Определение № 310 от 23.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Сливен, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на ищеца, с която моли за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В молбата твърди, че съдът неправилно е изчислил размера на присъденото по реда на чл. 38 ЗА адв. възнаграждение, като е приложил НМРАВ, но в старата й редакция, а не тази от ДВ бр.88/2022г, в сила от 08.11.2022г.

Счита, че отговорността за разноски за адв. възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ЗА безплатна адв. защита, следва да се определи не към момента на упълномощаването, а към момента на приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, а именно: 23.01.2024г, когато вече е било в сила последното изменение на Наредба №1/09.07.2004г.

Цитира съдебна практика на ВКС в същия смисъл.

Моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като ответника бъде осъден да й заплати допълнително адв. възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ЗА адв.защита, в размер на сумата 3762лв.

Другата страна –Гаранционен фонд е подала отговор на молбата по чл. 248 ГПК.

Намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че правилно е изчислено адв. възнаграждение, а освен това, съдът вече не бил обвързан от минималните размери на адв. възнаграждения, посочени в Наредба №1 /09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения, а следва да съобрази единствено действителната правна и фактическа сложност на делото.

Третото лице - помагач не е изразило становище по молбата.

Съдът, след като се запозна с молбата и постъпилия отговор, намира за установено следното:

1

Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК и е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК и е представен списък на разноските.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение съдът е уважил частично и двата иска и е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца за оказана по реда на чл. 38 ЗА правна защита, адв. възнаграждение в размер на 2988 лв. с включен ДДС.

Към датата на сключване на договора на правна услуга , е действала старата редакция на Наредба №1/09.07.2004г., в ред. на ДВ бр. 68/2020г., поради което съдът е изчислил адв. възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции именно съобразно тази редакция на Наредбата.

С договора за правна услуга се уреждат съществените условия за предоставяне на адвокатската услуга - цената на адвокатската услуга, начина и сроковете на плащане, уговаря се безплатна адв.защита, както и плащането на ДДС.

Действието на този договор е от момента на сключването му. Затова към този момент се преценя приложимата редакция на Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения.

Съгласно съдебната практика, минималният размер на адв. възнаграждение следва да се прецени въз основа на Наредба №1/09.07. 2004г, в приложимата редакция към момента на сключване на договора за правни услуги, към който момент в случая не е било в сила последното изменение на Наредба с ДВ бр. 88/04.11.2022, в ред. на ДВ бр.88/04.11.2022г., в сила от 08.11.2022г., а предходното.

В този смисъл са постановени определение № 4124/15.12.2023г по ч.гр.дело № 2998/2023г по описа на ВКС, 4 гр.о.,определение № 50032/20.03.2023г по гр.д. № 1705/2022г на ВКС, първо гр.о и определение №3039/17.10.2023г по гр.д. № 914/2023г на ВКС, 4 гр.о. и др.

В същия смисъл е и съдебната практика на Апелативен съд-Б..

В определение № 516/28.11.2023г по в.гр.дело № 405/2023г по описа на БАС, е прието, че възнаграждението за процесуално представителство се определя съгласно редакцията на Наредба №1/09.07.2004г, действаща към датата на сключване на договора за процесуално представителство, която дата в случая е 31.08.2022г, т.е. при действието на Наредба №1 /09.07.2004г в ред. й на ДВ бр.68/2020г.

Освен това, съгласно постановеното решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на СРС, съдът вече не е обвързан от минималните размери на адв. възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004г, тъй като тази национална правна уредба противоречи на чл. 101 параграф 1 ДФЕС.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. К. , в качеството й на процесуален представител на ищеца С. Д. Х., с ЕГН-**********, чрез нейната майка и законен представител Д. Х. Х. с ЕГН-**********, двете със съдебен адрес: гр.К. , ул. “С.“ №6, офис 10, за изменение на решение № 57/22.02.2024г. по гр.дело № 546/2022г. по описа на СлОС в частта за разноските, чрез увеличаване на присъденото в полза на адв.П. К. по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение със сумата 3762лв.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Б., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и третото лице-помагач.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________

3