Определение № 598 от 21.12.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Силистра, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500447 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8493/08.11.2023 г. /с п.к.

06.11.2023г./, подадена от К. И. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, чрез адв. Н. срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №53/27.01.2023г. за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.дело № 117/2023г. на РС – Силистра, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист в полза на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София.

В частната жалба се развиват съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Конкретно се навежда, че не й е връчен подлежащият на изпълнение акт – извлечение от счетоводни книги, че не дължи заявените за изпълнение суми поради заплащането им, че последното плащане е 2022г., поради което дори и да е налице закъснение по изплащане на задължението, същото не кореспондирало с твърдението за настъпила забава, считано от 25.10.2021г. Оспорва в тази връзка и начислените договорни лихви и обезщетения за забава. Навежда, че липсва яснота за начина на формиране на договорната лихва и броя на падежиралите и неплатени вноски. Моли допуснатото незабавно изпълнение да бъде отменено и издадения изпълнителен лист обезсилен. Претендира разноски.

Насрещната страна "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез юрисконсулт Й.ова, като заявител в заповедното производство, оспорва жалбата, като се позовава на редовност на счетоводното извлечение за начислените непогасени задължения и пропускането на уговорения в договора краен срок за връщане на ползваната главница. Оспорва представените платежни документи да съответстват на уговорените в погасителния план вноски по падеж и дата.

Излага, че от съдържанието на същите е видно, че касаят различни кредити на 1 жалбоподателката. Моли жалбата да не бъде уважавана.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Силистра.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 117/2023 г. по описа на РС – Силистра е образувано по подадено заявление от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София срещу К. И. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Силистра за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумите, както следва: сумата от 834.53 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №7001012187/19.07.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, сумата от 208.37 лева, представляваща договорна лихва за периода 25.10.2021г. до 25.12.2022г., сумата от 252.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2021 г. до 10.01.2023г.

Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК, изготвен от заявителя по образец съгласно приложение към Наредба № Н-2 от 18 февруари 2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съответно на това сезиране разпореждането кореспондира на акт, с който е разгледано заявление по чл.

417 ГПК, и след едновременна преценка на допустимостта на заявлението и основателността на искането по чл. 418 ГПК е допуснато незабавно изпълнение при издаване на заповед за изпълнение по претендираните вземания.

Формулирани са надлежни твърдения за основаване на вземането на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводни книги и обосноваващи го документи за сключен договор за потребителски кредит).

Претендираните вземания изцяло се индивидуализират като осчетоводени главница и възнаградителна лихва, изискуеми поради пропускане на последен падеж на 25.12.2022 г., начислени за срока на ползване до същата дата като край на действие на договора, както и лихва за забава, начислена като уговорено в договора обезщетение за пропуснати вноски. Така заявените вземания съвпадат с удостоверените в извлечението факти на настъпил падеж на цяла главница и допуснати просрочия.

От представените доказателства също се установява, че заявените вземания в цялост произтичат от сделка с потребител, за което няма данни да е действало във връзка със своето занятие. Тази характеристика на страната по договора налага квалифицирането на сделката като потребителско договаряне (по арг. от пар. 13 от ДР на ЗЗП) и прилагане на специалната уредба за този вид кредитиране, въведена със ЗПК като ограничение в 2 договорната свобода на страните.

Съдът, като съобрази дадените указания с ТРОСГТК№ 6/2017 на ВКС, намира, че въпросите относно законосъобразността на разпореждане за незабавно изпълнение са от процесуален характер и могат да бъдат предмет на пълен служебен въззивен контрол, тъй като частния жалбоподател не дължи обосновка на пороците на този акт, а въззивният съд следва да изложи собствените си мотиви по приложението на процесуалния закон. От друга страна, преценката за неравноправни клаузи в потребителски договор може да бъде направена и само при преглед на документите, посочени от кредитор, поискал издаване на заповед въз основа на документ. Съдът е задължен да приложи императивни норми на ЗПК или на специален закон и да отрече правото на кредитора да получи заповед въз основа на твърдения за договаряне, което не може за обвързва валидно потребителите. Аргумент за това правомощие е предвиденото в т. 2 и т.3 на чл. 411, ал. 2 ГПК основание за отказ по заявено искане. Именно такъв е настоящия случай, като съображенията за този извод са следните:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в размер на 233.31лева, която видно от договора е включена като компонент, формиращ главницата.

Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие, както е посочено в чл.19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл.7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка /в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.

Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. При изчисляване с помощта на calculator.bg ГПР възлиза на 108%, който е различен от посочения в договора - 48.79%.

Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, данни за която понастоящем няма. Налице е обосновано съмнение за нарушена потребителска закрила и това налага 3 разпореждането да се отмени и вместо него съдът да откаже незабавното изпълнение на оспорената заповед, съответно да обезсили издадения изпълнителен лист.

По разноските:

Съответно на изхода от обжалването като основателно съдът преценява искането за определяне на разноски от въззивен съд по жалбата.

Претендирани такива са 15лв. – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, уговорен в Договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.2, т.2 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в исково производство, на основание някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ. Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ, а не на страната, която представлява, като съдът го определя на 400лв., съобразявайки Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представения списък с разноски.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в заповед №53/27.01.2023г. за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2023г. на РС – Силистра, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист в полза на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София срещу К. И. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТКАЗВА исканото допускане на незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, по заявлението на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, на издадената заповед №53/27.01.2023г. за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо К. И. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Силистра и

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден по заповед №53/27.01.2023г., въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2023г. на РС – Силистра.

ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща направени разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с рег. № 1300140490, служебен адрес 4 гр.Варна, бул. “Цар Освободител” №44, ет.4, ап.6 сумата от 400лв.

(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Определението не подлежи на обжалване (т. 8 от ТР 4/2013г ОСГТК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5