Определение № 52417 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52417 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20221110106735 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД от „М. Ф. М.“ АД срещу Г. Й. В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3096,31 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № PLUS-*********/18.07.2012 г., сключен между „Б П.П.Ф.“ ЕАД и Г.

Й. В., ведно със законна лихва от 04.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата 617,99 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за п е р и од а от 03.08.2012 г. до 03.01.2014 г., сумата 1323,76 лева, представляваща договорна мораторна неустойка за периода от 05.03.2013 г. до 03.08.2017 г., вземанията по който договор са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. и Приложение № 1 към него, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2017 г. по ч. гр. дело № 54026 по описа за 2017 г. на СРС, 119 състав. В условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати същите суми на основание същия договор, като съдът приеме, че съобщаването на цесията е извършено с исковата молба.

Ищецът твърди, че на 18.07.2012 г. между „Б П.П.Ф.“ ЕАД като кредитор и Г. Й. В. като кредитополучател е сключен Договор за паричен заем № PLUS**********/18.07.2012 г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 4288 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 315,62 лева, при ГПР в размер 59,81%.

Излага, че съгласно чл. 5 от договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на 1 вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди, че кредитът е станала автоматично предсрочно изискуем на 05.03.2013 г. Твърди, че на 14.10.2015 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Б П.П.Ф.“ЕАД и ищеца, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит № PLUS-*********/18.07.2012 г., включено в Приложение 1 към договора за цесия, е било прехвърлено в полза на „М. Ф. М.“ АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Счита, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията с връчването на исковата молба по делото, доколкото изпратеното уведомление не е достигнало до него. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. К., с който оспорва предявените искове. Оспорва да е сключен договор за паричен заем. Оспорва да е налице неизпълнение.

Оспорва да е сключен договор за цесия. Оспорва да е уведомен за извършената цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Моли за отхвърляне на исковете.

По допустимостта на производството:

При проверка на редовността и допустимостта на исковата молба съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната в частта по предявените евентуални осъдителни искове. Мотивите за това са следните:

Съгласно приетото в т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. В конкретно разглеждания случай не е налице друго основание на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, а същото, каквото е в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно правилото на чл.

126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, покъсно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Целта не е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни 2 и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.

Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест, разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК. В случая е без значение обстоятелството, че формално по главните искове петитумът на ищеца за установителни искове, тъй като същите са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да се установят вземанията, инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване на осъдително съдебно решение, което също представлява изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по предявените установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са предявени между същите страни, на същото основание и същото искане, то последните се явяват процесуално недопустими.

За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали ответникът е бил уведомен за цесията, не обуславя различно основание на иска – така Решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г. о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т. о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. Не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.

В ТР 8/2019 г. по ТД 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с 3 настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Същото се отнася и до уведомяването на длъжника за извършената цесия, като дали това е станало преди предявяването на вземанията или с подаването на исковата молба не променя основанието на предявените искове.

С оглед на горното, съдът приема, че настоящият процес е недопустим в частта по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

По доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем с твърдяното съдържание; че са спазени всички преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗП при предоставяне на потребителски кредит, както и реално изпълнение на задълженията на кредитора по същия; предоставянето на заетата сума и възникване на задължение за връщането й; размера на претендираната главница; че част от съдържанието на договора за кредит е валидна уговорка за начисляване на възнаградителна лихва, както и нейния размер; че част от съдържанието на договора за кредит е валидна уговорка за начисляване на мораторна неустойка, както и нейния размер; наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията; както и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем респ. настъпване на падежа на вземанията.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност, за което не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства е да докаже плащане на вземанията.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

По доказателствата и исканията на страните:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат събрани като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба, както и по въпроси на съда:

Съответства ли начислената от ищеца и претендирана в настоящото производство неустойка за забава по кредита с размера на законната лихва за същия период респ. какъв е размерът на законната лихва за забава върху дължимите суми за главница за същия период?; При определяне на годишния процент на разходите по договора за кредит, включена ли е сумата, предвидена в договора и представляваща застраховка „Защита на 4 плащанията“, както и сумата „такса усвояване“, респективно ако не е включена, вещото лице да посочи какъв би бил годишният процент на разходите по договора, ако към него се прибави посочената сума/суми?.

С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна – „Б П.П.Ф.“ ЕАД. От направена справка в ТР се установява, че посоченото дружество е заличен търговец, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи наименованието и адреса на лицето, чието конституиране като ТЛП иска, в случай че поддържа искането си.