Определение № 3314 от 24.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3314 гр. София, 24.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901691 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. В. Л. против решение № 281/12.03.2025 г. по в.гр.д. № 1495/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 4-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 1556/ 15.03.2024 г. по гр.д. № 5338/2022 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от него против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания от ПТП, настъпило на 06.10.2020 г. (при допусната в диспозитива очевидна фактическа грешка в отразяването на годината) на кръстовището на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” и бул. “Цариградско шосе” в гр. София, с участие на водача на автомобил “Мазда 6” с рег. № СА7515КК – Е. Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Изтъква се, че въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на водача на лек автомобил марка “Мазда”. Апелативният състав е допуснал нарушение на правилата на чл. 235 ГПК, като не е обсъдил в пълнота събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, игнорирал е изслушаната САТЕ, изготвена от инж. Иван Тодоров, заменил е данните от тях с факти, в разрез с правилата на формалната логика, довели до приемането на хипотетични и произволни версии за произтеклите релевантни събития. Неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Е. Т. – водач на автомобил “Мазда”, и не 1 ги е обсъдил наред с всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. показанията на свидетеля Т. А.. В отклонение от чл. 172 ГПК за възможната заинтересованост на свидетеля, съдът е приел за установено, че при навлизане в кръстовището водачът на геропосочения автомобил не е възприел навлизащата в кръстовището линейка - тип комби, не е чул и звуков сигнал, поради което не е разполагал с възможност да спре, за да предотврати настъпването на удара. Според касатора, соченото от водача, че не е чул звуков сигнал, не означава, че МПС със специален режим не е бил с включена звукова и светлинна сигнализация. Излага се тезата, че от събраните по делото доказателства се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и че поведението на водача на лекия автомобил “Мазда” е противоправно – същият е отнел предимството на МПС със специален режим на движение в нарушение на чл. 104 ЗДвП, не е реагирал на опасност по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в каквото се е превърнало движението на линейката, и не се е съобразил при приближаването на кръстовището поведението на останалите участници в движението в посока направо, които са спрели с оглед движението на МПС-то със специален режим на движение. Акцентира се, че водачът на линейката е преминал през кръстовището по безопасен начин, с ниска скорост - от 20 км/ч, с включена звукова и светлинна сигнализация, поради което повечето автомобили на кръстовище са спрели на зелен сигнал и са дали предимство на същата.

Поддържа се, че травматичното увреждане на ищеца - счупване на долната част на лявата лъчева кост в областта на китковата става, е в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Акцентира се на неоспореното заключение на СМЕ относно проведеното от ищеца лечение и възстановителния процес, приключил за срок от 3,5 месеца, както и търпените от него негативни изживявания. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното плащане, както и присъждане на разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?”.

2. “Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на база само една от приетите САТЕ и показанията на виновния водач, а не в съвкупност от събраните по делото писмени и гласни доказателства и други изготвени заключения на САТЕ?”.

2

3. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и цени заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да обсъди доказателствената му стойност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, а когато по делото има разноречиви доказателства, да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едни, а отхвърля други?”.

4. “Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, в частност - свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск?”.

По първия въпрос се твърди наличие на противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, както и с постоянната такава - решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 111/03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о. По второто и третото питане се релевира, че въззивният съдебен акт е постановен в отклонение от казуалната практика на касацията - решение № 43/27.05.2021 г. по т.д. № 200/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 20/09.03.2011 г. по т.д. № 311/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 142/20.06.2017 г. по гр.д. № 3673/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 120/31.07.2018 г. по гр.д. № 2908/2017 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 8/05.06.2019 г. по гр.д. № 1295/2018 г. на ВКС, I г.о., а по четвъртия въпрос - решение № 183/30.06.2017 г. no гр.д. № 4028/2016 г. на ВКС, IV г.о.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК от ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД не е депозиран отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца, е споделил и на основание чл. 272 ГПК е препратил към изложеното в обжалваното първоинстанционно решение от фактическа страна и изведените въз основа на него правни изводи. Във връзка с доводите в жалбата е изложил собствени мотиви. Счел е за установено от приобщения по делото протокол за ПТП с пострадали лица № К-502, съставен от младши инспектор на ОПП при СДВР, че на 06.10.2020 г. около 10.02 часа, в гр. София по бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” автомобил “Опел Комбо” с рег. № СА1070НТ, управляван от ищеца А. В. Л., в посока от ул. “Ген. Гурко” към бул. “Мадрид” и в района 3 на кръстовището с бул. “Цариградско шосе”, е участвал в ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил “Мазда 6” с рег. № СА7515КК, управляван от Е. Т.. Обсъдил е събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, както и експертни заключения. По отношение на оплакването във въззивната жалба за немотивираност на първоинстанционното решение с оглед възприемането на повторната съдебно-автотехническа експертиза и допълнителното заключение към нея, а не на първоначалната такава, въззивният състав се е солидаризирал с доводите на СГС, че същите са достоверни като изготвени след представянето на нови доказателств а, относими към релевантните факти, и при съобразяване на представения видеозапис и свидетелските показания. Добавил е, че експертните заключения, базирани на пълния събран доказателствен материал са по-обосновани от първоначалното такова, при което са ползвани само част от доказателствата в делото.

Касателно проверката правилността на решението на СГС решаващият състав е констатирал, че пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - деяние, вреда и причинно-следствена връзка между двете, както и съществуването към датата на ПТП-то на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента. Очертал е като спорни във въззивното производство въпросите относно механизма на ПТП, причината за настъпването му и с оглед на тях елементите - противоправност на деянието и вина на застрахования водач.

Апелативният съд е приел за изяснен маханизма на процесното ПТП.

Счел е за недоказано противоправно поведение на водача на лекия автомобил “Мазда 6”, който се е движел с разрешената скорост под 50 км/ч, а именно с 41 км/ч, и е предприел навлизане и движение направо в кръстовището на бул.

“Цариградско шосе” и бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” на зелен сигнал на светофарната уредба за движещите се в тази посока автомобили. Позовал се е на заключението на експерта доц. д-р Васил Пенчев, според който процесното ПТП е било непредотвратимо от Т., тъй като автомобилът “Опел” е бил в зоната на ограничена видимост за водача на автомобила “Мазда”, а възможност за предотвратяване на произшествието е била осъществима само при условие на своевременното възприемане на движението на двата автомобила един към друг. Обективно такова възприемане между водачите на двата автомобила е било невъзможно, тъй като водачът на автомобила “Мазда” не е имал възможност да види линейката, която се е намирала извън зоната му на видимост, защото е била скрита зад автомобилите в другите две ленти за движение на право, намиращи се от лявата страна на лентата на движение на Т.. Добавил е, че действително последният е задължен от ЗДвП да пропусне преминаването на автомобила със специален режим на движение, какъвто е линейката, но само ако последната е сигнализирала, че ще премине при забраняващ сигнал на светофара. Отбелязал е, че по делото не са налични доказателства, установяващи при пълно и главно доказване наличието на звуков и светлинен сигнал, тъй като свидетелката на ищеца - Т. А. твърди 4 сигнализирането с такива, но свидетелят на ответника – Евгени Т., сочи обратното. Предвид оспорването на този факт от страна на ответника и проведеното насрещно доказване, както и при липса на други доказателства, ангажирани от ищеца, който носи тежестта за установяването му , въззивният състав е намерил този факт за недоказан.

Апелативният съд е извършил преценка на извода з а отсъствие на противоправност в поведението на водача на лекия автомобил “Мазда 6” наред с поведението на водача на лекия автомобил “Опел”, който е със специален режим на движение. Според чл. 92, ал. 1 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара, както е в казуса, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че алинея 1 не освобождава водачите на такива МПС от задължението да управляват по безопасен начин. При това положение и п р и липса противоправност на деянието на застрахования при ответното дружество водач, съставът на САС е стигнал до заключението, че ищецът като водач на МПС със специален режим на движение не е изпълнил горните си задължения, което от своя страна оборва презупцията за вина, установена в чл.