Решение № 851 от 30.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Велико Търново, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110100430 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К. И. Н., чрез адв. П.

Л. – ЛАК, срещу „Водоснабдяване и Канализация Йовковци“ ООД – град Велико Търново искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 66, ал. 2 КТ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като на 22.11.2022 година на ищеца е връчена заповед № 34 от 22.11.2022 година на управителя на „ВиК Йовковци“ ООД – град Велико Търново за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че съгласно т.

10 от Допълнително споразумение № 646 от 21.10.2020 година, неразделна част от трудов договор № 123 от 2017 година, при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя и независимо от основанието, работникът има право на обезщетение в размер на БТВ за 12 месеца. Посочва, че със заявление, вх.

№ 1-17511/ 05.12.2022г. е уведомил работодателя за изплащане на обезщетението по повод представяне на ЕР № 93570 от заседание от 28.11.2022г. на ТЕЛК, а на 23.12.2022 година е отправена покана, вх. № 1-18639/23.12.2022г. в седмодневен срок да бъде изпълнено задължението станало ликвидно и изискуемо, като по известната в дружеството негова сметка се приведе паричното задължение в размер на 37 944.45 лв., но въпреки това задължението на работодателя не е изпълнено. Твърди, че последното брутно трудово възнаграждение, което е получил ищецът, е за месец октомври 2022 година и възлиза в размер на 3 162.04 лева. Направено е искане „Водоснабдяване и 1

Канализация Йовковци“ ООД – град Велико Търново да бъде осъдено да заплати на К.

И. Н. сумата в размер на 37 944.45 лева, представляваща обезщетение за 12 месеца за прекратеното му трудово правоотношение на основание т. 10 от Допълнително споразумение № 646 от 21.10.2020 година, както и обезщетение за забава в размер на 484.85 лева, считано от датата на отправената покана - 23.12.2022 г. до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 31.05.2023 година е допуснато изменение на предявените искове, като същите се считат за предявени за сумата в размер на 31 486.08 лева - обезщетение за 12 месеца, изчислено върху сумата от 2 623.84 лева брутно трудово възнаграждение, което е за месец август 2022 година, явяващ се последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, както и за сумата в размер на 448.27 лева – обезщетение за забава, считано от датата на получената покана от ответното дружество до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото, включително тези, направени във връзка с допуснатото по делото обезпечение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва изцяло размера на предявените искове. Посочва, че действително съгласно т. 10 от Допълнително споразумение № 646 от 21.10.2020 година между страните е уговорено такова обезщетение, но посочва, че последният пълен отработен месец на ищеца е месец август 2022 година, с брутно трудово възнаграждение 2 623.84 лева. Твърди, че на 08.03.2023 година на ищеца е изплатено обезщетението, в размер на общо на 28 935.71 лева, в която е включено и обезщетението за забава в размер на 598.24 лева, като е внесен и дължимият от дружеството ДОД в размер на 3 148.61 лева на същата дата.

Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени за разликата над посочените суми. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представеното по делото заверено копие на Допълнително споразумение № 646 от 21.10.2020 година към Трудов договор № 123 от 2017 година /л. 6 от делото/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "Ръководител направление – производствено-техническа дейност“ при ответника. Със споразумението, в т. 10 страните са уговорили, че при едностранно изменение или прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 месеца, изчислено въз основа 2 на брутното му трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец. Няма спор по делото и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 34 от 22.11.2022 година на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на Договор за възлагане на управление на В и К Йовковци ООД № РД-02-16ф 36/03.10.2022г.

Видно от приложените по делото заверени копия на Заявление, вх. № 1-17511 от 05.12.2022 година на „ВиК Йовковци“ ООД и Покана, вх. № 1-18639 от 23.12.2022 година на „ВиК Йовковци“ ООД /л. 7 и 8/, ищецът е уведомил работодателя за изплащане на обезщетението, като със заявлението е представил на ЕР № 93570 от заседание от 28.11.2022 г. на ТЕЛК, а с поканата е определен и седемдневен срок от получаването за изплащане на дължимите обезщетение.

По делото са приложени и заверени копия на Фишове за работна заплата на К.

И. Н. за месеците август и октомври 2022 година /л. 9 и 23/.

Видно от приложените заверени копия на Платежно нареждане от 08.03.2023 година – 2 броя /л. 24-25/, на посочената дата на К. И. Н. е изплатена от ответното дружество сумата в размер на 28 935.71 лева, от която 28 337.47 – обезщетение по допълнително споразумение 646/2020 и 598.24 лева – лихва, а в полза на ТД „ГДО“ е преведена сумата в размер на 3 148.61 лева – ДОД.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

41-46/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на К. И. Н. за месец август 2022 година - последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 2 835.44 лева, в това число: основна работна заплата (за отработени 23 от общо 23 работни дни в месеца) 2 116.00 лв.; допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (24%) – 507.84 лева и купони за храна (за 23 дни) - 211.60 лева. В случай, че в размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец август 2022 година не следва да се включват начислените средства за купони за храна (за 23 дни) в размер 211.60 лв., то брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение – август 2022 година е в размер на 2 623.84 лева. Размерът на законната лихва върху обезщетението, изчислено върху БТВ за месец август 2022 година е 484.43 лева, ако във БТВ е включен размерът на купоните за храна и в размер на 448.27 лева, ако този размер не е включен в БТВ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата, свързани с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ответникът е 3 изпълнявал длъжността „Ръководител направление – производствено-техническа дейност“ при ответника, като трудовото му правоотношение е прекратено считано от 23.11.2022 година. Не е спорно по делото и основанието, на което прекратено трудовото правоотношение между страните, а именно чл. 328, ал. 2 КТ. Това обстоятелство се установява и от издадената от работодателя Заповед № 34 от 22.11.2022 година. Страните по делото не спорят и че с Допълнително споразумение № 646 от 21.10.2020 година към Трудов договор № 123 от 2017 година /л. 6 от делото/ , в т. 10 са уговорили, че при едностранно изменение или прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 месеца, изчислено въз основа на брутното му трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец.

Спорните по делото въпроси са относно размера на дължимите обезщетение и лихва за забава за изплащането му. Константна е практиката на ВКС, че месечното брутно трудово възнаграждение е това, което работникът или служителят е получил за отработени всички работни дни за календарния месец /Решение № 490 от 28.06.2010 година по гр.д. № 342/2009г. На ІV г.о. на ВКС и много други/. В този смисъл е и изричната клауза на т. 10, уговорена между страните с допълнителното споразумение от 21.10.2020 година, а именно - обезщетение за 12 месеца, изчислено въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец. Не е спорно по делото, а и съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ това е месец август 2022 година, като от начисленото за този месец възнаграждение следва да бъде приспадната сумата за купони за храна, доколкото същите не представляват възнаграждение за положения от работника труд, а социална придобивка, предоставена от работодателя /средства за социални разходи/. В този смисъл, предвид заключението на ССчЕ и доколкото БТВ на ищеца за месец август 2022 година, без сумата за купони за храна, е в размер на 2 623.84 лева, дължимото от работодателя обезщетение, предвидено в т. 10 от допълнителното споразумение е в размер на 31 486.08 лева.

Другият спорен по делото въпрос е следва ли така определеното обезщетение да бъде изплатено изцяло на работника или след приспадане на дължимия за него ДОД. По правило се дължи брутното трудово възнаграждение на работника за съответния период, а само по изключение – нетното такова, в хипотезата на доказано превеждане от работодателя по сметка на осигурителния орган на удържаните от служителя публични задължения, какъвто е и настоящият случай /в този смисъл са и Решение № 154 от 24.06.2015 година по гр.д. № 6134/2014г. на III г.о. на ВКС, Решение № 166 от 25.02.2010 година по гр.д. № 220/2009г. на III ГО на ВКС и много други/. В случая по делото, доколкото дължимото от работодателя обезщетение е в размер на 31 486.08 лева, дължимия върху него данък върху доходите от трудови правоотношения или ДОД, съобразно чл. 42, ал. 4 ЗДДФЛ е в размер на 10% или сумата в размер на 3 148.61 лева. Отделно от това размерът на лихвата за забава, 4 считано от датата на получаване на поканата – 23.12.2022 година до датата на извършено от ответника плащане - 08.03.2023 година върху размера на дължимото обезщетение след приспадане на дължимия ДОД, изчислена на основание чл. 162 ГПК от настоящия съдебен състав с помощта на он-лайн калкулатор, е в размер на 598.24 лева.

От приложените платежни нареждания от 08.03.2023 година /л. 24-25/, които не са оспорени от ищеца, се установява по безспорен начин, че на посочената дата на К. И. Н. е изплатена от ответното дружество сумата в размер на 28 935.71 лева, от която 28 337.47 – обезщетение по допълнително споразумение 646/2020 и 598.24 лева – лихва, а в полза на ТД „ГДО“ е преведена сумата в размер на 3 148.61 лева – ДОД.

Извършеното от ответното дружество плащане на посочените суми е направено след подаване на исковата молба, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане, респективно – предявените по делото искове следва да бъдат отхвърлени на това основание, доколкото с плащанията са погасени изцяло задълженията на ответното дружество към ищеца.