Решение № 6 от 04.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900307 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. М. И. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, *** , с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът З. А. Д.

ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да заплати на Е. М. И. сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.05.2021г., причинено от С. Д. Г., при управление на МПС – л.а. Дачия Дъстър с рег.№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.21г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 25.05.21г., в гр.Варна на ул.Кирил и Методий №47 настъпило ПТП между л.а.Дачия Дъстър с рег.№ *******, управляван от водача С. Д.

Г., и пешеходеца Е. М.И., като водачът на МПС поради несъобразена скорост и невнимание блъснал пресичащата на пешеходна пътека ищца. При ПТП-то на ищцата били причинени телесни повреди, изразяващи се във фрактура на дясна лакътна кост, повърхностни наранявания по левия глезен, лявата подбедрица, страничната лява повърхност на таза и тилно-теменната област на главата. Излага, че за описаното ПТП било образувано НОХД №1676/2022г. по описа на Районен съд Варна. Сочи, че към момента на ПТП л.а. Дачия Дъстър с рег.№ ******* е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество, валидна от 06.07.20г. до 06.07.21г. Твърди, че вследствие на ПТП ищцата е постъпила в МБАЛ Св.Анна, където претърпяла оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация радиус и улна. Твърди, че в продължение на 5-6 месеца е било затруднено движението на десен горен крайник, не можела да се обслужва самостоятелно и се нуждаела от грижи за всяка една битова дейност, като изпитвала и силни болки, налагащи прием на медикаменти. Излага, че и понастоящем болките не били 1 отшумели и движенията не са се възвърнали в пълен обем, като предстояло и отстраняване на металната остеосинтеза. Твърди, че ищцата изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания за един неопределен период от време, а претърпените увреждания били със загрозяващ тялото й характер. Сочи, че случилото се засегнало и психическото и емоционално здраве на ищцата, която развила посттравматично стресово разстройство, променила се личностно и нарушен бил социалния й живот, станала по-затворена, излизала по-рядко, страхувала се за нейното здраве и живот, както и да се движи сама по улиците.

Излага, че на ищцата било издадено Експертно решение № 315/08.09.2008г. с трудова неработоспособност 76,00 %, с посочено общо заболяване: състояние след фрактура на десен хумерус и лакетна става с контрактура в радиокарпалната и раменна стави Гонартрозис бил Спондилоартрозис деф, като след травмата тези заболявания се влошили. Твърди, че е отправила извънсъдебна претенция на 01.11.2021г. за заплащане на причинените й неимущ.вреди, като застрахователят изплатил сумата от 10 000 лева, до който размер е приел претенцията за основателна, която сума ищецът счита за недостатъчна. С допълн.искова молба оспорва изложените в отговора възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за неимущ.вреди по основание и размер. Признава наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на л.а. Дачия Дъстър с рег.№ *******, както и факта на заплащане на сумата от 10000лв обезщетение за неимущ.вреди в полза на ищцата. Оспорва ищцата в резултат на ПТП да е получила описаните в исковата молба травми като вид и характер, както и оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените болки и страдания. Твърди, че ищцата е получила по-рано фрактура на десния лакът, а не при ПТП, а в евентуалност- че не е положила необходимите грижи за лечението си. Счита, че липсва противоправно поведение на водача на автомобила и вината му не била установена. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че последната в нарушение на чл.113 ЗДвП е предприела пресичане на неразрешено за целта място, както и че при и по време на предприетото пресичане не е съобразила разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост на движение, а в евентуалност – че е навлязла внезапно на пътното платно. Евентуално прави възражение за съпричиняване считайки, че усложненията или забавянето на оздравителния процес при ищцата се дължат на предходни заболявания, които тя не била лекувала своевременно и на неспазване на лекарските предписания след ПТП. Оспорва ПТП да е довело до негативно въздействие върху психическото състояние на ищцата. Оспорва претенцията за лихва и началния й момент. С допълнителния отговор поддържа възраженията си.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач С. Д. Г. от ****, оспорва иска по основание и размер. Счита претендираната сума за изключително завишена по размер с оглед претърпените травматични увреждания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №1757/2023г. на ВРС, с протоколно определение от 06.07.2023г. е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че С.

2

Д. Г. е осъществил престъпление по чл.343, ал.3, б.А вр. ал.1,б.б вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 25.05.21 в гр.Варна, на ул.Кирил и Методий, при управление на МПС- л.а.Дачия Дъстър с рег.№*******, като не спрял, за да пропусне преминаващата по пешеходна пътека Е. М. И., нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца, обусловено от счупване на израстъка на дясната лакътна кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл.66 НК.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.Дачия Дъстър с рег.№*******, управляван от С. Д. Г., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, към датата на ПТП.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.В.В.а, които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на израстъка на дясната лакътна кост, обусловил трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни, и контузия на главата, ляв глезен и подколенник, и лява половина на таза с ожулване, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че е проведено оперативно лечение на счупената кост като костните фрагменти са съединени с метал. Сочи, че ищцата е носила гипсова имобилизация 30 дни, а след свалянето й е проведена рехабилитация. Дава заключение, че обичайният период на възстановяване е около три месеца, като към момента при ищцата възстановителния период е приключил, а останалото ограничаване на разгъването в ставата може да се дължи и на съществуващи артрозни промени, като не се отразява на работоспособността на крайника. Вещото лице сочи, че в първите дни счупването предизвиква много силни болки, които намаляват към 10-я ден, и се появяват отново такива със среден интензитет след свалянето на имобилизацията и започването на рехабилитация.

Вещото лице сочи, че поради вътреставния характер на счупването е възможно при поголеми натоварвания и рязка промяна на времето ищцата да изпитва болки и засилване на артрозните промени в ставата. Дава заключение, че дегенеративните промени в дясна лакътна става не са повлияли негативно възстановителния процес, а предходното счупване на долния край на дясната раменна кост няма отношение към получените от ищцата травматични увреждания.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че настъпилото ПТП е предизвикало интензивна емоционална реакция, като след дехоспитализацията персистират симптоми, характерни за 3 остра стресова реакция / нарушения на съня, повишена тревожност и депресивни симптоми/.

Вещото лице сочи, че към момента са налице данни за актуална психотравма, свързана със симптоми на повишена тревожност и плачливост при въвеждане на темата за случилото се, страх и повишена бдителност при придвижване и пресичане, затруднен контрол върху емоционалните преживявания, чувство за непълноценност, които симптоми не покриват критериите за посттравматично стресово разстройство. Предвид емоционалното състояние на ищцата вещото лице дава заключение, че е препоръчителен консулт с психиатър.

Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се установява, че причина за настъпилото ПТП се явява поведението на водача на автомобила, който не е пропуснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка, която с оглед ширината на пътната лента и възрастовата група е нямала възможност да навлезе внезапно спрямо пътното платно. Вещото лице сочи, че настъпилият удар е бил с ниска интензивност, която е изключила наличието на деформации по автомобила. Дава заключение, че пешеходната пътека е била видима и сигнализирана, без прегради на видимостта спрямо процесната изходна точка на пресичане на пешеходката, както и че последната също е имала добра видимост към автомобилите. Вещото лице дава заключение, че при скорост на движение до 25 км/ч и реакция в рамките на 15м преди пешеходната пътека водачът е имал възможност да предотврати ПТП посредством аварийно спиране. Сочи, че пешеходката е имала възможност да преустанови движението си в рамките на разстоянието от 1,75м, ако е имала възможност да оцени намерението на автомобила да не я пропусне при преминаване на пешеходна пътека.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а.Дачия Дъстър с рег.№*******, между 4