Определение № 3298 от 21.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3298 гр. София, 21.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002901252 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. И., чрез процесуален представител, против Решение № 76 от 17.03.2025 г. по в. т. д. № 27/2025 г. на Апелативен съд - Варна, с което след отмяна на Решение № 61 от 10.10.2024г. по т. д. № 22/2024г. на Окръжен съд – Търговище, са отхвърлени предявените о т касатора срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., допълнително обезщетение за понесените от ищеца неимуществените вреди в резултат от травматичните увреди, получени от него при ПТП, реализирано на 02.08.2019 г., представляваща разлика над уважения по частичен иск размер от 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху предявената главница от 30 000 лв., считано от 14.07. 2021г. до изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искови претенции, както и присъждане на направените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по 1 чл.284, ал.3, т.1 ГПК, позовавайки се на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси:

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните ?“;

2. „Съдът, сезиран с последващ частичен иск за остатъка от обезщетение за неимуществени вреди от деликт, явява ли се обвързан и ако да, в каква степен, от преценката на съда, произнесъл се по първия частичен иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите ?“;

3. „Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по уважен частичен иск за неимуществени вреди и върху определения по справедливост пълен размер на обезщетение за неимуществени вреди ?“.

Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснован със следните актове на касационната инстанция: Решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС – по първия въпрос; и н а формирана въз основа на приетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС практика в Решение № 20 от 30.06.2020 г. по т. д. № 376/2018 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 65 от 31.05.2022 г. по т. д. № 3185/2021 г. на ВКС, I г. о.;

Решение № 89 от 28.01.2020 г. по т. д. № 2741/2015 г. на ВКС, I т. о.;

Определение № 60243 от 22.06.2021 г. по ч. т. д. № 918/2021 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 448 от 14.07.2022 г. по т. д. № 1243/2021 г. на ВКС, II т. о. – по втори и трети въпрос.

Ответникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. А. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., допълнително обезщетение за понесените от ищеца неимуществените вреди в резултат от травматичните увреди, получени от него при ПТП, реализирано на 02.08.2019 г., представляваща разлика над уважения по частичен иск размер от 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху предявената главница от 30 000 лв., считано от 14.07. 2021г. до изплащане на задължението. С постановеното по спора о т Окръжен съд - Търговище първоинстанционно решение предявеният иск е уважен изцяло.

Сезиран с въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за да достигне до обжалвания резултат Апелативен съд – Варна е установил наличието на влязло в сила решение по т. д. № 2/2022 г. на Окръжен съд Търговище, потвърдено с решение на Апелативен съд - Варна с решение по т. д. № 275/2023 г., по частичен иск за обезщетяване на неимуществените вреди на същия ищец до размера от 50 000 лв, която сума е изплатена от застрахователното дружество.

Въззивният съд е изложил, че съгласно дадените разрешения в Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право;

Правопорждащите юридически факти са тези, които обуславят възникване на притезанието, съответно на субективното материално право. Съобразявайки постановките на посоченото тълкувателно решение въззивната инстанция е приела, че в случая съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо по предходно уважения частичен иск, поради което следва да приеме за установени всички елементи от фактическия състав, пораждащ обусловената отговорност на застрахователя на гражданската отговорност, съгласно чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина на застрахованото лице, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност и настъпването на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Тези обстоятелства въззивният съд е приел 3 за непререшаеми с оглед стабилността на постановеното предходно решение, а предмет на предявения в случая пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за остатъка над частичния иск е единствено размерът на претенцията над вече присъденото.

По отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, определимо съобразно критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД, съдът е посочил, че по него не се формира сила на пресъдено нещо извън предявения по частичния иск размер. Изложено е, че различен извод не следва от постановките на цитираното ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, според мотивите на което при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, инвидидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

Решаващият съд е констатирал, че искът е бил своевременно и надлежно оспорен както в първоначалното исково производство, така и в настоящия спор от страна на въззивника; Въпреки указанията на окръжния съд по чл.374 ГПК, ищецът не е ангажирал никакви доказателства по второто дело за установяване претендирания размер на обезщетението, независимо че то произтича от същите вреди; С исковата молба не са въведени никакви твърдения за факти и обстоятелства, различни от вече обсъдените в предходен процес, като доводите на ищеца се заключават единствено в обвързващата сила на решението по уважения частичен иск.

По същество решаващият съд е приел, че не е обвързан от изводите на съда по първоначално предявения частичен иск относно справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, тъй като този размер не се обхваща от силата на пресъдено нещо, формирана с диспозитива на предходното съдебно решение; В същото не са били посочени и търпените травматични увреди, във връзка с които ищецът обосновава размера на неимуществените си вреди;

Липсва и постановена спрямо делинквента присъда, която би създала за настоящия съд обвързаност досежно вида на понесените увреди. Позовавайки се на постановление ППВС № 4/1968г., съставът на Апелативен съд – Варна е посочил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, имащи значение за прилагане 4 принципа за справеливост, при отчитане на икономическите условия в страната към момента на увреждането; В случая ответникът е оспорил и поддържа оплакване срещу предявения допълнителен размер на обезщетението; Следователно, в тежест на ищеца е да установи по пътя на главното и пълно доказване пълния размер на справедливото обезщетение, т. е. да докаже иска си до претендирания размер от общо 80 000 лв. В тази връзка съдът е посочил, че ищецът не е въвел с исковата молба фактически твърдения и аргументи за претендираната разлика - за понесените от него вреди, чието обезщетяване е предмет на иска, а е препратил към мотивите на предходното решение; н е е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на претенцията, като се е ограничил единствено в цитиране и прилагане на постановени в предходния спор първоинстанционно и въззивно решение, без да изиска приобщаване към новото дело на събраните вече доказателства по обуславящото производство, респективно - събирането на нови доказателства.

Апелативен съд – Варна изрично е посочил, че при разглеждане на втория частичен иск не е обвързан от приетия за справедлив от първоинстанционния съд по частичния иск общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лв., предвид задължителните разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС - че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, от които правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право; Бидейки съд по съществото на спора, въззивният съд следва да обсъди събраните доказателства и да достигне до автономен извод за справедливо обезщетяване на търпените от ищеца морални вреди; Поради неангажиране на такива доказателства от ищеца по второто дело, искът е приет за недоказан, съответно - неоснователен за предявената разлика. В допълнение е изложено, ч е и по двата частични иска следва да бъдат преценени конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. и в последващата практика на ВКС по чл.52 ЗЗД, като по този начин съставът по второто дело би могъл, макар при същите обстоятелства, да формира различни правни изводи относно основателността на иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдените 50 000 лв., до претендираните 80 000 лв. - частичен иск от 110 000 лв.

5

Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване:

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако констатира вероятност решението да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да допусне решението до касационно обжалване, за да извърши проверка на неговата допустимост по реда на чл.290 ГПК. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ бр.86/2017 г. вероятната недопустимост на обжалваните с касационна жалба решения на въззивните съдилища е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол.

След преценка на данните по делото и на мотивите към обжалваното въззивно решение съставът на ВКС намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.