМВР.

Предвид характера на заеманата длъжност е полагал труд и през нощта. Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени, е изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период. Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Общо за периода са положени 1648 часа нощен труд, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1883.66 лв. Получената разлика от 235.66 часа следва да бъде допълнително заплатена от ответника.

Ответникът оспорва иска за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени, определени със заповед № 365з3139/ 31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2

2015г./.

Според Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., няма норма, която регламентира преизчисляване на нощния труд в дневен. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положения извънреден труд са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове – Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г., за отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Развити са правни съображения за приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на труда.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Между страните няма спор, че в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 12- часови дежурства със сумирано отчитане на работното време.

По платежни документи, приобщени към делото, към основното трудово възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводната експертиза през периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е отработил общо 5786 часа , в.т.ч. 479бр. 12-часови смени от 5748 часа, и 38 часа извън графика, при часова норма 5360 часа . При отработени 12часови смени е отчетен извънреден труд от 426 часа, за който е изплатено възнаграждение в размер на 2929.15лв./ приложение 1. След преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 за същия период, при отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, е получена разлика от 252часа. които не са изплатени. Задължението на ответника определено при тези стойности е в размер на 1744.44лв. / приложение 1 кол.21/.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция по размер, чрез намаляването й от 1965.44лв. на 1690.35лв.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

3

Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.

178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24часов период.

Първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., въвежда с чл. 31, ал.2 правилото, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове нощен труд / между 22.00 и 6.00 / за съответния период да се преизчисляват с коефициент и полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период.

Следващите две наредби:Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни. В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, каквито са нормите на общото трудово 4 законодателство, по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.

Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.

Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се извършва с протокол по заповед на МВР и въз основа на вписаните данни се изчислява общия брой часове положителен труд за всеки отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24часови дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл.