Решение № 3803 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110103690 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. К. Ж. К., срещу „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, обективно съединени искове, както следва:

1.иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 7200312520359/25.07.2025 г., сключен между „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му кредитор и А. Г. К., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, поради противоречие на същия с императивни норми на Закона за потребителския кредит;

2.В условията на евентуалност на горния иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, , с който се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.7.1 от договора за потребителски кредит, относно застрахователни премии по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в общ размер на 730,80лв, тъй като сумата не е включена в общия разход по кредита.

3.иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 7200312756660/18.01.2026 г., сключен между „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му кредитор и А. Г. К., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, поради противоречие на същия с императивни норми на Закона за потребителския кредит;

4.В условията на евентуалност на горния иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, , с който се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.7.1 от договора за потребителски кредит, относно застрахователни премии по застраховка Защита на кредита, защита на сметките, в общ размер на 679,80 евро, тъй като сумата не е включена в общия разход по кредита.

В исковата молба е посочено, че на 25.07.2025г. между А. Г. К. в качеството му на кредитополучател и „Т.Б.А.Б." ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 7200312520359/25.07.2025 г. с клиентски номер 312750205, с размер на главницата 300,00 лв., платима на 60 равни месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 43,21% и фиксиран годишен процент на разноските - 51,73% за 1 целия срок на договора, както и общ размер на застрахователна премия - 730,80лв. по Застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА. Ищецът посочва, че към настоящия момент е изплатил изцяло главницата по кредита в размер на 300,00 лева. В чл. 7.1 от договора за потребителски кредит са посочени застрахователни премии по застраховки BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в общ размер на 730,80лв. Съгласно чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, застраховките са определени като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора. Въпреки това, сключването на договор за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, защото размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит, към датата на сключването му и е включен в размера на главницата по погасителния план. Счита, че Застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА следва да бъде включена в ГПР, което не е сторено, поради което посочения в договора размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните. Посочва, че застрахователните премии са включени в главницата по договора, като върху тях също се начислява лихва. Ако в ГПР бъде включена и застраховката, същият ще надхвърли максималния размера по закон. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. На 18.01.2026г. между А. Г. К. в качеството му на кредитополучател и „Т.Б.А.Б." ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 7200312756660/18.01.2026 г. с клиентски номер 312750205, с размер на главницата 851.42 евро, платима на 60 равни месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 41,15% и фиксиран годишен процент на разноските – 49,16% за целия срок на договора, както и общ размер на застрахователна премия - 679.80 евро по Застраховка ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, ЗАЩИТА НА СМЕТКИТЕ. С посочения кредит е извършено рефинансиране на предходен Договор за кредит №7200312520359 със сума в размер на 531,75 евро. С част от останалата наличност са погасени просрочени задължения по същия договор. След извършените погасявания, със сумата в размер на 300 евро е извършен превод, поради което наличната сума по договора е била изчерпана. Към настоящия момент ищецът е изплатил изцяло главницата по Договор за кредит № 7200312756660 в размер на 300,00 евро, действително получената и използвана от него. В чл.7.1 от договора за потребителски кредит са посочени застрахователни премии по застраховки ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, ЗАЩИТА НА СМЕТКИТЕ в общ размер на 679.80 евро. Съгласно чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора застраховките са определени като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора. Въпреки това, сключването на договор за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, защото размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит, към датата на сключването му и е включен в размера на главницата по погасителния план. Счита, че застраховки: ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, ЗАЩИТА НА СМЕТКИТЕ в общ размер на 679.80 евро, следва да бъде включена в ГПР, което не е сторено, поради което посочения в договора размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните. Ако в ГПР бъде включена и застраховката, същият ще надхвърли максималния размера по закон. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрк. Кристиан Сотиров, е подал писмен отговор на исковата молба, в който признава главните искове. С оглед на признанието счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал .2 от ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

В условията на евентуалност иска адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде определено в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е направено признание на иска.

Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – ищецът А. Г. К., чрез процесуален 2 представител адв. К. Ж. К., поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – ответникът „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковите претенции по главните искове за основателни. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. С оглед основателността на главните искове, поради тяхното признание, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.

Ответникът поддържа, че не е дал повод за образуване на производството, поради което не следва да бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за неоснователно.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.

78, ал. 2 ГПК. Налице е признание на иска, но с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска.

От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като същото е основателно. От ищеца са представени списък с разноски – лист 88 от делото и доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по делото в размер на 500 евро. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването на делото само в едно открито съдебно заседание, при което са приети само писмени доказателства, процесуалното поведение на страните по признание на иска и искане за решаване на делото с решение при признание на иска, съдът счита, че достойното, адекватно и справедливо възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 200 евро, която сума отговаря на действително положения от адвоката труд.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски – за държавна такса от 196,96 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро – общо 396,96 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - А. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ***, и „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че сключеният между „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и А. Г. К., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, договор за потребителски кредит № 7200312520359/25.07.2025 г. е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - А. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ***, и „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че сключеният между „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и А. Г. К., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, договор за потребителски кредит № 7200312756660/18.01.2026 г. е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т.Б.А.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на А. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата в общ размер на 396,96 евро /триста деветдесет и шест евро и деветдесет и шест цента/, представляваща стойност на сторени разноски пред РС-Варна за заплатена държавна такса в размер на 196,96 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4