Решение № 37 от 05.03.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Троян, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100674 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. П. от гр. Троян против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 07.12.2020 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.12.2020 г., е привлечен като обвиняем по ДП № 228/2019 г. по описа на РУ на МВР - гр. Троян, за това, че през периода от 25.09.2015 г. до м. декември 2015 г., в гр. Троян, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от ЗКН, като собственик, противозаконно е държал металдетектор марка „Pirate", модел „Black Devil 2 in 1" и че през периода от неустановена дата през 2018 г. до 18.09.2019 г. в гр. Троян, в нарушение на чл.

152, ал. 2 от ЗКН, като собственик, противозаконно е държал металдетектор марка „Minelab", модел „Go Find 22", фабрично производство и двата представляващи оръдия – „специални технически средства" по смисъла на § 4, т. 2 от ДР на ЗКН, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, представляващо престъпление по чл. 277а, ал. 7, предл. 1, алт. 2 , предл. 2 , алт. 3 , предл. 3, алт. 1 и предл. 4 , алт. 1 от НК.

Последвало е постановяване на присъда, с която П. е признат за виновен и съответно наказан, която присъда е отменена от въззивния ВТАС.

П. излага, че през времето, докато е било висящо наказателното производство, е претърпяла значителни неимуществени вреди и други тежки последици, които продължават и към момента.

С предявяването на настояващия иск М. П. претендира да му бъдат заплатени претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

В с. з. ищеца се явява лично и с пълномощника си адв. Г. Г. от АК – 1

Стара Загора, който моли съда да уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. Подробно излага мотиви за това.

В предвидения по реда на чл. 131 от ГПК срок ответника – Прокуратура на РБ, е депозирал писмен отговор, с който оспорва така предявения иск.

В съдебно заседание ответника се представлява от прокурор С. Г.а от РП – гр. Ловеч. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на иска и моли същия да бъде отхвърлен.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: Заверени преписи от Постановление за привличане на обвиняем от 07.12.2020 г., Писмено становище от 16.12.2020 г., Постановление от 08.02.2021 г., Постановление за привличане на обвиняем от 17.02.2021 г., Обвинителен акт ПД-2/2021 г. от 16.03.2021 г. , Разпореждане № 69 от 16.03.2021 г., Становище (отговор) 06.04.2021 г., Частна жалба вх.№ 1303 от 23.04.2024 г., Определение № 154 от 07.05.2021 г. , Присъда № 5 от 21.05.2021 г., Въззивна жалба вх.№ 1835 от 01.06.2021 г. , Допълнена жалба вх. № 2143 от 21.06.2021 г., Присъда № 4 от 11.10.2021 г. н а ВТАС;

Касационна жалба вх. № 5544 от 22.10.2021 г., Касационна жалба вх.№ 6433 от 03.12.2021 г., Решение № 27 от 14.04.2022 г.на ВКС, Присъда № 8 от 30.05.2022 г . н а ВТАС; Касационен протест № 2981 от 09.06.2022г., Касационен протест № 3276 от 27.06.2022 г., Решение № 50162 от 28.02.2023 г. на ВКС и НОХД № 123 от 2021 г. на Окръжен съд гр. Ловеч и от показанията на разпитаните свидетели по делото Г.Х. П.а и И.К.И., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото писмени доказателства.

На 07.12.2020 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.12.2020 г., П. е привлечен като обвиняем по ДП № 228/2019 г. по описа на РУ на МВР - гр. Троян, за това, че през периода от 25.09.2015 г. до м. декември 2015 г., в гр. Троян, в нарушение на чл. 152, ал.

2 от ЗКН, като собственик, противозаконно е държал металдетектор марка „Pirate", модел „Black Devil 2 in 1" и че през периода от неустановена дата през 2018 г. до 18.09.2019 г. в гр. Троян, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от ЗКН, като собственик, противозаконно е държал металдетектор марка „Minelab", модел „Go Find 22", фабрично производство и двата представляващи оръдия – „специални технически средства" по смисъла на § 4, т. 2 от ДР на ЗКН, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, представляващо престъпление по чл. 277а, ал. 7, предл. 1, алт. 2 , предл. 2 , алт.

3 , предл. 3, алт. 1 и предл. 4 , алт. 1 от НК. С посоченото постановление, спрямо П. е взета мярка на неотклонение „Подписка", която съгласно разпоредбата на чл. 60 от НПК, се изразява в поемане на задължение от негова страна да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, като изпълнението на тази мярка се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. На 16.12.2020 г. защитника на обвиняемият М. П. е депозирал писмено становище. С Постановление от 08.02.2021 г. по Прокурорска преписка № 2089/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч, прокурора след като не е намерил основания за прекратяване на производството, е постановил връщане на ДП № 228/2019 г. по описа на РУ на МВР - гр. Троян за изпълнение. На 17.02.2021 г. с второ постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, М. П. отново е привлечен като обвиняем по ДП № 228/2019 г.

2 по описа на РУ на МВР - гр. Троян. На 16.03.2021 г. Окръжна прокуратура гр. Ловеч е внесла в Окръжен съд - гр. Ловеч, Обвинителен акт по ПП № 2089/2019 г., по силата на който М. П. е обвинен в извършване на две престъпления, а именно, че: през периода от 25.09.2015 г. до м. декември 2015 г. в гр. Троян, противозаконно, като собственик чрез покупко-продажба, държал оръдие металдетектор марка марка „Pirate", модел „Black Devil 2 in 1", представляващ „специално техническо средство" по смисъла на § 4, т. 2 от ДР на ЗКН и на § 1,т.2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. на Министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл. 152, ал. 2 от ЗКН, като знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, което деяние представлявало престъпление по чл. 277 а, ал. 7, предл. 1, алт. 2, предл. 2, алт.

3, предл. 3, алт. 1 и предл. 4 , алт. 1 от НК, както и че: през периода от неустановена дата през 2018 г. до 18.09.2019 г. в гр. Троян, като собственик чрез покупко-продажба, държал оръдие-металдетектор марка „Minelab", модел „Go Find 22", фабрично производство представляващ „специално техническо средство", който не е регистриран по реда на чл. 152, ал. 2 и 3 от ЗКН, като знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, деяние представлявало престъпление по чл. 277а, ал. 7, предл. 1, алт. 2, предл. 2, алт.

3, предл. 3, алт. 1 и предл. 4, алт. 1 от НК. ЛОС насрочил делото в разпоредително заседание на 15.04.2021 г. На 05.04.2021 г., защитника на подсъдимият М. П., в законовият седмодневен срок, депозира становище (отговор) на основание чл. 247в, ал. 3 от НПК.

На 15.04.2021 г. е проведено разпоредително заседание по НОХД № 123/2021 г. на ЛОС, на което защитника на П., отново е изразил становище, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила. Съдът е оставил исканията без уважение като неоснователни. П. е депозирал жалба пред ВТАС, по която е образувано ЧНД № 139/2021 г. Апелативния съд е потвърдил определението на ЛОС. На 21.05.2021 г. ЛОС е постановил присъда, с която подсъдимият М. П. е признат за виновен в извършване на посочените горе престъпления и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на определеното общо наказание лишаване от свобода от 6 месеца е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е обжалвана от П. пред ВТАС и въззивния съд е отменил частично присъдата на първата инстанция. Последвало е касационно обжалване пред ВКС и като краен резултат П. е оправдана по така повдигнатото срещу него обвинение.

М. П. намира, че с Обвинителният акт ПД-2/2021 г. от 16.03.2021 г., по Прокурорска преписка № 2089/2019 г. на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч и досъдебно производство ДП № 228/2019 год. на РУ на МВР - гр. Троян, срещу него е повдигнато незаконно обвинение за извършване на две престъпления по чл. 277 а, ал. 7, предл. 1, алт. 2, предл. 2, алт. 3, предл. 3, алт. 1 и предл. 4, алт. 1 от НК, за които е напълно оправдан.

С оглед изложените обстоятелства в исковата молба съда е възприел показанията на разпитаните двама свидетели. Свидетелят Г. П.а е майка на ищеца. Излага, че у тях дошли полицай на обиск, ищеца не бил тогава там, взели металдетектора. П.а много се изненадала, казала на ищеца какво е станало. Излага, че П. много тежко е преживял всичко това докато са го разследвали, след това са го осъдили и накрая бил оправдан, като всичко е продължило около две години. П. загубил апетит, не можел да спи, имало 3 периоди, когато не е ходил и на работа, спрял да контактува с познати и приятели. П.а излага, че за него се е страхувала и дъщеря му и я питала дали баща й ще влезе в затвора.

Свидетелят И.И. е приятел на ищеца, излага, че е председател на Федерацията по металдетектинг. Срещал се е многократно с ищеца, излага, че бил весел човек, с чувство за хумор. След като срещу него започнало разследване, П. се променил, затворил се, не желаел да контактува с хора.

През цялото време, свидетеля давал кураж на П.. Когато се срещали двамата, ищеца говорел само на тази тема, силно се притеснявал.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск, които намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД. М. П. претендира обезщетение в размер на 10 000 лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх и притеснения относно воденото срещу него наказателно производство, подробно описано горе, приключило с оправдателна присъда.

Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата е обективният факт, че спрямо ищеца е било образувано и приключило наказателно производство.

Изложените обстоятелства са достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан.

Отговорността на Държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия като: предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на обвинението за извършени две престъпления и внасянето на същото в съда. Образуването на НОХ дело, по което първоначално П. е осъден, а в последствие оправдан.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. В конкретния казус отговорност носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването.