Решение № 176 от 16.05.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Нови пазар, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20253620101193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с §19, ал. 1 от ПЗР към ЗИДАПК, образувано по жалба на Т. Й. Т., гр. К., ул. ***, регистриран земеделски стопанин под № ***, чрез пълномощник, против Заповед № ***г. на кмет на Община-К., с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е наредено да се извърши изземване на имот с идентификатор *** с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 3,097 дка, находящ се в землището на с. К., общ. К., обл. Ш..

Жалбоподателят оспорва заповедта като навежда основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, изразяващи се в следното: нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването й и по-конкретно издаването на заповедта, без да са били установени обстоятелствата, даващи основание за приложение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно кое е лицето, имащо право на собственост или право на ползване и ползване на имота без правно основание. В тази връзка навежда довод, че Община-К. не разполага с акт за общинска собственост, т.е. статута на имота е спорен и неизяснен като излага подробни мотиви в тази насока. Прави възражение, че в заповедта не било посочено за коя стопанска година имотът се ползвал неправомерно; заповедта била издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОС, съответно не можело да намери приложение и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. посочените в нея правни основания били непълни и ирелевантни; с издаването на заповедта била нарушена и целта на закона и по-конкретно било прието, че срокът по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ и т. 4 от Заповед № ***г. бил преклузивен и след тази дата договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следвало да бъдат 1 сключвани, а имотите изземвани. Твърди, че кметът на Община-К. е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него при пълна липса на равнопоставеност с останалите земеделски стопани, за които преклузията по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ не важала.

Сочи, че след ***г. кметът в нарушение на собствените си мотиви, обективирани в процесната заповед, сключил договори с други земеделски стопани. Счита, че кметът е действал субективно и по политически причини, тъй като бил бивш председател на Общински съвет К. и не споделял способите на управление на общината. В писмени бележки, представени в срока, посочен от съда, прави и допълнителни възражения за това, че частта от имота, подлежаща на изземване не е индивидуализирана, което прави заповедта неясна, неизпълнима и лишена от предмет. Твърди, че административният орган не е изпълнил собствената си заповед и се е дезентерисал, а същата е подлежала на предварително изпълнение съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. На следващо място сочи, че по отношение на жалбоподателя се развиват две производства-освен производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и такова по чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което нарушава принципа ne bis in idem. Акцентира и върху обстоятелството, че процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е започнала след като жалбоподателят е заплатил определената сума за ползване на множество имоти, в това число и този предмет на оспорената заповед.

Ответната страна-*** на Община-К. се представлява от пълномощник. Счита, че оспореният административен акт не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Твърди, че имотът, предмет на изземване, е публична общинска собственост и е придобит на основание чл. 25 от ЗСПЗЗ, като съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗОС не се изисква съставянето на акт за общинска собственост. Предвид изяснения статут на недвижимия имот счита, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на формата на акта.

Намира, че имотът, предмет на изземване, е индивидуализиран достатъчно, още повече, че жалбоподателят е бил наясно коя част се изземва, тъй като за същата тази част е депозирал заявление пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция, за подпомагане в ползваната част.

Счита, че правилно административният орган е избрал процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота, а не тази по чл. 65 от ЗОС. Намира за доказано ползването на имота от страна на жалбоподателя, без да е бил сключен договор за наем, като твърди, че преди издаването на заповедта, административният орган е направил справки в Google, KAIS-административно-информационна система на Българската агенция по геодезия, картография и кадастър, където е установил ползването на имота от страна на жалбоподателя. Счита, че не е нарушена и целта на закона, доколкото заповедта е издадена в публично-обществен интерес и да не се допусне облага за неправомерно ползващия, съответно да се допусне обедняване на Община-К.. Акцентира, че едномесечният срок за сключване на договор за наем е преклузивен и законосъобразно не е бил сключен договор за наем.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представено от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. споразумение / л. 249275 от делото/ на ***г. между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в землището на с. К., общ. К., ол. Ш., между които и жалбоподателят Т., било сключено споразумение за създаване на масив за ползване на земеделски масив по смисъла на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ.

2

Видно от заявление вх. № 8-48773 /л. 98/ на ***г. жалбоподателят Т. депозирал заявление до председателя на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ, на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСРЗЗ, да му бъдат предоставени за ползване проектирани по плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, между които част от имот с идентификатор ***, подащ в масив 89-2, с площ 3,097 дка, находящ се в землището на с. К., общ. К..

Видно от материали, предоставени от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. / л. 278291/, Комисията по чл. 37, ал. 1 от на 20.11.2024г. съставила доклад до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ във връзка с данните за създаване на масив, в това число и сключеното споразумение, придружен с множество регистри, между които и регистър на имотите по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, попадащи в масива и представляващи полски пътища, които не осигуряват пътен достъп до имоти. В регистъра на стр. 19, ред 8 от таблицата, фигурирал и имот с идентификатор ***, с ползвана площ от 3,097 дка, с начин на трайно ползване на масива-орна земя. На същия ред било отбелязано, че собственик на имота е Община-К., а ползвател жалбоподателя Т.. Въз основа на доклада и на основание чл. 37в, ал.

4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ-Ш. издал заповед № ***г. / л. 280/, с която одобрил споразумението.

Видно от приобщената по делото административна преписка / л. 97-114/ на 28.

11.2024г. директорът на ОЗД-Ш. отправил искане до Общински съвет при Община-К. с изх.

№ *** да издаде Решение, с което да определи цената на имотите –полски пътища при Община-К. със съответния административен акт и възложи на *** на Община-К. сключването на договори за ползване в проектираните в плана за земеразделяне при Община-К. полски пътища. На ***г. Общински съвет-К. приел Решение № 232 да бъдат предоставени под наем имотите, полски пътища, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключените споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025г., определил размера на годишното рентно плащане за съответното землище, в това число и за землището на с. К. и задължил *** на Община-К. да издаде заповед, която да публикува на електронната страница на общината и да сключи договори за наем за срок от една година-стопансаката 2024/2025г. с ползвателите на полските пътища, подали заявление и направили дължимите плащания в едномесечен срок от издаването на заповедта. На ***г.кметът на Община-К. издал заповед № ***, с която наредил да се предоставят под наем полските пътища-общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключеното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025г., определил цена за отдаване под наем на полските пътища, като за с.

К. тя била 74,00 лв./дка, наредил да се сключат договори за наем за срок от една година след заплащане на наемната цена в едномесечен срок от датата на публикуване на заповедта в електронната страница на Община-К. и посочил банковата сметка, по която да се заплати.

На ***г. Заповед № ***/***г. на *** на Община-К. била публикувана на официалния сайт на общината. На ***г. Община-К. издала фактура № *** с получател жалбоподателя Т. за обща сума от 1670,35 лв., която сума включвала и наемната цена за полските пътища, попадащи в землището на с. К., която била 577,89 лв. Видно от платежно нареждане / л. 44 от делото/ жалбоподателят Т. заплатил сумата от 1670, 35 лв. на ***г. На ***г. административният орган на основание чл. 26 от АПК изготвил уведомление с адресат жалбоподателя, че въпреки направеното плащане, започва процедура по изземване на поземлен имот с 3 идентификатор ***, находящ се в землището на с. К., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 3,097 дка. Като мотив за започналата процедура административният орган посочил изтичането на едномесечния срок, в който жалбоподателят не заплатил наемната цена, поради което правото му да сключи договор за ползване се погасило, съответно ползването на имота се явявало без правно основание. Уведомлението било получено от жалбоподателя срещу подпис на ***г., за което бил съставен протокол / лист. 109 от делото/.

На ***г. кметът на Община-К. издал заповед № ***, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗСПЗЗ наредил да се извърши изземване на имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. К., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 3,097 дка, тъй като имотът се ползвал без правно основание от жалбоподателя Т.. Заповедта подлежала на обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд-Нови пазар от съобщаването й. Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис на ***г., за което бил съставен протокол / л. 113 от делото/.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед № РД ***/ *** г. на *** на Община-К., подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК съобразно § 19 от ЗИД на АПК обн., ДВ,бр. 39 от 20.05.2011 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 8.12.2023 г. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

Жалбата срещу процесната заповед е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК / съдът констатира, че заповедта е връчена на оспорващия на ***г. заедно с още двадесет и осем заповеди и при направена служебна справка по гр.д. № 20253620101093/2025 г.,за което по делото са приложени документи–л. 320-323, разделянето на което е дало начало на настоящото производство, установи, че срещу тях в Община-К. е постъпила жалба от Т. на 12.08.2025г., заведена под № 11-06-17 /, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, настоящата инстанция приема жалбата за основателна само на част от основанията, посочени в нея, по следните съображения: