Решение № 90 от 06.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кърджали, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200150 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002742 от 24.11.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „****“ ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение. Актосъставителят и наказващият орган неправилно преценили фактическите обстоятелства, погрешно приели, че е налице нарушение на трудовото законодателство. Липсвало противоправно поведение от страна на дружеството, като представената декларация на Г. К. и дадените от управителя на дружеството обяснения били преценени несъответно на действителните фактически данни, същите били и неправилно изяснени. Неправилно били тълкувани и приложени материалноправните разпоредби на КТ от наказващия орган, който възприел и приповторил изложеното от актосъставителя. Освен това, при установяване на нарушението и съставяне на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения, които се отразили върху законосъобразността на акта и неправилно не били зачетени при проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Не били спазени и изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като атакуваното постановление било издадено необосновано относно обективните признаци на нарушението. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че в съдебното производство не се установило наказаното дружество да е извършило процесното нарушение. Представя и писмена защита, в която излага подробни аргументи в подкрепа на жалбата. Сочи, че на инкриминираната дата между управителя на дружеството-жалбоподател и непълнолетното лице К. имало среща в обекта на проверката, на която се провело само интервю за работа. По време на престоя си в заведението св.К. наблюдавала работния процес и действията, показвани от управителя.

Нямало данни да е договаряно работно време, работна заплата, график за осъществяване на конкретна дейност, нямало данни свидетелката да е започнала работа. В следващите 10 дни заведението не работило, поради което било и нелогично да се приеме, че лицето е започнало предоставяне на работна сила за пробен период, както се сочело в наказателното постановление. Показанията на служителите на ИТ били неправдоподобни, тъй като за толкова кратко време по никакъв начин не можело да се установи извършването на действия по приемане и изпълнение на поръчка. Цялото административно обвинение било формирано върху една неправилна интерпретация на декларация на непълнолетно лице.

Моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и представя писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност на атакуваното постановление. Сочи, че събраните доказателства безспорно установявали извършеното нарушение на трудовото законодателство. Това било видно от показанията на контролните органи, от декларацията на лицето и справката от информационната система на ИА ГИТ.

Акта и наказателното постановление били надлежно оформени съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че същото следвало да се редуцира в размер по-нисък от предвидените в Наредба № 1/2004 г., в контекста на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. и адм. дело № 9545/2023 г. на ВАС.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2023 г., около 15.20 часа, свидетелите Т. С. и П. Н. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, предприели проверка за спазване на трудовото законодателство в обект кафеаперитив „***“, находящ се в ***, стопанисван от жалбоподателя „****“ ЕООД гр.Кърджали. Когато приближавали към обекта, на известно разстояние от него, те видели св.Г. К. К. във външното крило на заведението. Външното крило било оградено с ветруостойчиви прозрачни завеси и в него имало няколко маси с клиенти. По същото време св.К. се намирала в заведението, тъй като била дошла на интервю за работа като сервитьор и наблюдавала извършваната дейност. При пристигане на контролните органи в самия обект, 2 те били посрещнати от управителя на дружеството-жалбоподател, а св.К. влязла във вътрешната част на заведението и седнала там. Свидетелите С. и Н. се легитимирали и започнали проверката. Управителят Е.А. им заявила, че работи сама, а Г. К. К. е дошла на интервю за работа. Същото посочила и в писмено обяснение, което предоставила на проверяващите органи още на място. Служителите на ДИТ гр.Кърджали предоставили на св.К. декларация, в която да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В декларацията си тя посочила, че от 19.09.2023 г. работи за „****“ ЕООД като сервитьор, от 15.00 часа-след училище, нямала сключен трудов или граждански договор, като още нищо не били договорили. Проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали, където след извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че между непълнолетната Г. К. К. и „****“ ЕООД гр.Кърджали нямало сключен трудов договор. Впоследствие такъв бил сключен на 03.10.2023 г., след като на 02.10.2023 г. жалбоподателят подал искане и получил разрешение от ДИТ гр.Кърджали за приемане на работа на непълнолетната Г. К. К. с ЕГН **********. По този повод на 23.10.2023 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ, връчен същият ден на управителя на дружеството. На 27.10.2023 г. той депозирал в ДИТ гр.Кърджали писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 24.11.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „****“ ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. Както в акта, така и в атакуваното постановление било прието, че Г. К. на 19.09.2023 г. работи за сметка и в полза на жалбоподателя без трудов договор, като осъществява дейност, характерна за длъжността „сервитьор“, обслужва клиенти, сервирайки напитки на клиенти на заведението.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на: показанията на свидетелите Т. С., П. Н., Г. К. и С.Ч. Акт за установяване на административно нарушение от 23.10.2023 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2335349/19.10.2023 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 19.09.2023 г. от Г. К.;

Обяснение от 19.09.2023 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 19.09.2023 г.;

Идентификационна карта от 02.10.2023 г.; Справки в информационната система на ИА ГИТ; Искане до ДИТ гр.Кърджали от 02.10.2023 г.; Разрешение по чл.303, ал.3 от КТ от 02.10.2023 г.; Възражение от 27.10.2023 г.; Данни от Търговски регистър; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 19.09.2023 г. от С.Ч.

Детайлен отчет на фискална памет за периода от 20.09.2023 г. до 28.09.2023 г.; Опис на продажби за 19.09.2023 г. Свидетелите Т. С. и П. Н. са лицата, извършили проверката на 19.09.2023 г. в кафе-аперитив „ ***“, стопанисвано от жалбоподателя. Те твърдят, че възприели Г. К. още от разстояние, когато отивали към обекта. Според св.С. момичето извършвало сервиране и отсервиране на безалкохолни или кафета във външната част на заведението /покрита с ветруостойчиви прозрачни завеси/, но не установили как е приела и 3 изпълнила поръчката. Св.Н. първо заявява, че К. сервирала и приемала поръчка на една от масите във външното крило, сервирала безалкохолни. После обаче твърди, че видели непълнолетната да приема поръчка, след което се отправила към обособено място като шкаф, изкарала безалкохолно и след разговор с управителя, влязла във вътрешната част на заведението с отворена бутилка безалкохолно. Тогава се представили и започнали проверката. Тези противоречиви и несигурни показания на свидетелите С. и Н. не установяват по категоричен начин каква точно дейност е извършвала Г. К. в проверения обект. От техните показания става ясно единствено, че на 19.09.2023 г. непълнолетната К. е била в заведението, но не и че е работела там. В последната насока са и показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели Г. К. и С.Ч., които съдът кредитира, тъй като кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал. Св.К. твърди, че действително била в заведението в деня на проверката, но тя отишла там за интервю за работа като сервитьор, която евентуално да започне. Свидетелката наблюдавала процеса на работа, тъй като искала да разбере какви ще са задълженията. Когато дошли хората, които извършили проверка, тя се намирала в остъклената част на заведението, защото отишла да си вземе пепелник. Управителят на заведението й обяснила, че ако иска да започне работа, то щяла да има достатъчно време за подготовка на документи, тъй като предстояло затваряне на обекта за 10 дни. Последното обстоятелство установява и св.С.Ч., работеща като готвач в заведението. Освен това, кореспондира напълно и с представения от страна на жалбоподателя Детайлен отчет на фискална памет за периода от 20.09.2023 г. до 28.09.2023 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според твърденията в акта и наказателното постановление, дружеството-жалбоподател е извършило нарушение, тъй като не е сключило трудов договор в писмена форма с Г. К. К., преди постъпването й на работа като сервитьор в кафе-аперитив „***“ в гр.Кърджали. Прието е за установено, че на 19.09.2023 г. това лице работи, като осъществява дейност, характерна за длъжността сервитьор, обслужва клиенти, сервирайки напитки на клиенти в заведението. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Установи се, че непълнолетната Г. К. действително е била в гореописания обект на посочената дата, но не и че към този момент тя е изпълнявала трудови функции там, както се твърди от страна на наказващия орган. Самите свидетели извършили проверката в процесния обект не установяват категорично този факт. Напротив, за съществените обстоятелства от предмета на доказване, касаещи точните изпълнявани функции от лицето, показанията на свидетелите С. и Н. дори не си кореспондират. За да е осъществен съставът 4 на горецитираната правна норма следва да е безспорно установено, че отношенията по престиране на работна сила между Г. К. и наказаното дружество имат трудов характер. КТ изисква трудов договор да се сключва в писмена форма между работник/служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение като място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица. Предвид събраните по делото доказателства тези елементи не са установени, не се доказа Г. К. по време на извършената от контролните органи проверка да е била постъпила на работа и да е полагала труд в процесния обект при фиксирано работно време, а още по-малко да е спазвала предварително регламентирана трудовата дисциплина и ред. Не е констатирана повторяемост на трудовите функции, нито е установено на лицето да е изплащано трудово възнаграждение, такова изобщо не е било и уговорено. Всъщност описаните в АУАН обстоятелства, които впоследствие са пренесени и в наказателното постановление, са базирани само на възприетото за кратко от актосъставителя и свидетеля по акта още преди да достъпят самия обект, и преди да се легитимират и стартират проверката. Според настоящата инстанция не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в случая не бе сторено. Подписаната от непълнолетната декларация в деня на проверката не е достатъчна, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение между нея и „****“ ЕООД гр.Кърджали. Напротив, от декларацията става ясно, че не е било определено нито работно време, продължителност на работния ден или седмица, нито пък отпуски или трудово възнаграждение. Ако се приеме тезата на наказващия орган би могло да се предположи, че вероятно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но подобен извод би нарушил принципа, че наказателната отговорност, в това число и административнонаказателната, не може да почива на предположения. Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.