Решение № 45 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. С., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110209413 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.“К. с.“, бл. ***, вх. Д, ет. 14, ап. 64, против наказателно постановление № 24-4332-004310/29.02.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл.

179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната бланкетна жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли същото да бъде отменено изцяло, доколкото липсват събрани доказателства, че процесният автомобил е бил в движение на посочените в АУАН и в НП време и място.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в проведеното съдебно заседание се представлява от юрк.П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки, процесуалният представител пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, доколкото от 1 събраните по делото доказателства счита, че се установяват безпротиворечиво извършените нарушения. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2023 г. около 16:25 ч. жалбоподателят С. И. Д. управлявал лек автомобил марка и модел „***** ****“, с рег. № ********, движейки се в гр.С. по ул. О. п., с посока на движение от бул.“С. ш.“ към бул.“А. М.“. На посоченото място и срещу кино „А.“, поради неизяснени по делото обстоятелства автомобилът, управляван от жалбоподателя, реализирал ПТП със спрелия пред него на забранителен червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег. № ********, управляван от свидетеля С.. Водачите на автомобилите слезли на мястото на произшествието за установяване на вредите по автомобилите, като констатирали, че имуществени такива били нанесени единствено по автомобила, управляван от свидетеля Д.. След така направената констатация въззивникът Д. се качил обратно в автомобила си и продължил движението си.

Свидетелят С. подала сигнал за настъпилото пътно-транспортно произшествие и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР, който съставил за случая докладна записка.

За констатираните нарушения, св. Ц. –младши автоконтрольор към СДВР – ОПП, съставил срещу С. И. Д. АУАН бланков № 240595/07.02.2024 г., за това, че на 10.12.2023 г. около 16:25 ч. в гр.С. по ул. О. п., с посока на движение от бул.“С. ш.“ към бул.“А. М.“ е управляван „***** ****“, с рег. № ******** от неизвестен водач, собственост на С. И. Д. и срещу кино А., поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП със спрелия пред него л.а. „******* *******“ с рег. № ********, след което напуска местопроизшествието, като не спира да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред на 07.02.2024 г., който го подписал без конкретни възражения.

В срок чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН № 240595/07.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление

№

24-4332004310/29.02.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от 2

ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Ц. и свидетеля С..

Съдът се довери на заявеното от свидетеля Ц., като намери показанията му за обективни и добросъвестно депозирани. Същевременно, последните са изцяло неинформативни относно процесните нарушения, първо – защото свидетелят не е посещавал мястото, на което се твърди да е настъпило процесното ПТП, и второ – защото не знае кой е присъствал на местопроизшествието, поради което и съдът не постави визираните свидетелски показания в основата на доказателствените си изводи.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля С. и постави същите в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност, както и Заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на Директора на СДВР.

3

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Следва да бъде отбелязано, доколкото свидетелят – актосъставител твърди, че е съставил АУАН по докладна записка на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, че съгласно трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017 г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010 г. на ВКС, II НО и други), докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

Предвид правната природа и становището на Върховната съдебна инстанция за доказателствената годност и сила на докладната записка, този състав на СРС счита, че същата не следва да бъде анализирана и приемана като годно доказателство в административнонаказателния процес. Докладната записка не е и официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Доколкото обаче в АУАН не се твърди той да е съставен по докладна записка, както и защото последният е подписан от актосъставителя и от двама свидетели /свидетел – очевидец и свидетел, присъствал при съставянето на акта/, то реално нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН ("Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели") в случая не е била прилагана.

Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.

На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменена във вина на въззивника С. И. Д. постановява, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е реализирал ПТП поради движение с несъобразена с интензивността на движението скорост. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си, следва в АУАН и в НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар със спрелия пред него лек автомобил; в какво се е изразявала конкретната интензивност на движението; имал ли е възможност водачът да избегне този удар; каква е била скоростта на движение на МПС, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка (интензивност на 4 движението).

Отделно от изложеното съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят С. И. Д. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно – че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена. Това прави визираното от административнонаказващия орган нарушение недоказано от обективна страна и е основание за отмяна на наказателното постановление в посочената му част. По делото не се доказа, че именно несъобразената скорост е причината за настъпване на ПТП.

Доколкото по делото причината за произшествието остава неизяснена, се препятства и субсумирането на релевантната по делото фактология под разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Нормативният регламент императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС, за съобразяване на скоростта на движение по пътищата с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа седем неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са известни отнапред, а други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси.