Решение № 165 от 25.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кърджали, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101137 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за признаване на установено, че учреденото в полза на А. Е. на 13.12.2011 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено ВП ********** по описа на Нотариус *******, с рег. № ******* на НК и с район на действие РС ******* и с вх. рег. ********* по описа на СВ-******* право на пожизнено ползване върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АПАРТАМЕНТ *******, находящ се в *******, разположен на ******* етаж на жилищна сграда с търговски партер с идентификатор *******, със застроена площ на апартамент 74,16 кв. м., състоящ се от кухня-дневна, спалня, коридор, баня с тоалетна и тераса, при граници на апартамента съгласно схема: на същия етаж - обект № ********* и обект № *********, под обекта - обект № *********, както и припадащите се към апартамент 3,24% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,59 кв. м., и правото на строеж върху 88,85 кв. м. от мястото, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, е погасено в полза на собственика М. Х. А., поради неупражняването му повече от пет години.

Ищцата твърди, че така учреденото вещно право на ползване не е било упражнявано дълги години след учредяването си - в периода 2012 г. — 2025 г., поради което намира, че същото се е погасило с изтичането на петгодишния 1 давностен срок, предвиден в чл. 59, ал. 3, предл. 3 от ЗС.

Твърди се в исковата молба, че съгл. Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот ************, в края на 2007 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Считано от 2009 г. ищцата и ответникът са живеели заедно в *******, тъй като и двамата работели там, а през 2011 г. ищцата закупила процесния имот от ответника. До 2012 г. двамата посещавали съвместно имота за по 15-20 дни в годината. След месец август 2012 г. ищцата преустановила отношенията си с ответника и решила да се установи да живее постоянно в процесния имот.

Ищцата поддържа, че ответникът е нямал достъп до имота към този момент, не е разполагал с ключ от него, в това число не е правил опити през годините да упражнява по какъвто и да било начин правата си. Едва през лятото на 2025 г, с ищцата се свързал адвокат, който заявил пред нея, че представлявал ответника, с искане да предостави ползването на имота на ответника. Последното ищцата отказала да стори, тъй като правото на ползване вече се било погасило.

Навежда се, че през годините ищцата е заплащала всички режийни разноски за имота, вкл., и всички задължения по ЗМДТ и задълженията към етажната собственост. Ищцата твърди, че на 13.05.2013 г. се регистрирала по настоящ адрес в процесния имот, тъй като постоянно пребивавала в него. През 2021 г. била променила своя настоящ адрес по семейни причини, но периодично посещавала и се грижила за имота до 2025 г., включително и към настоящ момент. От друга страна ответникът не е бил декларирал своето право, което задължение имал по закон.

При тези твърдения ищцата счита, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от Закона за собствеността и правото на ползване на ответницата се е погасило, доколкото същото не е било упражнявано по никакъв начин в продължение на повече от пет години през периода от месец август 2012 г. до месец август 2025 г., като моли това да бъде установено от съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Е., чрез адв. ******* от АК *******, с който оспорва допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес. По същество релевира възражение, че правото на иск е погасено по давност. От твърденията на ищцата, че последната е заживяла в имота след 2012 г. прави извод, че са налице действия от нейна страна, пречещи да бъде упражнено правото на ползване от ответника. Сочи, че учреденото право на ползване никога не е било губено от него, още по-малко на твърдяното от ищеца основание, като го е упражнявал лично и чрез други лица, включително чрез отдаване под наем и за ползване. Признава, че ищцата е сменила бравата на входната врата на имота, но преди завеждане на исковата молба през 2025 г. и по този начин е възпрепятствала правото на ползване на ответника. В допълнение посочва, че отношенията между страните още преди закупуването 2 на имота, а и при продажбата му са се базирали на договорни такива, различни от тези обективирани в нотариалния акт, като продажбата е била формална, в резултат на измамни действия на ищеца, довели до неблагоприятни последици за ответника.

Счита, че вещното право на ползване не е погасено поради неупражняването му за повече от 5 години. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. Алтернативно иска искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и с представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 59, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК

Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция - чл. 56, ал. 1 ЗС. Затова законът определя погасяването на това вещно право да се осъществява при смъртта на субекта - негов носител или прекратяването на ползвателя - юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв, при погиване на вещта, при неупражняване на правомощието в продължение на пет години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик, т. е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта - чл. 59 ЗС. Срокът по чл. 59, ал. 3 ЗС е давностен. За да настъпи погасителното му действие е необходимо титулярът на вещното право на ползване да не упражнява нито едно от правомощията, които то съдържа.

Не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено ВП ************ на Нотариус *******, с рег. № ******* на НК и с район на действие РС *******, се установява, че ищцата е учредила в полза на ответника А. Е. пожизнено право на ползване върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АПАРТАМЕНТ *******, находящ се в *******, разположен на ******* етаж на жилищна сграда с търговски партер с идентификатор *******, със застроена площ на апартамент 74,16 кв. м., състоящ се от кухня-дневна, спалня, коридор, баня с тоалетна и тераса, при граници на апартамента съгласно схема: на същия етаж - обект № ********** и обект № **********, под обекта - обект № **********, както и припадащите се към апартамент 3,24% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,59 кв. м., и правото на строеж върху 88,85 кв. м. от мястото, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******* по 3 кадастралната карта и кадастралните регистри на ***********.

Също така от свидетелските показания на Б. А. и К. К. се установява, че страните по делото са имали връзка до 2012-2013 г., когато са се разделили и повече не поддържали връзка.

Спорно по делото е обстоятелството дали имотът се е ползвал от ответника след 2012 г. до завеждане на исковата молба през 2025 г. От противоречивите показания на двете групи свидетели, разпитани по делото за този факт /относно упражняване на правото/ и признанията в отговора на исковата молба (в тази част представляващи неизгодни за страната обстоятелства), се установява безпротиворечиво единствено и само това, че първоначално, след като страните са се разделили А. не е имал достъп до него и не е разполагал с ключ за имота, тъй като според показанията на св. Б. А.

/сестра на ищцата/, М. е сменила ключалката след като прекратили взаимоотношенията с ответника, тъй като не са се разбирали. От посоченото се установява, че очевидно достъпът на ответника до имота действително е бил възпрепятстван след като се е стигнало до искане за съдействие за смяна на ключалката на вратата на апартамента, за да може ответникът да упражни правото си на ползване. В тази връзка като логични съдът кредитира показанията на св. К. К., че няколкократно се е налагало на ответника да разбива ключалката, за да може да влиза вътре в апартамента. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като неговите показания в друга част, а именно относно близко познанство с ответника и събирането заедно в процесния апартамент с други техни общи приятели се потвърждават от показанията на свидетеля А. В., която заявява, че не познава единствено посоченото от св. К. лице на име Б., но е категорична относно организираните срещи в апартамента между ответника, нейния бивш съпруг Е. М., лице на име З. и св. К., които се провеждали ежегодно до 2022-2023 г., когато А. е бил в страната. От изложеното следва, че е налице логическа взаимовръзка между признанията в отговора на исковата молба относно липса на достъп до имота от страна на ответника, показанията на св. Б. А. относно смяната на ключалката на апартамента и показанията на св. К. относно няколкократно разбиване на ключалката, с цел достъп до имота. Действително единият от свидетелите -Й. Х. твърди, че не познава ответника и посочва М. като лицето, което е отговаряло за апартамента, като заявява, че се е настанил в този блок през 2011 г. и е бил негов домоуправител до 2016 г., но същевременно, за разлика от останалите трима свидетели същият не е сред близкото обкръжение на нито една от страните и не се установява да има преки наблюдения върху техните взаимоотношения, както и конкретно за самия апартамент, освен за последните две години. Показателно за това е заявеното от него, че не познава ответника, въпреки посоченото от сестрата на ищцата, че през 2012 г. А. и М. са живели в процесния апартамент, а в края на 2011 г. ответникът го е продал на ищцата, т.е. тези събития са се случили, не само след като този свидетел се е настанил в този блок, но е бил и негов домоуправител. Поради което неговите показания относно ползването на апартамента следва да се ценят с 4 известна критичност. Като близки роднини и приятели на двете страни свидетелите (с изключение на Й. Х.) са запознати с отношенията им по повод на имота, поради което в съвпадащите им части показанията им се ползват с висока степен на достоверност.

Установи се от събраните по делото доказателства, че след като му е учредено право на ползване ответникът А. Е. е ползвал имота, като в периодите, в които е пребивавал в ******* е отсядал там, предимно през лятото всяка година. Държал е там свои вещи. Този извод не се разколебава от представеното удостовЕ.ие за преминаване през ******* на страната, изд. от *******, от който се установяват влизания в страната от страна на ответника няколко пъти през годината в посочения в него период 24.11.2022 г. – 24.11.2025 г., като не са предоставени данни за предишен период. Наред с това, както е записано и в самото удостовЕ.ие то не отчита всички влизания в страната, тъй като са налице изключения в системността на извършваните проверки (регистриране на пътуване) в базите данни на лицата.

По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго. По изложените съображения съдът приема, че в процесния случай не се установява ответникът да не е упражнявал правото си повече от пет години, а напротив, установява се, че макар и епизодично е посещавал имота.

Разпечатката съдържа 22 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cf973a4-6fc4-46bd-af26-15015381f370