Решение № 194 от 30.05.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. гр.Велинград, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава 26 от ГПК

Предявен е от Ц. Е. У., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. *****, ул.''*****", №46 против С. Е. У., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. *****, №4А, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с който ищецът иска да бъде прекратен бракът му с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 16.01.1994г в гр.*****, с акт за сключен граждански брак N91 от 16.01.1994г.

От брака си имат родено едно дете- пълнолетно. Сочи се, че страните са се разделили през 2007 г., като по време на съвместния им брачен живот, продължил 13/тринадесет/години, установили, че помежду им има непреодолими различия, несходство в характерите и житейските цели, които с времето утежнявали отношенията им. Всеки от тях води самостоятелен живот, отделно и независимо от другия, като след раздялата им през 2007 г. ответницата се завърнала в България, а след това заминала на работа в Англия, като от тогава не поддържат връзка. Излага, че през 2010 г. срещнал жена, с която се разбират и до настоящия момент и живеят заедно. С оглед на гореизложеното счита, брака им с ответницата за дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от всякакъв смисъл и съдържание, като разстройството на брака не може да бъде преодоляно. Искането е съдът да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата, без да се произнася по въпроса за вината. Нямам претенции за фамилното й име, което ще носи след прекратяване на брака. Семейното жилище, находящо се в гр.*****,ул."*****"№46, представляващо двуетажна жилищна сграда собственост на родителите му да му бъде предоставено за ползване. Твърди, че през време на брачното им съжителство не са придобили недвижимо и движимо имущество.

Не претендира за издръжка между двамата.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не депозира отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са сключили граждански брак в гр.***** н а 16.01.1994 г., за което е съставен акт за граждански брак № ***** г., като е видно ответницата е приела да промени фамилното си име от Милева, на У..

Установи се от разпита на свидетеля Ракита Е.а У., майка на ищеца, че страните са сключили граждански брак през 1994 г., м.януари, и са се разделили след 2000 г.. От показанията й става ясно, че по време на раздялата им синът им бил 18 годишен, а в момента вече е на 29 години. Свидетелката излага, че двамата имали недоразумения, били в чужбина и след връщането си ответницата напуснала синът й и повече не се е връщала при него, не се виждат и не се чуват. От разпита й става ясно, че синът й не жела да се събира с ответницата, както и тя с него, още повече, че той живее с друга жена от около шест години. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и събрани въз основа на лични впечатления, при съобразяване евентуалната заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1СК

Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка се установява безспорно, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка - брачният съюз е лишен от нормалното си съдържание, липсват взаимната любов, уважение, доверие, взаимопомощ, привързаност, взаимното разбирателство и общи усилия за обезпечаване на благополучието на семейството.

Фактическата раздяла напълно и окончателно е разрушила съпружеската общност, липсва минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Тези отношения и чувства са заменени с отношения на отчужденост, неразбирателство, неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.

Формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. От брака е останала само формално юридическата връзка. Продължаване съществуването на брака би било безсмислено и неоправдано за съпрузите и обществото. Бракът не следва да се превръща в задължение за съпрузите, когато липсва взаимност в любовта, хармония в отношенията и съпричастност към проблемите на съпруга. Дълбоко 2 разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения.

По делото не се установява причината за фактическата раздяла между съпрузите, но и съдът доколкото не е сезиран с искане за произнасяне по въпроса за причината, довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не следва да я издирва и да се произнася.

По отношение правните последици от прекратяването на брака:

Иск за предоставяне ползването на семейното жилище е предявен от ищеца като съдът намира, че следва да бъде уважен, доколкото семейното жилище, находящо се в гр.***** е собственост на родителите му, а от друга страна ответницата не го претендира. Съдът не следва да се произнася по отношение определяне на издръжка между съпрузите, доколкото не е заявено такова искане. Иск по чл. 53 СК не е предявен от ответницата, а ищеца не е активно процесуално легитимиран по него, поради което съдът не дължи произнасяне.

По разноските

Съдът определя окончателна държавна такса за прекратяването на брака в размер на 50 лева, която при този изход на делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК следва да се заплати от двамата съпрузи по равно. Тъй като при завеждане на иска ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25 лв., то ответницата следва да бъде осъден да заплати остатъка от нея или сума в размер на 25 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК, с развод брака, между Ц. Е. У., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул.''*****", №46 и С. Е. У., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. *****, №4А, сключен в гр.*****, обл.

Пазарджик, с Акт за граждански брак № ***** г. на Община *****, обл.Пазарджик, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр. *****, ул. ''*****", №46, след прекратяване на брака се предоставя за ползване на Ц. Е. У., с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК С. Е. У., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. *****, №4А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Велинград сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Решението може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4